Даниел Стийл
Светлините на Юга (16)

16.

Алекса седеше до майка си по време на полета до Ню Йорк. Прекараха един чудесен уикенд и Мюриъл се радваше, че бе дошла в Чарлстън, особено за отварянето на пликовете от университетите. Това бе незабравим момент.

Но Мюриъл забеляза и нещо различно у дъщеря си. Алекса вече не беше гневна и огорчена, а изглеждаше съвсем спокойна. Мюриъл предположи, че завръщането в Чарлстън й се бе отразило добре. Беше се изправила срещу демоните от миналото си. Том, майка му, Луиза. Но те вече не я плашеха и вбесяваха. Знаеше, че Алекса все още гледаше на брака си като на пълен провал, но когато видя какъв всъщност бе Том — слаб, безволев и съсредоточен само върху себе си, реши, че дъщеря й не бе изгубила много. Надяваше се, че и Алекса го осъзнава. Том беше егоист и единствената причина, поради която искаше да се върне при Алекса, бе, че бракът му с Луиза не вървеше. Ако положението у дома бе наред, той въобще нямаше да съжалява за миналото. Мюриъл си помисли, че Том си бе получил заслуженото — жена, която го уважаваше не повече, отколкото той уважаваше самия себе си. И също като Алекса преди известно време тя се сети за Ашли от „Отнесени от вихъра“. Сега дъщеря й се нуждаеше от Рет Бътлър. Мюриъл се надяваше, че Алекса щеше да го намери някой ден. Имаше право на щастие след всичките тежки самотни години. Беше свършила чудесна работа с дъщеря си, но тази работа вече бе приключена. Савана бе пораснала и животът й тепърва започваше. Мюриъл смяташе, че приятелят й в Чарлстън е много мило момче. Зачуди се дали връзката им щеше да продължи, когато Савана заминеше за „Принстън“, а той за „Дюк“. Но бе трудно да се предвиди подобно нещо. Някои връзки продължаваха, други — не. Времето щеше да покаже.

Мюриъл погледна дъщеря си, но Алекса спеше дълбоко. Уикендът я бе изморил.

Савана очакваше още две събития в близките месеци. Щеше да празнува завършването на гимназия заедно с класа си в Чарлстън, а после щеше да се върне в Ню Йорк, за да се дипломира с бившите си съученици. Щеше да се види с приятелите си за кратко и после да се сбогуват преди заминаването за колежа. Търнър й бе обещал, че ще я придружи. Това също щеше да е забавно. Баща й нямаше да дойде, тъй като щеше да присъства на празненството в Чарлстън, а и чувстваше, че Ню Йорк е територията на майка й и не искаше да се натрапва. Савана нямаше проблеми с това. Но първо майка й трябваше да приключи с делото. Чак след това Савана можеше да се прибере у дома. Нямаше търпение. Чарлстън бе прекрасен. Беше се сдобила с баща, сестра, двама братя и се бе влюбила. Но Ню Йорк и майка й си бяха нейният дом.

Алекса смяташе, че няма да успее да се върне в Чарлстън преди края на делото. Беше претрупана с работа, но Савана я разбираше.

 

 

На сутринта след уикенда в Чарлстън, Алекса бе в кабинета си в седем часа. Стана в пет, за да прочете някои материали, които трябваше да подготви за делото, както и документите, предадени на съдията от адвокатката на Куентин.

Обществената защитничка бе попълнила молба за отмяна на делото, която бе толкова абсурдна, че направо беше смешна. Никой съдия нямаше да се съгласи, но тя все пак си бе направила труда. Чувстваше се задължена на клиента си да опита. Беше попълнила и молба „Сандовал“^[1], с която да попречи на Алекса да разпитва Куентин за предишните му присъди. В това имаше шанс, но Алекса не се притесняваше. Доказателствата срещу Куентин бяха категорични, а престъпленията му толкова зловещи, че предишните обири и фалшификации бяха без значение. А и определено не засягаха сегашния случай. Но все пак фактът, че имаше предишни присъди, щеше да покаже на съдебните заседатели с какъв човек си имаха работа.

Съдията разгледа молбите тази сутрин. Алекса възрази срещу тях и той ги отхвърли. Обществената защитничка излезе от съда с мрачен вид.

— Е, много шум за нищо — промърмори Джак под носа си, когато двамата със Сам последваха Алекса навън.

Молбите бяха рутинни, но съдията изглеждаше недоволен, че въобще бяха попълнени. В съда никой не изпитваше съчувствие към Люк Куентин, а същото щеше да стане и със съдебните заседатели. Алекса бе подготвила идеално доказателствата и свидетелите си. Обвинението беше желязно.

Следобед Алекса отиде да се види с Джуди Дънинг.

— Съжалявам за молбите — каза Алекса любезно.

— Мисля, че съдията не беше прав за „Сандовал“ — оплака се Джуди. — Съдебните заседатели по този случай няма нужда да знаят, че Куентин е бил осъждан за обири и фалшификации.

Алекса не отговори, само кимна. Беше дошла да се види с Джуди, за да се опита да я убеди за пореден път да накара клиента си да се признае за виновен и да избегнат делото.

— Не мога да му предложа сделка в подобен случай — честно заяви Алекса. — Но ако сега прояви разум, може да получи по-добро отношение в затвора. Делото ще е пълен цирк, а съдебните заседатели със сигурност ще го осъдят. Знаеш го. Доказателствата срещу него са толкова много, че в кабинета ми сигурно има двайсет кашона. Джуди, поговори с него. Ако се признае за виновен, ще спести мъките на всички.

Адвокатката бе опитала дори да оспори съдебната заповед, позволила на Джак и Чарли да претърсят хотелската стая на Куентин, но тази молба също бе отхвърлена и доказателствата щяха да бъдат представени в съда.

— Той има право на дело — процеди адвокатката през стиснати зъби.

