Даниел Стийл
Светлините на Юга (13)

13.

Както Джулиан беше предвидила, Търнър Ашби покани Савана на нова среща. Отидоха в ресторант за морски деликатеси и този път си говориха за по-лични неща. Търнър й разказа как бе загубил майка си предишната година. Каза, че се оправяли, но било адски трудно за баща му и по-малките му братя. В очите му проблеснаха сълзи и очевидно за него бе не по-малко трудно, но не го призна. Не искаше да изглежда слаб. Търнър спомена, че се радвал на заминаването си в колежа, тъй като у дома било прекалено тъжно без майка му. Савана му сподели как бе отраснала без баща. И двамата бяха съгласни, че е хубаво да опознае баща си сега, макар да й бе трудно да живее с мащехата си. Савана му разказа всичко за Луиза и той бе шокиран. Призна, че и той никога не е харесвал Луиза и винаги я бе смятал за ужасен сноб. А сега знаеше, че е и жестока и груба.

Търнър беше много мил и приятен човек и се отнасяше с нея с добрите маниери и учтивостта, присъщи на южняците. Заяви, че много се радвал на компанията й и искал да се виждат по-често, но Савана му обясни, че майка й щеше да пристигне следващия уикенд. Търнър я попита дали би имала нещо против, ако понякога се отбива да я посещава в дома й. Савана се съгласи. Отношенията им приличаха повече на старомодно ухажване, отколкото на връзката на съвременни тийнейджъри, но в края на втората среща той я целуна и това й хареса. Чувстваха се добре заедно и тя обеща да го запознае с майка си, когато Алекса пристигне в града.

По-късно Савана разказа всичко на майка си, а тя отново започна да се тревожи. Ами ако Савана се влюбеше? Ами ако се оженеха и тя останеше в Чарлстън? Сподели тревогите си с Мюриъл, която й се присмя.

— Савана е на седемнайсет години. Няма да се омъжва. Просто се забавлява.

Алекса осъзна, че това бе вярно и се успокои.

Напоследък нервите й бяха опънати до крайност. Делото щеше да започне след седем седмици и мозъкът й бе претъпкан с различни подробности. Не бяха открили нови жертви, а тя подготвяше аргументите си с безкрайна прецизност и грижа.

В деня, след като излезе с Търнър Ашби, Савана подкара сама към къщата на баба си. Следобедът й беше свободен и си помисли, че баба й щеше да се зарадва, макар да се зачуди дали първо не трябваше да й се обади. Намери я седнала на терасата, задрямала в стола люлка с книга в ръка. Южени се сепна, когато чу стъпки по терасата и се изненада да види Савана, облечена в жълт пуловер и джинси.

— Какво правиш тук? — рязко попита тя.

— Мислех, че може да искаш компания, затова се отбих — отвърна Савана предпазливо.

Баба й се намръщи.

— Трябваше първо да се обадиш. Тук не харесваме маниерите на янките. Южняците са учтиви.

— Съжалявам — извини се Савана. — Ще дойда друг път, но първо ще ти се обадя.

Тя се накани да си ходи, но баба й строго посочи към стола.

— Не, вече си тук. Седни. Защо дойде?

Южени се интересуваше от внучката си, но Савана изглеждаше притеснена. Баба й бе доста страшна, макар и толкова стара.

— Просто реших, че ще е хубаво да се видим. Обичам да слушам историите ти за войната, генералите и битките. В Ню Йорк не учим много за тях.

Беше вярно, но бе дошла най-вече, защото искаше да е мила със старицата. Разбира се, не можеше да й каже това.

— Какво би искала да знаеш? — усмихна се баба й, заинтригувана и доволна от молбата.

В кръвта на Савана все пак течеше южняшка кръв.

— Разкажи ми за семейството си. То е част и от моята история.

— Така е — призна Южени.

Идеята да запознае внучката си със семейната история определено й допадаше. Разказите бяха най-добрият начин предците да бъдат запомнени, а историята — предавана от поколение на поколение.

