Даниел Стийл
Светлините на Юга (20)

20.

— Чувствам се като Пепеляшка след бала — въздъхна Алекса пред Джак следващата седмица, когато той влезе в кабинета й, за да й остави няколко папки.

— След сватбата в Чарлстън? — учуди се той.

— Не, след делото на Куентин. Върнах се към нормалния живот и дребните случаи. Не е лесно след цялото това вълнение.

Джак се засмя.

— Ще се опитаме да ти намерим друг сериен убиец скоро — пошегува се той.

Той се чувстваше по същия начин. Разправяха се с безброй рутинни случаи, а не само с големите. А през повечето време работата бе доста отегчителна.

Джак тъкмо излизаше от кабинета й, когато телефонът звънна. Алекса го вдигна бързо, защото секретарката й бе на обяд. Чу плътен глас, който не позна.

— Прокурор Хамилтън?

— Да, Алекса Хамилтън — каза тя официално.

— Сенатор Болдуин — също така официално се представи той, после се засмя.

— Фукаш ли се, сенаторе? Рангът ти определено е по-висок от моя.

Доста дръзко бе от нейна страна да каже нещо подобно, тъй като не познаваше сенатора добре, но знаеше, че той има чувство за хумор.

— Абсолютно си права. В Ню Йорк съм за два дни и се чудех дали ще искаш да обядваме заедно.

Болдуин беше прям като човек от северните щати и не си губеше времето с празни приказки.

— Това ще е чудесно — отвърна тя усмихната.

— Много ли си заета тези дни? — попита сенаторът.

— Не достатъчно. Потънала съм в досадна документация.

— Разочароващо.

Той предложи час и място за обяд на следващия ден и затвори. Алекса се изненада от обаждането му, но Болдуин определено бе интересен събеседник и човек, когото си заслужава да познаваш. Нямаше представа защо й се бе обадил. Не бе флиртувал с нея на сватбата и тя го харесваше. Изглеждаше умен и приятен.

Алекса се появи за малко в съда на другия ден, после хвана такси до ресторанта, който Болдуин бе предложил. Беше елегантно италианско бистро с чудесна храна. Алекса не бе идвала тук от дълго време. Когато тя пристигна, Болдуин вече седеше до масата, преглеждаше документи, за да си убие времето. Пред ресторанта го очакваха колата и шофьорът му.

Говориха за всичко от политика до право, за децата му. Двайсет и една годишната му дъщеря учеше в университета в Ел Ей, където страшно й харесваше, а двайсет и пет годишният му син бе в Лондон в Кралската шекспирова трупа. Наскоро бе завършил изящни изкуства в нюйоркския университет. Болдуин спомена, че дъщеря му искала да стане лекарка, а всички останали в семейството били непрактични и артистични, включително и майка им, която била ексцентрична, но много забавна. Той говореше за бившата си съпруга като за сестра. Алекса никога нямаше да има подобни отношения с Том, но поне най-после бяха сключили примирие. Том дойде да се сбогува с нея и със Савана в деня след сватбата. Изглеждаше потиснат и страдащ от тежък махмурлук и Алекса го съжали. Но не достатъчно, за да се върне при него.

Алекса спомена, че двете с дъщеря й щяха да заминават в Европа след обявяването на присъдата на Куентин на десети юли. Оставаха само две седмици.

— Аз също ще ходя там — каза Едуард Болдуин. — Използвам къщата на бившата ми жена в Южна Франция, в Раматюел. Близо е до Сен Тропе, но не е толкова претъпкано. После ще отида до Умбрия. Взех вила под наем. Вие с дъщеря ти къде ще бъдете?

Болдуин определено се интересуваше от нея, но тя не остана с чувството, че я сваляше. Това й хареса. Вероятно можеха да бъдат добри приятели.

— Париж, Лондон, Флоренция и може някъде на юг. Кан или Антиб. Не съм била там дълго време, но това е подарък за дъщеря ми, а и изкарахме тежка пролет. Наложи се да я изпратя в Чарлстън за четири месеца преди и по време на делото. Получаваше заплашителни писма от обвиняемия. Той го правеше, за да ме сплаши и успя.

— Ужасно.

— Да. Наистина беше страшно. И така Савана се озова в Чарлстън при баща си. Нямаше къде другаде да я изпратя.

— Ти и Том останахте ли близки след развода?

Болдуин очевидно предполагаше, че Алекса и Том имаха същите приятелски отношения като него и бившата му жена. Алекса се засмя и поклати глава.

— Не си говорихме в продължение на десет години. А и той почти не виждаше дъщеря си. Чак до февруари тази година. Но последните четири месеца промениха всичко. Предполагам, че беше късмет за всички нас, освен за сегашната съпруга на Том.

Алекса реши да му разкаже историята набързо.

— Том бе зарязан от жена си, която изостави и него, и двамата си синове. После се ожени за мен и всички бяхме щастливи. Тя се върна седем години по-късно. Той, на свой ред заряза мен и се върна при нея. Майка му помогна за това. Не съм от Юга, а първата му съпруга е. Съвсем просто. Аз се върнах в Ню Йорк, завърших право и заживях щастливо. Имам една дъщеря и двама доведени синове, които обичам и видях за първи път от десет години. Един от тях беше младоженецът на сватбата. А бившият ми съпруг има адски сладка дъщеричка на десет години. Всъщност, съпруга номер едно си го върна точно чрез детето.