Алекса си помисли, че със същия успех можеше да се опитва да убеди стена и се върна в кабинета си раздразнена. Делото щеше да се превърне в медиен цирк, а Куентин щеше да влезе в затвора за сто години. Е, това бе положението. Сега й предстоеше работа. Имаше срещи с ФБР цяла седмица, както и с криминолози от девет щата. Трябваше да уточни свидетелите, да приложи показанията и да довърши встъпителната си реч. Задачите й бяха безброй, а й оставаха само няколко седмици да ги изпълни. По случая вече работеха толкова много следователи, че дори не знаеше имената на всичките, а ФБР присъстваше на всяко събрание, за да се уверят, че се спазват всички процедури. Никой не искаше делото да бъде отложено поради техническа грешка и да им се наложи да започват отново. Обсъдиха дали да разглеждат делото в друга област, но се отказаха, тъй като Куентин вече бе познат във всички щати. Случаят бе стигнал до националните новини. А и съдията, когото им бяха определили, бе прочут с твърдостта си и това бе хубаво. През следващите няколко седмици преди началото на делото, а и до самия му край Алекса щеше да става и да си ляга със случая.

Звънеше на Савана от кабинета си всеки ден, но никога нямаше време за дълги разговори. А когато се прибереше у дома, вече бе прекалено късно да я търси. Савана разбираше, а и самата тя бе заета с живота си в Чарлстън, училището, приятелите и гаджето.

Две седмици преди началото на процеса Том седеше и гледаше новините. Започна пресконференция и той неочаквано видя Алекса. Извика Савана да гледа заедно с него и Дейзи също се присъедини към тях. Настаниха се пред телевизора и приковаха очи в Алекса, която говореше убедително за предстоящото дело и осемнайсетте жертви. Около нея се тълпяха полицаи и агенти от ФБР, но микрофоните бяха насочени към Алекса. Тя отговаряше на въпросите на репортерите спокойно, внимателно и интелигентно и изглеждаше хладнокръвна и компетентна. Всички се бяха струпали в кабинета на Том, Луиза също влезе там. Загледа се в Алекса за миг, после излезе от стаята със стиснати устни.

Когато пресконференцията свърши, Том погледна по-голямата си дъщеря и похвали майка й.

— Беше много добра. Това ще е тежко дело, а медиите вече полудяха. Според мен майка ти беше впечатляваща, нали?

Савана се съгласи с него. Беше безкрайно горда с майка си. Дейзи също се въодушеви. Никога преди не беше виждала познат човек по телевизията и сега се усмихна възхитено на сестра си.

— Майка ти прилича на филмова звезда — заяви тя и Савана й се усмихна благодарно.

Луиза се върна, за да им каже, че е време за вечеря. Не спомена и дума за репортажа, макар видимо да я бе раздразнил. Изглеждаше абсолютно неспособна да прояви любезност към Алекса. Не искаше да я чува и вижда, нито да има нещо общо с дъщеря й и непрестанно мислеше с омраза как Том я бе принудил да приеме момичето тук. Единственото, което искаше, бе Савана да изчезне от града.

Смъртоносният удар за Луиза дойде три дни преди процеса, когато пристигнаха поканите за сватбата на Травис и Скарлет. Савана също получи покана. Тя тъкмо я отваряше, когато Луиза се прибра от фризьор. Веднага позна поканата и се обърна вбесена към Савана.

— Откъде я взе?

Луиза се държеше грубо, сякаш Савана бе откраднала поканата или отваряше чуждо писмо.

— Моя е — защити се Савана. — Пристигна по пощата. Името ми бе на плика — обясни тя на разпенената си мащеха, която се опитваше да превърне живота й в ад.

Ако баща й не я защитаваше непрекъснато, животът й наистина щеше да се превърне в кошмар. Том й помагаше много, но понякога Луиза успяваше наистина да я ядоса.

— Изпратили са ти покана за сватбата? — извика Луиза ужасено и грабна поканата от ръката на Савана.

Влетя в кабинета на Том и размаха поканата пред лицето му.

— Няма да позволя Савана да присъства на сватбата на сина ни! — изкрещя тя разтреперана от гняв. — Мястото й не е там. Тя не е негова сестра. И няма да приема да ме унижават на сватбата на собствения ми син!

Том веднага разбра какво бе станало, когато видя поканата и поклати глава.

— Ако Савана е тук, когато Травис и Скарлет се оженят, не можеш да я изпъдиш от сватбата — отвърна той. — Тя няма да си седи у дома като Пепеляшка, докато всички ние празнуваме.

— А ако не е тук по време на сватбата?

Луиза не искаше Савана да се върне обратно в Чарлстън за сватбата. Искаше момичето да изчезне завинаги. И определено да не присъства на важно семейно събитие като това. Всички известни хора от Южна Каролина бяха поканени, щеше да има гости дори и от съседните щати.

— Травис и Скарлет решават дали да я поканят, или не. Мога ли да ти напомня, че не ние уреждаме сватбата, а родителите на Скарлет? Всичко зависи от тях.

Луиза обаче не бе склонна да се примири с положението.

— Кой я включи в списъка?

— Нямам представа — отговори Том.

Пет минути по-късно Луиза звънна на Скарлет и заяви категорично, че не желае Савана да присъства на сватбата.

— Майко Бомонт — внимателно отвърна Скарлет, — не мисля, че това е редно. Тя е сестра на Травис, а и аз я харесвам много. На приема ще има осемстотин гости, а в църквата — триста. Смятам, че Савана няма да нарани никого с присъствието си — настоя тя, като показа ясно, че не възнамеряваше да се държи грубо със Савана.

— Аз ще бъда наранена! — изкрещя бъдещата й свекърва. — А ти не искаш подобно нещо, нали?

Намекът бе повече от ясен.

— Разбира се, че не. Ще я настаня далеч от теб — увери я Скарлет.

Луиза затръшна слушалката и бесня през следващите два часа.

— Може пък да съм си заминала, когато стане време за сватбата — каза Савана на баща си малко по-късно. — Делото трябва да е свършило дотогава.