Южени започна с прапрадядо си, който дошъл от Франция, и премина през няколко поколения, сватби и генерали, кога пристигнали в Чарлстън, колко земя притежавали и колко роби. Не се срамуваше от робството и твърдеше, че било необходимо за обработването на земята. А количеството роби, което човек притежавал, се считало за част от богатството му в онези дни. Савана потръпна при тези думи. Определено не харесваше идеята.

Накрая стигнаха до Гражданската война и очите на Южени засияха. Знаеше всяка дата и всяка подробност на всяка важна битка, особено на онези, водени около Чарлстън, и кой ги бе спечелил. Добавяше и лични истории за кого са се омъжили овдовелите жени. Беше ходеща енциклопедия по Гражданската война и историята на Чарлстън и Савана слушаше с интерес. Баба й имаше чудесна памет и беше в състояние да говори с часове. И никой досега не я бе слушал толкова дълго и с такова внимание. Спря чак когато стана време за вечеря. Почувства се съживена и ободрена от събуждането на всички спомени и споделянето им с внучката си. Обеща да й даде и някои книги. Савана наистина слушаше с удоволствие и интерес. Това бе абсолютно различна страна от живота и историята й, за която никога не бе знаела нищо, и, ако не бяха спомените на баба й, никога не би научила.

Савана й благодари искрено, преди да си тръгне, помогна й да влезе в малката дневна, където обичаше да седи вечер и я целуна по бузата.

— Във вените ти тече кръвта на Южна Каролина — напомни й баба й. — Не го забравяй! Нямаш само кръвта на янки.

— Да, бабо — усмихна й се Савана.

Следобедът беше вълнуващ и все още мислеше за баба си, когато подкара към „Хилядата дъба“.

Дейзи я попита недоволно защо се бе забавила толкова и Савана й отговори тихо, че е ходила на гости на баба им.

— Съвсем сама? — изненада се Дейзи. — Там е толкова досадно!

Дейзи мразеше да ходи на гости на баба си. Нямаше какво да прави там, а и баба й беше ужасно стара. А и не обичаше всички онези „генералски глупости“, за които Южени говореше често.

— Не, не е досадно — защити я Савана. — Баба знае всичко и всеки в Юга. Научих много неща.

Дейзи направи гримаса. Не можеше да си представи по-лош начин да прекараш следобеда. Когато баба й се опитваше да й разкаже за семейството й, тя не искаше да слуша. Предпочиташе да си остане у дома и да гледа телевизия. Но Савана, която бе седем години по-голяма, попиваше думите на баба си като гъба.

Родителите на Дейзи бяха отишли на прием заедно за първи път от дълго време и Савана не успя да разкаже на баща си за гостуването при баба си. Но Южени му каза на следващия ден, когато се отби да я види.

— Тя е много добро момиче — отсече Южени, приковала очи в него.

Том си помисли, че говореше за слугинята, която понякога наричаше „момиче“. А слугите от мъжки пол бяха „момчета“.

— Кой? — попита Том объркано.

— Дъщеря ти — отговори тя с искрица в очите, каквато Том не бе виждал отдавна.

— Дейзи?

— Савана! Дойде тук за урок по история. Слушаше внимателно и запомняше всичко. В тези красиви млади вени тече южняшка кръв. Искаше да научи всичко за семейството ни и за много други неща. Тя е специално момиче.

— Знам, че е така — съгласи се Том, все още озадачен. — И Савана дойде тук сама?

— Разбира се — рязко отвърна майка му. — Да не мислиш, че жена ти я е довела? Луиза ще ме подлуди, ако не престане да се оплаква от това дете.

Майка му изглеждаше ядосана на Луиза, което също го изненада.

— Луиза обажда ли ти се, за да се оплаква? — поинтересува се той.

Гласът му прозвуча разстроено. Знаеше, че жена му й бе звъняла веднъж, за да я настройва против Савана, но мислеше, че вече е приключила с това.