— Позволи ми да отгатна — каза Болдуин с неодобрение. Историята не му хареса, макар Алекса да я разказа с чувство за хумор, но той все пак забеляза болката в очите й. — Сега те се мразят един друг и той иска да се върнеш при него.

— Нещо такова — кимна Алекса. — Но аз не съм заинтересувана от предложението му. За мен всичко приключи отдавна.

— Звучи като слаб южняшки роман — отбеляза Едуард Болдуин.

Неговият собствен развод мина леко и безпроблемно. Съпругата му го остави, но той не я винеше за това и бяха добри приятели.

— Мразиш ли го? — погледна я с любопитство той.

Нямаше да я обвини, ако го мразеше. След като чу историята, той определено се настрои враждебно към Том. Презираше мъже като него.

Този път Алекса не се поколеба.

— Не. Вече не. Раната ми заздравя, когато се върнах в Чарлстън и видях колко жалък и слаб е Том. Той ме предаде, но преди всичко предаде себе си. А сега би предал и Луиза. Вече не го мразя. Съжалявам го. Но в продължение на десет години бях много ядосана, а това е прекалено дълго време да ненавиждаш някого. И е тежко бреме.

— И никога не се омъжи повторно? — попита той.

Алекса се засмя и поклати глава.

— Не. Бях ужасно наранена. И прекалено заета с работата и дъщеря ми. Щастлива съм и нямам нужда от нищо повече.

— Всеки има нужда от нещо повече. Аз също. Просто нямам време. Прекалено зает съм с командировки до Тайван и Виетнам, както и с политическите игри във Вашингтон. Забавно е, но нямам време за нищо друго.

И двамата знаеха, че това не бе вярно. Имаше много женени сенатори. Всъщност, повечето бяха женени. Но по някаква причина Болдуин не искаше да се жени отново. Това бе общото между тях. Страхуваха се да не бъдат наранени. А той нямаше оправданието за проклета бивша съпруга, която го бе предала, тъй като бе споменал, че са добри приятели и се разбират чудесно. Очевидно бе сам, защото така искаше. По време на обяда той спомена, че е на петдесет и две години. И бе разведен от двайсет. Това беше човек, който или обичаше разнообразието, или се страхуваше да не го вържат. Но каквато и да бе истината, Алекса смяташе, че може да е чудесен приятел.

Накрая той плати сметката и тя му благодари за обяда. Сбогува се с него пред ресторанта и му даде визитната си картичка. Той й звънна на мобилния следобед и я изненада.

— Здрасти, Алекса, Едуард е — каза той, макар плътният му глас и южняшки акцент да бяха вече лесни за разпознаване.

— Благодаря ти отново за обяда. Беше забавно.

— На мен също ми хареса. Утре ще вечерям с бившата си жена и съпруга й и се чудех дали би искала да се запознаеш с тях. Тя е чудесен човек.

— Да, ще ми бъде приятно — отговори Алекса.

После му даде адреса си и той обеща да я вземе в осем часа. Алекса бе безкрайно учудена от самата себе си и не каза нищо на Савана. Просто следващата вечер облече черния костюм, който обикновено носеше в съда.

— Закъде се докарваш? — попита я Савана, която се канеше да ходи на кино с приятели.

— Ще вечерям с един сенатор и бившата му съпруга.

— Какво? Какъв сенатор?

Доколкото Савана знаеше, майка й не познаваше никакви сенатори.

— Сенатор Едуард Болдуин от Южна Каролина.

Савана си спомняше смътно как Луиза се хвалеше, че сенаторът бе присъствал на сватбата, но тя не се бе запознала с него.

— На сватбата ли се запознахте? — попита тя.

— Да. Баща ти ни представи. Сенаторът е много мил човек и е само приятел. Гледал делото на Куентин по телевизията.

— Всички в страната гледаха делото — отвърна Савана и впи очи в нея. — Значи отиваш на среща? — изненада се тя.

— Не. Той е само приятел — повтори Алекса спокойно.

— А каква е историята с бившата му жена?

Савана гледаше подозрително и Алекса се разсмя.

— Те са добри приятели.

В същия миг портиерът звънна и й съобщи, че колата я чака долу. Алекса целуна дъщеря си, взе чантата си и изтича навън. Савана я наблюдава внимателно, докато изчезна, после се втурна да се обади на баба си. Мюриъл отговори на първото позвъняване.

— Здрасти, сладурче — поздрави я тя. — Какво става?

— Страхотна новина. Мили Боже! Мисля, че мама отиде на среща.

— Откъде знаеш? С кого? — веднага се заинтересува Мюриъл.

— Издокара се и отиде да вечеря с един сенатор, с когото се запознала на сватбата на Травис, и бившата му съпруга.

— Бившата му съпруга? — стресна се Мюриъл.

— Били приятели — отговори Савана със заговорнически тон.

— Какъв сенатор?

— Болдуин от Южна Каролина.

— Мамка му, наистина страхотна новина — възкликна Мюриъл и двете избухнаха в смях.