— Ще бъде чудесно, ако дойдеш. Половината Чарлстън ще е там. А при осемстотин гости няма да намериш човек, когото познаваш, дори да искаш. Луиза ще се успокои постепенно — увери я той.

Том се опитваше упорито да не издаде колко бе разстроен. Луиза бе като проклето куче, отказващо да пусне кокала. Искаше Савана да изчезне от живота им. Положението бе трудно за седемнайсетгодишното момиче, а за него бе още по-тежко, тъй като непрестанно се разкъсваше между съпругата и дъщеря си. Обидно за Савана и изтощително за него. Дейзи се опитваше да стои далеч от обстрела.

Савана говори с майка си същата вечер и й спомена за проблема. Алекса я изненада, когато й съобщи, че също бе получила покана за сватбата.

— Ще отидеш ли, мамо?

Савана не можеше да си представи, че Алекса ще присъства на тържеството, особено след като и Луиза щеше да е там.

— Не, скъпа, няма да отида. Но беше много мило от тяхна страна да ме поканят. Ти можеш да отидеш, ако искаш. Просто не мисля, че аз би трябвало да го направя. Луиза ще получи инфаркт или ще се опита да отрови супата ми.

Савана се разсмя.

— Ще има осемстотин гости. Татко казва, че Луиза дори няма да ни види, ако сме там.

— Не искам да я карам да се чувства неудобно.

— Знам, мамо, но аз бих искала да присъствам. И предпочитам да отида с теб.

— Ще видим. Ще поговорим за това след делото. Сега не мога да мисля за нищо друго.

Същия ден Алекса изтърпя поредната пресконференция. Адвокатката на Куентин също говори с пресата. Настоя, че всичко това било злощастно недоразумение и ставало дума за невинен човек, накиснат от някой друг. Добави, че името на клиента й щяло да бъде изчистено по време на делото. Беше убедена, че Люк Куентин щеше да излезе от съдебната зала като свободен човек.

Съдебната защитничка изглеждаше и звучеше налудничаво. Дейзи гледаше новините заедно със Савана и се обърна към нея объркана.

— Направил ли го е, или не? — попита Дейзи.

— Съдебните заседатели ще решат. Но го е направил. Повярвай ми. Ще го осъдят и ще го пъхнат в затвора.

— Защо тогава другата жена каза, че не го е направил?

— Това й е работата. Трябва да го защитава. А работата на мама е да докаже, че той го е извършил.

Дейзи кимна. Получаваше всекидневни уроци по право от Савана. Съдията бе забранил камери в съдебната зала, но след като процесът започнеше, по коридорите на съдебната палата и стълбите отпред щеше да настъпи пълна лудница.

 

 

В деня, когато делото започна, Савана изгледа новините, преди да тръгне на училище. После ги гледа в трапезарията по време на обеда. Знаейки, че майката на Савана бе прокурор по прочутото дело, тълпа от съученици се струпа около нея. Алекса бе заобиколена от репортери, когато се заизкачва по стълбите към съда, но не спря. През следващите няколко дни щяха да подбират съдебните заседатели.

Съдията по делото Артър Либерман бе строг мъж на около петдесет години. Имаше къса побеляла коса и очи, които виждаха всичко в залата. Беше бивш морски пехотинец и не търпеше глупости. Мразеше пресата и не обичаше адвокати, които губеха време с безсмислени молби и неоправдани възражения. Той извика Алекса и Джуди Дънинг в кабинета си и ги предупреди сериозно какво очакваше от тях.

— Не искам циркове в залата, нито нечестни номера, нито заиграване със съдебните заседатели, нито нередни процедури. Никога не съм имал оспорено дело или неправилно проведен процес и не възнамерявам това да е първото. Ясно ли е?

— Да, ваша чест — отговориха едновременно двете жени.

— Ти имаш клиент, когото да защитаваш — обърна се той към Джуди. — А ти имаш осемнайсет жертви, с които да докажеш, че обвиняемият е виновен — погледна той към Алекса. — Това е изключително сериозен случай. Не искам безотговорни действия в залата, нито излишна драма. И внимавайте какво казвате пред пресата! — предупреди ги той и после ги освободи.

Подборът на съдебни заседатели започна половин час по-късно и изглеждаше безкраен. Алекса седеше на масата на обвинението, обградена от Джак Джоунс и Сам Лорънс.

Алекса бе започнала да уважава Сам, докато подготвяха делото. Той бе педант, но с това й бе помогнал да изпипва всичко още по-грижливо от обикновено. През последните няколко месеца често обядваха заедно в кабинета й. Сам беше малко над петдесетте, вдовец от години и изцяло посветен на работата си във ФБР. Алекса знаеше, че голяма част от успеха на делото щеше да се дължи на него. Сам мразеше Куентин и бе твърдо решен да го набута зад решетките. Това бе единствената му цел и въобще не възнамеряваше да й отнеме случая, макар че районният директор на ФБР настояваше за това. Старши специален агент Сам Лорънс искаше обвинението да се води от най-добрия прокурор и Алекса получи пълната му подкрепа.

Подборът на съдебни заседатели бе дълъг и изтощителен процес. Бяха избрани сто потенциални заседатели, след като отпаднаха бременните, болните, хората, които не можеха да се освободят от работа или не говореха английски, грижеха се за болни роднини или бяха измислили убедителни причини да се оттеглят. Алекса знаеше, че сред стотината, които седяха в залата, щеше да има още извинения и оправдания. Съдията им обясни, че делото щеше да продължи дълго, тъй като ставаше дума за много убийства. Показанията и споровете щяха да продължат повече от месец. Хората, за които дългият престой в съда беше невъзможен, или болните от тежки болести трябваше да се представят на съдебния чиновник. След няколко минути пред него се строи опашка от двайсетина човека. Другите осемдесет седяха и чакаха да бъдат разпитани от Джуди и Алекса, които трябваше да решат дали ставаха за работата, или трябваше да бъдат освободени. Сред тях имаше хора от всички раси, възрастови групи и пол. Изглеждаха обикновени хора и бяха такива. Лекари и домакини, учители и пощаджии или студенти. Всички седяха вторачени в Алекса и Джуди.