— Почти всяка вечер. Иска да използвам влиянието си върху теб, за да я изпратиш обратно в Ню Йорк. Това не е редно, ако животът й е в опасност, а това сигурно е вярно, след като ти го казваш. Защо би излъгал за нещо подобно?

— Не съм лъгал. Савана получи няколко заплашителни писма от човек, който е убил осемнайсет жени. Арестуван е, но има приятели навън, които оставяха писмата под вратата на Алекса. А ако не е той, то това е човек, също така опасен като него. Мисля, че Алекса е права да иска Савана да е далеч от Ню Йорк.

— Аз също. Няма причина животът на това дете да бъде рискуван. И не трябва да бъде плашена. Осемнайсет жени, мили боже… това е ужасно. Защо Алекса поема подобни случаи? — критично запита Южени.

— Тя е заместник-районен прокурор — кротко отговори Том. — Няма избор. Поема случаите, които й възлагат. Това й е работата.

— Благородно от нейна страна, но прекалено опасно за жена — отбеляза майка му, този път малко по-нежно.

Том се смая от отношението на майка си, тя, която преди години му бе наредила да ги отпрати оттук, сега искаше да защити Алекса и Савана. Колко бързо хората забравяха собствените си грешки и коварство.

— Както и да е, Луиза иска да прогони Савана и очаква аз да свърша работата вместо нея и да ти наредя да я върнеш обратно. Получи онова, което искаше, преди десет години. Има теб. Има и Дейзи. Върна си и момчетата, така че няма нужда да наранява Савана повече, нито пък майка й. Всички ние го направихме преди десет години. Казах на Луиза да спре да ми досажда по въпроса. Не беше доволна.

Том си представи реакцията на жена си. Свекърва й бе главният й съюзник и партньор в престъплението преди десет години, а и досега.

— Съжаляваш ли за това, мамо? — попита я той прямо.

Никога преди не бе се осмелил да й зададе въпроса. Южени се поколеба, преди да отговори. Изглеждаше много стара и немощна, седнала в стола люлка с дебел шал върху раменете си. Но Том знаеше, че не е толкова крехка, колкото изглеждаше, а волята и мненията й бяха корави като желязо.

— Понякога. Зависи как се е подредил животът на Алекса. Ако е щастлива, предполагам, че не е толкова страшно. Не знам — отговори тя натъжена. — Не исках Дейзи да е незаконно дете и Луиза ме притискаше непрестанно, но пък бях по-млада тогава.

Том попадна много глупаво в капана, който Луиза и майка му бяха устроили. Луиза го съблазни и забременя същата вечер, макар че той я бе ухажвал тайно няколко седмици и бездруго би се стигнало дотам. Никога не успя да превъзмогне факта, че Луиза го беше зарязала заради друг. Обичаше Алекса, но Луиза бе по-силна и по-бляскава, а и южнячка. Алекса беше мила, открита и наивна и му се доверяваше напълно. Том се чувстваше кошмарно, когато си помислеше за това.

— Тя щастлива ли е? — попита майка му и той въздъхна.

— Не мисля. Никога не съм виждал толкова тъжни очи. Сама е със Савана и няма мъж в живота си. Чудесна майка е.

— Е, не можеш да се върнеш при нея сега и да изоставиш Луиза — разтревожено каза майка му.

— Смятам, че Алекса никога не би ме приела обратно и с право — промълви той тъжно, тъй като бе мислил по въпроса.

— Вероятно е права — съгласи се майка му и го шокира още повече. — Ако я обичаше, не трябваше да я изоставяш заради Луиза, независимо какво аз ти казвах. А ти се върна при нея като овца и изпрати Алекса в Ню Йорк.

Том кимна. Беше вярно. Искаше да си върне Луиза за кратко, за да докаже сам на себе си, че е истински мъж, но обичаше Алекса. Но определено не искаше сегашния си живот с жена, която мразеше и която също го мразеше. Получи си каквото заслужаваше и го знаеше.