Люк Куентин бе въведен в залата, издокаран в костюм и без окови. По време на прекараните в затвора месеци се бе проявявал добре и сега му позволиха да се яви като цивилизован човек и без белезници и окови, които можеха да повлияят на съдебните заседатели или да му придадат още по-заплашителен вид. Алекса забеляза, че бялата му риза бе чисто нова. Не срещна погледа му, но видя, че Джуди му се усмихна окуражаващо, когато влезе, а после потупа ръката му. Куентин изглеждаше спокоен и овладян и въобще не бе уплашен. Очите му преминаха през съдебните заседатели, сякаш възнамеряваше лично да ги подбере. Според закона той също имаше право да им задава въпроси, но Алекса се съмняваше, че щеше да го направи.

Първият заседател беше от азиатски произход и не разбра четири от въпросите на Алекса и два от тези на Джуди и бе освободен. Вторият — млада жена с уплашен вид бе пристигнала наскоро от Пуерто Рико и каза, че имала четири деца и работела на две места, така че нямала никакво време. Освободиха и нея. Алекса знаеше точно какви съдебни заседатели искаше. Сериозни хора, за предпочитане на възрастта на родителите на жертвите и, разбира се, самите те да са родители на момичета. Обществената защитничка щеше да направи всичко възможно да ги отхвърли. Това бе игра, в която всеки се опитваше да подреди шахматните фигури в своя полза. Обвинението и защитата имаха право на двайсет безусловни отвода, просто въз основа на факта, че не харесваха отговорите на въпросите им. Роднини на служители на закона и правната система рядко попадаха в редиците на съдебните заседатели. Ченгетата бяха освобождавани, както и някои други професии, най-вече адвокатите, също и хора, които бяха предубедени или имаха роднина убит или станал жертва на жестоко престъпление. Целта беше да се премахнат всички предразсъдъци или симпатии към която и да е страна. Процесът бе сложен и бавен и отне цяла седмица, както Алекса очакваше. Тя дори се страхуваше, че може да продължи и по-дълго.

През цялото време Куентин седеше кротко и гледаше съдебните заседатели. Усмихваше им се или ги пробождаше с поглед. Видът му бе или заплашителен и невинен, или нежен и безразличен. През повечето време не обръщаше внимание на защитничката си, макар че тя често се навеждаше да му прошепне обяснения или да му зададе въпрос. Той просто кимваше или поклащаше глава. До масата на обвинението Алекса се съветваше често с Джак и Сам, но обикновено взимаше сама решение кого да задържи или отхвърли.

Двама от заседателите бяха освободени, когато казаха, че познавали съдията и той го потвърди. Други настояха, че имат медицински проблеми. Трети бяха готови да участват, но Алекса не ги искаше. Или пък Джуди ги отхвърляше, защото чувстваше, че биха осъдили клиента й без колебание. Беше игра на отгатване и можеха да използват само материала, с който разполагаха. Не можеха да извадят идеалните заседатели като с магическа пръчка. Трябваше да преценят внимателно как тези хора биха реагирали на доказателствата, престъпленията и обвиняемия. Съдебните заседатели трябваше да осъдят или оневинят обвиняемия без никакво съмнение или колебание. Окончателното решение трябваше да е единодушно. Всичките дванайсет заседатели трябваше да са съгласни, в противен случай се налагаше изборът да започне отново. Алекса и Джуди не желаеха подобно нещо, макар че Куентин вероятно би се зарадвал, тъй като това щеше да отложи влизането му в затвора завинаги.

Съдията обявяваше присъдата около месец след осъждането на обвиняемия. Единственото, за което не трябваше да се тревожат, бе смъртната присъда. В Ню Йорк тя бе премахната през 2004 година. Ако бъдеше осъден, Люк Куентин щеше да прекара в затвора целия си живот, без право на помилване, но поне нямаше да го екзекутират. Съдебните заседатели не бяха обременени от мисълта, че решението им щеше да му струва живота, а това улесняваше работата им. Всички убийства из различните щати бяха свързани в общо дело в Ню Йорк и сега го съдеха за изнасилването и смъртта на осемнайсет жени.

Късно в петък следобед дванайсетте съдебни заседатели бяха избрани, както и четирима заместници, в случай че някой от редовните заседатели се наложеше да бъде сменен. Осем бяха мъже, а четири — жени. Алекса нямаше нищо против. Разчиташе на това, че мъжете щяха да са по-склонни да защитят младите жени, по-възмутени от престъпленията и по-ядосани на Люк Куентин. Четирима от тях бяха достатъчно стари да имат дъщери на възрастта на жертвите, двама бяха по-млади, отколкото й се искаше, и й бе трудно да предвиди реакцията им, но по времето, когато бяха избрани, вече бе изчерпала възраженията си. Всички работеха и изглеждаха почтени и интелигентни. Четирите жени бяха по-възрастни. Джуди възрази срещу избора на по-млади жени. Но четирите заместнички бяха на около трийсет години. Имаше представители на всички раси — бели, азиатци, чернокожи, латиноамериканци. Алекса бе убедена, че изборът бе добър. Джуди настояваше за повече мъже, тъй като смяташе, че щяха да съчувстват на Люк. Алекса беше точно на обратното мнение, но в крайна сметка и двете одобриха съдебните заседатели. Винаги имаше неочаквани изненади, но Алекса бе доволна.

След като освободиха съдебните заседатели, Куентин бе окован и изведен от залата от четирима полицаи. Изглеждаше спокоен и самоуверен и дори спря да погледне Алекса. Лицето й беше абсолютно безизразно, а той й се усмихна подигравателно и излезе.

Свършиха добра работа през седмицата и Сам и Джак също бяха доволни. Спряха да си кажат няколко думи, преди да напуснат залата. Сам винаги се впечатляваше от прецизността и преценката й и бе споделил това с началниците си. Разбира се, делото щеше да докаже думите му, но засега той се радваше на умението, с което Алекса бе изпипала всяка подробност. Джо Маккарти, който бе посетил съдебната зала няколко пъти, за да наблюдава избора на заседатели, също остана доволен.

— Е, вече имаме дванайсет заседатели, които да осъдят господин Куентин — каза Алекса и прибра документите в куфарчето си, което вече бе толкова тежко, че й се налагаше да го дърпа на колела.

— Готова ли сте за камерите, госпожице Хамилтън? — подкачи я Сам, когато излязоха от залата.

Навън ги очакваше стена от репортери, които държаха да научат мнението й за съдебните заседатели. Милион прожектори светнаха в лицето й.

— Доволни сме от избора — лаконично отговори тя и подмина настойчивите репортери.

Джак ги поведе напред, а Сам остана до нея заедно с няколко полицаи. До тротоара ги чакаше кола, която да ги откара. Напоследък Алекса бе придружавана постоянно от полицай, а и сега й се налагаше да се върне до кабинета си. Джак каза, че ще отиде с нея да й прави компания. Оставиха Сам пред сградата на ФБР и му пожелаха приятен уикенд. Той обеща, че няма да изключва джиесема си през следващите два дни, за да могат да се свържат с него, ако се наложи. Алекса се зачуди за миг дали да не отлети до Чарлстън, но знаеше, че не можеше да си го позволи. Трябваше да прегледа огромно количество документи, а и да оглади встъпителната си реч.

Тъкмо влизаше в кабинета си, когато мобилният й телефон звънна. Обаждаше се Савана.

— Видях те по телевизията — гордо каза тя — на излизане от съда. Беше страхотна.

Алекса се засмя.

— Предубедена си. Казах само „Доволни сме от избора“. Не виждам какво му е страхотното, но все пак ти благодаря.

— Дейзи и татко мислят така — настоя Савана.

Том и дъщерите му бяха изгледали новините на спокойствие, защото Луиза бе отишла да играе бридж с приятелките си.

— Ти изглеждаше спокойна и хладнокръвна и не ги остави да ти досаждат — продължи Савана. — Каза им само онова, което искаше, и не им позволи да те изнервят. А и косата ти изглеждаше много добре.

Алекса бе вързала косата си със сатенена панделка на конска опашка, вместо да я прибере на кок, защото смяташе, че тази прическа й придаваше не толкова строг вид.

— Благодаря ти, скъпа. Е, ще видим какво ще стане следващата седмица. Мисля, че съдебните заседатели са добри. Надявам се да съм права. Искаше ми се да дойда при теб през уикенда, но няма начин — разочаровано въздъхна тя, но Савана не се изненада.

— Не очаквах да дойдеш, мамо. Знам, че сега около теб е пълна лудница.

— Така е — потвърди Алекса. — Какво планираш за уикенда?

— Утре ще ходя на мача на Търнър, а той ще дойде у нас довечера.

В мазето имаше стара стая за игри, която братята й бяха използвали, когато бяха малки. В нея имаше маси за билярд и пинг-понг и баща й й бе предложил двамата с Търнър да се настанят там. Луиза никога не слизаше в мазето, а и изглеждаше по-прилично да покани Търнър там, отколкото в спалнята си.

— Поздрави го от мен — поръча Алекса и се върна към задачите си.

Сам Лорънс й звънна след няколко минути.

— Обезпокоих ли те? — попита той притеснено, защото все пак бе петък вечер.

— Ни най-малко. Още съм в службата — отговори тя.

Сам бе чудесен човек и работата с него вървеше идеално. Уважаваха се взаимно, а той и Джак бяха станали близки приятели през последните няколко месеца.

— Май работим по едни и същи часове — засмя се той. — Лично аз смятам да се нанеса в кабинета си скоро.

Всички те щяха да се трудят денонощно по време на процеса. Същото бе и с Джуди Дънинг. Нейното положение бе дори по-лошо, трябваше да защитава обвиняем в серийни убийства, а и ФБР не й помагаше.

— Просто исках да ти кажа, че съм много доволен от избора на съдебните заседатели, а ти се справи чудесно — похвали я той.

— Надявам се да си прав — усмихна се тя.

— Обади ми се, ако мога да ти помогна с нещо.

— Благодаря, ще се оправя — увери го тя.

Алекса прекара остатъка от уикенда у дома, където прегледа безброй доклади и улики, поработи върху встъпителната си реч и подреди документите си. В понеделник сутрин бе напълно готова.

Срещнаха се в кабинета на Сам и отидоха заедно в съда. Репортерите ги очакваха нетърпеливо и се забутаха припряно, за да се доберат до тях. Алекса си проправи път сред тълпата, придружена от петима полицаи, Сам и Джак. Когато влезе в съдебната зала, изглеждаше спокойна, делова и компетентна.

Джуди Дънинг вече седеше на масата на защитата. Люк Куентин бе въведен от четирима полицаи и се настани до нея. Пет минути по-късно съдията влезе и седна на мястото си. Делото започна. Съдията обясни на заседателите какво се очаква от тях. Говореше просто и ясно и им благодари, че са отделили от времето си, за да изпълнят дълга си. Каза им, че им предстои изключително важна работа, по-важна дори от неговата или тази на адвокатите. Заседателите кимаха, заслушани внимателно и го загледаха сериозно.

После Алекса стана и започна встъпителната си реч, която бе подготвяла цял месец. Носеше строг черен костюм и високи токчета. Представи се на съдебните заседатели и им обясни каква бе ролята й като прокурор. Каза им, че мъжът, който седеше до нея, Джак Джоунс, е главният следовател по случая и говори за него около минута. След това представи старши специален агент Сам Лорънс и обясни, че той присъства като представител на ФБР. Това беше техният екип.