— Просто искам Луиза да спре да ми се обажда заради Савана. Тя трябва да се държи почтено с нея. Дължи го на Алекса, която се грижеше за нейните синове.

— Казах й го, но не иска да чуе.

— Тя ми каза, че Савана била разглезена лигла. Не е вярно. Момичето е чудесно. Дойде да ме види съвсем сама и обеща да дойде отново. Надявам се да го направи.

— Сигурен съм, че ще го направи — заяви Том гордо.

Савана имаше добро сърце и бе от онези деца, които посещаваха старици, за да им правят компания. И баща й, и баба й го знаеха. Също и Дейзи, и братята й. Само Луиза не се интересуваше от това. Тя беше студена и безсърдечна. Беше го манипулирала, за да си го върне, а оттогава не спираше да го тормози.

— Радвам се, че някой в семейството ни иска да знае историята ни. Луиза не се интересува, тъй като си има собствена история и не по-малко генерали в рода от нас — изсумтя Южени сърдито.

Том едва успя да сдържи смеха си. Майка му винаги бе приемала тези неща изключително сериозно. Но с него не беше така. Генералите бяха прекалено много, а разказите за битките и победите на смелите бойци от Конфедерацията го бяха отегчавали цял живот. Не си падаше по историята, за разлика от майка си.

Том се сбогува с майка си и потегли. Вечерта благодари на Савана, задето бе отишла на гости на баба си. Каза й, че Южени много се радвала на посещенията й и се надявала да я види пак скоро. Луиза дочу разговора им и се намеси грубо, че Савана не би трябвало да безпокои баба си, която била прекалено стара и деликатна. Том я погледна гневно и заяви, че иска Савана да се вижда с майка му. Луиза подсмръкна и не проговори повече. Същия следобед, когато бе говорила с Южени, свекърва й бе казала същото. Вятърът се обръщаше и това на Луиза никак не й харесваше.

Савана разказа на майка си за гостуването у баба си и урока по история, за Хенри и партньора му Джеф.

Съобщаваше й и всички местни новини по време на ежедневните им разговори.

Майка й сподели, че не е изненадана за Хенри. Никога не се интересувал от момичета, когато навлязъл в пубертета, и самата тя подозирала това, но не посмяла да го спомене пред Том, тъй като възгледите му по въпроса не били много широки. Савана призна, че всички тук били тесногръди, а собствената майка на Хенри, Луиза, се преструвала, че синът й не е гей. Алекса каза, че се надявала само Хенри да е щастлив. Добави, че би се радвала да го види скоро. Щеше да пристигне в Чарлстън следващия уикенд и планираше отново да отседне в „Уентуърт“. И пак бе резервирала големия апартамент.

— Значи ще се запозная с Търнър? — попита Алекса и Савана се засмя.

— Може би. Ще видим. Ако не е зает. Има мач този уикенд.

— Може да отидем да го гледаме. Ако не се срамуваш от мен.

— Разбира се, че не се срамувам. Всъщност, адски се гордея с теб, мамо, и го знаеш.

— Аз също се гордея теб, скъпа — увери я майка й.

След като затвориха, Алекса се захвана за работа със Сам и Джак, а Савана излезе с Търнър. Отидоха на разходка преди вечеря, изпълнена с много целувки.

Дейзи излизаше от кухнята, когато Савана се прибра, и се нахвърли тутакси върху нея.

— Е?

— Какво? — невинно попита Савана.

— Видях те да излизаш с него. Готин ли е? Целуна ли те?

Савана реши да е откровена с малката си сестра. Ужасно й харесваше мисълта, че си има сестра, а и Дейзи се радваше на това.

— Готин е. И ме целуна.

— Олеле! — извика Дейзи и се втурна нагоре по стълбите. — Ама че гадост!

После се наведе над парапета с поредния въпрос:

— Той гадже ли ти е?

— Не — усмихна се Савана. — Просто момче, което харесвам.

— Жалко — отвърна Дейзи и тръгна към стаята си.