— И защо ФБР е при нас? — попита тя спокойно, като застана пред съдебните заседатели и погледна всеки един в очите. — Защото тези престъпления са извършени в няколко щата. Осемнайсет млади жени бяха убити в девет различни щата. А когато престъпник премине щатските граници, ФБР се намесва и координира действията и информацията, за да няма объркване или грешки заради различните местни закони. Присъствието на ФБР означава, че случаят е важен. И това наистина е така. Не заради намесата на ФБР, а защото осемнайсет млади жени са загинали. Нападнати и убити жестоко. Брутално изнасилени и удушени по време на сексуален акт. Осемнайсет. Най-младата учела богословие, била на осемнайсет години, а най-голямата — на двайсет и пет, студентка по медицина.

Алекса искаше да посочи на съдебните заседатели, че убитите жени бяха почтени и уважавани и го направи успешно. Всички очи в залата бяха приковани в нея. Наистина притежаваше талант за работата си.

— Убиецът не се е натъкнал на тях инцидентно, не ги е изнасилил и удушил случайно. Не, той е планирал. Търсил ги е. Вярваме, че ги е избрал и наблюдавал внимателно, а после е извършил онова, което е замислил — да ги изнасили и убие, защото това го възбужда. Защото това му доставя върховно удоволствие. Обвиняемият харесва извратени филми, в които жени биват убивани по време на секс. Искал е да изживее фантазиите си и го е направил. Убил е осемнайсет млади жени заради тръпката. Предумишлено убийство означава, че съзнателно възнамеряваш да убиеш някого. Неслучайно, а планирано „със зъл умисъл“. Разбирате какво означава това. Той е имал план. И го е изпълнил. А сега младите жени са мъртви. Знам, че някои от вас имат деца. Зададох ви този въпрос, когато ви избирахме за заседатели. Но дори да нямате деца знам, че сигурно сте шокирани от тези престъпления. Всички ние сме. Аз имам дъщеря, която е на седемнайсет години. Мисля, че е много красива и тя е целият ми живот. Целият. Сега завършва гимназия и през есента заминава в колеж.

Алекса не спомена, че дъщеря й щеше да учи в „Принстън“, защото не искаше да решат, че принадлежат към различни общества.

— Дъщеря ми играе волейбол и се състезава в училищния отбор по плуване. Мисля, че тя е най-сладкото хлапе в света. Аз съм самотна майка, а тя е единствено дете и е всичко за мен.

Алекса замълча и огледа съдебните заседатели. Вече бяха започнали да я приемат като човек. Беше самотна майка с дете и можеха да й се доверят. Някои й кимнаха с разбиране. Да, беше ги завладяла.

— Шест от тези осемнайсет момичета също са били единствени деца. Седем са деца на самотни майки. Девет били студентки и работели, за да плащат образованието си и да помагат на семействата си. Две били най-големите деца в семейството, а майките им били починали и те се грижели за братята и сестрите си. Четири били изключително способни студентки. Осем получили стипендии за добри оценки. Единайсет били религиозни и активни в църквата. Пет били сгодени. Занимавали се със спорт, имали братя и сестри, майки и бащи, учители, приятели. Всички били уважавани и обичани и сега липсват силно на близките си. И всичките са убити от обвиняемия, който седи пред вас. Осемнайсет момичета. Вярваме, че това е истината. Щатът го вярва, осем други щата го вярват, ФБР го вярва. Мисля, че когато чуете доказателствата по случая, вие също ще повярвате. За извършването на подобни престъпления е нужен специален вид човек. Човек, напълно лишен от съвест, жесток и безчувствен, който може да убие осемнайсет момичета, докато ги изнасилва, защото това го възбужда. Човек, който грижливо е планирал убийствата. Ужасен начин да умреш и ужасна причина за това. Щатът вярва и ще ви докаже, че Люк Куентин е изнасилил и убил осемнайсетте млади жени със зъл умисъл. Не можем да позволим на подобни хора да се движат сред нас, да нараняват децата ни, да убиват близките ни. Престъпниците и убийците трябва да бъдат вкарани в затвора и наказани за престъпленията си. В противен случай децата и близките ни не са в безопасност, нито пък самите ние. Убедени сме, че Люк Куентин е убил тези осемнайсет млади жени. Можем да го докажем и ще го направим. А ако вие сте съгласни с доказателствата и щата, ще ви помолим да го признаете за виновен в изнасилването и убийството на осемнайсет момичета. Това е единственото, което можем да направим за тях.

Алекса изгледа съдебните заседатели за миг.

— Благодаря ви — каза тя тихо, после се върна на мястото си.

Съдебните заседатели изглеждаха разтърсени, а няколко от тях се размърдаха неудобно на столовете си. Сам Лорънс й кимна одобрително. Встъпителната й реч бе впечатляваща и му доказа за пореден път, че Алекса бе най-подходящият човек за работата.

Куентин прошепна нещо на адвокатката си, която кимна. Защитата не бе задължена да произнася встъпителна реч, но Джуди Дънинг бе решила да го направи. Знаеше, че пледоарията на Алекса щеше да е твърде убедителна, за да я остави без отговор, и ще се опита да я обезсили още преди началото на процеса. Адвокатката бе казала на съдията, че също щеше да произнесе встъпителна реч.

Джуди се надигна и тръгна към съдебните заседатели. Изглеждаше тъжна и сериозна. Представи им се и заяви, че тя ще защитава Люк Куентин.

— Дами и господа, държа да знаете, че аз също съжалявам за тези осемнайсет момичета. Всички съжаляваме. Също и Люк Куентин. Кой не би изпитал мъка? Осемнайсет млади и красиви момичета са били убити жестоко. Ужасно нещо. Ще чуете много доказателства, някои доста технически, за това как е станало всичко, кога е станало и кой може да го е сторил. Щатът вярва, че Люк Куентин го е извършил. Госпожица Хамилтън току-що ви каза това. Но ние не го вярваме. Дори не и за миг. Люк Куентин не е убил тези жени и ние ще направим всичко възможно да ви го докажем. Понякога човек става жертва на ужасни обстоятелства. Озовава се на погрешното място в погрешното време. Изглежда, сякаш е нещо извършено от теб, но ти си абсолютно невинен, ала всички звезди, обстоятелства и лош късмет заговорничат срещу теб и биваш обвинен за нещо, което не си направил.

Джуди огледа съдебните заседатели внимателно, като спираше очи върху всеки от тях.

— Люк Куентин не е извършил тези убийства. Не е изнасилил, нито убил тези жени и ние ще ви го докажем. Ако ни повярвате, ако се усъмните, че Люк Куентин е извършил престъпленията, ще ви помолим да го оневините. Не допускайте да бъде осъден невинен човек, независимо колко жестоки са престъпленията.

След тези думи Джуди Дънинг се върна на мястото си. Съдията разпореди двайсет минути почивка.

Сам и Джак поздравиха Алекса за встъпителната й реч и ефекта й върху съдебните заседатели.

— Джуди също се прояви добре — отсъди тя справедливо.

Адвокатката нямаше много неща, за които да се хване, а по-късно щеше да разполага с още по-малко, но поне бе накарала съдебните заседатели да се замислят. Алекса знаеше, че това бе най-доброто, което Джуди можеше да стори.

Отидоха да си вземат кафе от автомата, изпиха го набързо и се върнаха на масата на обвинението. Съдия Либерман удари с чукчето си и призова за ред в залата. После нареди на Алекса да призове първия си свидетел.

Алекса призова Джейсън Ю от лабораторията по криминология, защото той бе представителен, а и щеше да обясни ясно ДНК анализите и съвпаденията. После щеше да призове експерти, чиято информация щеше да е по-трудна за смилане. Алекса започна да му задава въпроси, а Джейсън обясни как ДНК пробите бяха свързали Куентин с труповете в Ню Йорк. Той остана на свидетелската скамейка около час, после съдията обяви обедна почивка. Джейсън Ю се справи добре и тя му благодари. Джуди щеше да го разпитва след почивката.

Сам, Джак и Алекса отидоха да обядват, но тя бе прекалено нервна, за да яде. Прекара паузата в писане на бележки и допълнителни въпроси, а двамата мъже обсъждаха някакъв мач. После се върнаха в залата.

Разпитът на Джейсън Ю, проведен от Джуди Дънинг, бе много слаб. Тя безуспешно се опита да го обърка и да направи информацията и изследванията му да звучат ненадеждни и неубедителни, но всеки път той обясняваше ДНК доказателствата още по-точно и ясно. Адвокатката започна да изглежда глупава и го освободи набързо, като каза, че нямала допълнителни въпроси.

Алекса призова един от експертите си. Обясненията му бяха дълги и объркващи, но тя не можеше да направи нищо по въпроса. Показанията му бяха важни за случая. Алекса знаеше, че щеше да има и други свидетели като него от различните щати и се страхуваше да не отегчи съдебните заседатели. Но пък всеки от свидетелите допринасяше с нещо за успеха на делото.

Като цяло първият ден мина добре, също и цялата първа седмица. Въпреки ужасяващите престъпления почти нямаше емоционални изказвания. Всичко бе в сферата на експертните доказателства. Нямаше свидетели на убийствата, а и родителите не можеха да дадат показания.

Най-емоционалният фактор в съдебната зала беше огромният район места за роднините на жертвите, ограден с въжета. Сто и девет души седяха там и наблюдаваха процедурите внимателно. Мнозина от тях плачеха. Съдебните заседатели разбраха инстинктивно кои бяха тези хора и често поглеждаха към тях. Алекса ги бе посочила на заседателите и Джуди веднага възрази, но вече бе прекалено късно. Чарли седеше сред тях заедно със семейството си. Бяха дошли да видят възтържествуването на справедливостта.

Случаят включваше най-вече представянето на техническа информация, която систематично свързваше Люк Куентин с всяка жертва и смъртта й. Кръстосаният разпит целеше да обори доказателствата, но Джуди Дънинг не притежаваше уменията, нито фактите, с които да го направи. Алекса и Сам се срещнаха с нея в петък следобед, след като съдията даде почивка за уикенда.

— Просто исках да ти предложа отново да накараш клиента си да се признае за виновен — спокойно каза Алекса. — Само си губим времето тук.

— Не мисля, че е така — упорито възрази Джуди Дънинг. — При ДНК анализите често се случват грешки. Мисля, че ченгетата във всички щати са лепнали всяко неразрешено убийство, което са имали, върху Люк. Ако е допусната само една грешка, ако само един от тези случаи е бил неправилно обработен, това ще събуди основателни съмнения, които могат да ни помогнат.

В това нямаше много надежда, но бе единственото, с което Джуди разполагаше. Разследващите екипи в девет щата и ФБР се бяха погрижили да не допуснат неточност. Алекса смяташе, че адвокатката се държеше глупаво и извършваше правно самоубийство заради клиента си.

— Куентин няма какво да загуби и има право на дело — мрачно заяви Джуди, сякаш гледаше как разпъват на кръст невинен човек, а не съдят безмилостен убиец.

Все още вярваше в невинността на клиента си, това бе повече от ясно. Не само вършеше работата си, но и бе повела кръстоносен поход за загубена кауза. Алекса си помисли, че Джуди беше болезнено наивна.

— Има какво да загуби. При това много — възрази Алекса. — Съдията ще е много по-строг към него, ако пропилее времето на всички ни. Никой няма да му съчувства. Ще е много по-добре, ако сключи сделка сега, преди дългите седмици в съдебната зала. Съдията ще е бесен — предупреди я тя.

Джак бе напълно съгласен с нея и вярваше, че добър адвокат би принудил Люк да се признае за виновен. Но Джуди бе прекалено слаба да го направи, а и определено бе омагьосана от Люк.

— Ако аз бях негов адвокат, щях да го накарам да се признае за виновен — тихо каза Алекса.

Съдията можеше да му даде обща присъда, вместо да го осъди за всяко едно убийство и тогава животът на Куентин нямаше да стигне да излежи наказанието. Това бе най-доброто, на което можеше да се надява.

— Значи Люк има късмет, че не си негова адвокатка — отсече Джуди и се надигна. — Аз съм неговата адвокатка и той няма да се признае за виновен.

Алекса я изгледа за миг и двамата с Джак напуснаха стаята.

— Ще се видим в понеделник — каза тя и го остави в коридора.

Четирима полицаи й помогнаха да слезе по стълбите и да се настани в патрулната кола. Двама от тях останаха пред апартамента й през целия уикенд.

Върнаха се в съда в понеделник.

Свидетелските показания продължиха три седмици и бяха впечатляващо категорични. И отново бяха по-малко емоционални, отколкото й се искаше.

Снимките на жертвите бяха ужасни, защото повечето бяха открити късно и телата им бяха силно разложени. Съдебните заседатели бяха предупредени, че щеше да им се наложи да разгледат снимките. Направиха го и едва не им прилоша, но снимките бяха важно доказателство по случая.

След трите седмици показания обвинението се оттегли и предаде случая на защитата. Алекса бе представила огромно количество експертни доказателства и ДНК проби, които не можеха да бъдат оборени. Единственото, което Джуди можеше да направи, бе да се опита да обърка заседателите. Но опитите й не се увенчаха с успех. Най-заклеймяващото в случая й бе фактът, че Люк не можеше да даде показания заради предишните си присъди и криминалното си досие. Технически би могъл да го направи, но това щеше да е безкрайно глупаво. Дори Джуди не би рискувала с подобно нещо, така че Куентин не каза нищо в своя защита, което говореше много. Вместо това той седеше в съдебната зала с арогантен вид и без капка разкаяние, докато семействата на жертвите му ридаеха.

Защитата отне по-малко от седмица, после адвокатката отстъпи мястото си на Алекса, която призова единствените им двама свидетели и ги направи на пихтия. Бяха некомпетентни и това си пролича веднага. След това Джуди произнесе емоционално заключително изявление, в което помоли съдебните заседатели да не осъждат невинен човек. Съдебните заседатели я изгледаха студено.

В заключителната си пледоария Алекса обобщи доказателствата и напомни на съдебните заседатели за всеки случай, в който Люк Куентин бе свързан категорично като извършител на убийството. Тя мина през списъка с доказателства, които трябваше да убедят заседателите, че обвиняемият бе виновен за всички престъпления. След това произнесе кратка емоционална реч, в която им напомни за отговорността им да осъдят не невинен човек, а сериен убиец, за когото бе доказано, че бе изнасилил и убил осемнайсет жени. После им благодари за вниманието през дългите седмици в съдебната зала.

Съдията инструктира заседателите относно дебатите им. Председателят на журито вече бе изискал доказателствата и документите, представени по време на делото. През целия процес съдията бе предупреждавал заседателите, че не трябваше да четат в пресата нищо, свързано със случая, но не ги бе изолирал.

Тази вечер обаче щяха да бъдат отведени в хотел, където да останат колкото бе необходимо, докато вземат решение. Заседателите излязоха от залата и Алекса въздъхна. Работата й беше свършена. Сам и Джак я изгледаха възхитени.

— Свърши страхотна работа — похвали я Сам, впечатлен от силата и прецизността й.

Докато наблюдаваше Алекса в съдебната зала, му се струваше, че гледа балет. Тя успяваше да предаде ясно на съдебните заседатели изключително сложна информация, докато разпитваше експертите и ги молеше да обяснят с прости термини казаното. Това бе много умен начин да не объркаш заседателите с прекалено технически подробности.

Алекса се надигна, а в същия момент Люк Куентин бе отведен от четиримата полицаи, които стояха до него по време на делото. Този път той я изгледа с неприкрита омраза. Знаеше, че процесът не бе минал добре за него. Не й каза нищо, но ако можеше да я убие с поглед, тя вече щеше да е мъртва. Алекса си помисли, че бе постъпила много разумно, когато изпрати Савана в Чарлстън. Нямаше да се чувства в безопасност, докато не тикнеха Куентин зад решетките при засилена охрана.

Сам, Джак и тя трябваше да останат близо до залата, но не и в нея, докато чакаха решението на съдебните заседатели. Можеха да ги потърсят на джиесемите и решиха да се върнат в кабинета на Алекса. Трудно им беше да повярват, че всичко е на път да приключи. Алекса се надяваше, че Куентин ще бъде осъден и й бе трудно да си представи, че можеха да го оневинят. Но съдебните заседатели по принцип бяха непредвидими. Ако имаха „основателно съмнение“, дори ако бяха прекалено объркани, за да смелят информацията, той можеше да бъде освободен. Всички бяха ставали свидетели на подобно развитие.

Сам се просна на канапето в кабинета й, а Джак седна на един стол. Алекса се настани зад бюрото си и качи краката си отгоре. Беше развълнувана, но изтощена. В продължение на почти пет седмици живееше само от прилива на адреналин. Вече бе първи юни. Савана щеше да завърши след десет дни. А животът тогава щеше да е нормален. Главният прокурор й бе обещал една седмица почивка, след като съдебните заседатели вземеха решение. Маккарти надникна в кабинета й и й каза, че бе присъствал на заключителната й реч и я намирал за великолепна. Той посещаваше често съдебната зала по време на процеса, както и няколко от старшите членове на ФБР.

Този следобед нямаше обаждане от съдебната зала, а в кабинета на Алекса почти през цялото време мълчаха. Всички бяха прекалено изморени и нервни, за да разговарят.

Най-после съдебният чиновник им се обади и им каза да се прибират у дома. Заседателите отиваха в хотел и щяха да подновят дебатите си на сутринта. Алекса съобщи това на Джак и Сам и двамата мъже изстенаха. Бяха се надявали да им съобщят решението, макар да бе твърде рано за това. Поканиха я на вечеря, но тя отказа, чувстваше се прекалено изморена. Прибра се у дома, просна се на канапето и се вторачи в телевизора. Последните пет седмици бяха изтощителни. Алекса заспа облечена на канапето, без да вечеря. Събуди се чак в седем сутринта на следващия ден. Погледна часовника си и скочи. Трябваше да се изкъпе и облече. Съдебните заседатели щяха да се съберат след два часа.