Даниел Стийл
Светлините на Юга (11)

11.

Седмицата след посещението на Савана при баба й бе доста тежка за Алекса. ФБР се отказа от домогването си до случая след дълги битки с Джо Маккарти, но все още бе готово да скочи и да го грабне, ако нещо се объркаше. Засега всичко бе наред, но Алекса знаеше, че непрестанно трябва да е изрядна. Бяха свързали Куентин с още едно убийство, този път в щат, където не подозираха, че се е подвизавал. Оказа се, че въобще не е ходил там и лабораторните проби не съвпадаха. Алекса знаеше, че трябва да внимават много и да не се опитват да му прикачат обвинения, които нямаше да издържат в съда. Искаше да е абсолютно убедена, че наистина бе извършил престъпленията, в които го обвиняваха, както и че всички доказателства не оставят място за съмнение при всяка една от жертвите. Не можеше да допусне да загуби делото или да се опита да го обвини в убийства, извършени от друг. Без солидни доказателства от другите органи на закона в различните щати не можеше да прибави случаите им към своя. Прецизността и умението й да изпипва всяка подробност бяха убедили директора на ФБР да й остави случая. Той мислеше, че никой не би могъл да свърши по-добра работа от нея, а Джо го увери в правотата на мнението му. Всичко това подлагаше Алекса на допълнително напрежение. Чувстваше се изтощена, така и изглеждаше. Делото беше насрочено след десет седмици. А Куентин продължаваше да се държи арогантно пред медиите. Алекса отказваше да коментира, това също се харесваше на ФБР, а при всяка възможност тя не пропускаше да им благодари и да ги похвали за помощта и се радваше на огромната им машина за разследване, която й помагаше да изгради обвинението.

Намериха друга жертва в Пенсилвания и ексхумираха трупа й, макар семейството й да прие това неохотно и след дълги убеждения. Джак отлетя, за да се види с близките й, и ги помоли настоятелно да сътрудничат. Накрая, потънали в сълзи, те се съгласиха. И откриха ново съвпадение с Куентин. Жертвите вече бяха осемнайсет и Алекса вярваше, че са намерили всичките. Не беше сигурна защо, но бяха проверили всички щати, които бе посещавал след излизането си от затвора, както и всяко убийство, изнасилване или случай на изчезнала жена. Двайсет и две годишната студентка по медицина в Пенсилвания беше последната. Осемнайсет красиви млади жени, всичките мъртви заради него. Беше кошмарно, особено за родителите на момичетата, но се случваше всеки ден. Алекса се радваше, че изпрати Савана вън от града. Откак бе заминала, не се бяха получавали нови писма. Тя реши да заведе Савана в Европа през лятото, а след това дъщеря й щеше да замине за колежа и нямаше да е лесно да бъде открита. Куентин я лиши от последните месеци с детето й, но то беше в безопасност и не бе пострадало като останалите жени, изгубили живота си. Разговорите с родителите на жертвите бяха разбили сърцето на Алекса.

А през цялото време обществената защитничка настояваше, че грешат, въпреки всички доказателства, жертви, ДНК проби и двата психологични профила, които потвърдиха, че Куентин е социопат. Алекса почти я съжаляваше, тъй като горката жена бе напълно омагьосана от него и вероятно би се превърнала в поредната жертва, ако той бе вън от затвора. Всеки път, когато видеше Алекса, Куентин я разсъбличаше с очи просто за да й покаже, че силата е у него. Беше ужасяващ и много хитър. Досега Алекса не бе водила дело, което да иска да спечели толкова силно.

Този следобед щяха да го разпитват отново, този път за последната жертва от Пенсилвания, и както винаги той влезе в стаята с наперена походка. Куентин спортуваше много в затвора, тъй като нямаше какво друго да прави, и мощните му мускули изпъваха оранжевия гащеризон. Той огледа присъстващите в стаята с ледените си очи. Днес Алекса реши да не се крие зад огледалото, а седна между полицаите в малката задушна стая. Миризма на мъжка пот изпълваше въздуха. Беше неприятна, но Алекса не й обърна внимание. Джуди Дънинг също бе там и се усмихваше на Куентин със съчувствие. Люк изгледа останалите с крива усмивка, сякаш искаше да им покаже на какво е способен. Беше завъртял главата на адвокатката си напълно. В стаята седяха и двама специални агенти от ФБР, Сам Лорънс и един нов агент, когото Алекса не познаваше. Помощниците на Джак Чарли Макавой и Бил Нийли също бяха там. Разпитът започна.

Разпитаха Куентин за жертвата, която той твърдеше, че не познава, после му показаха снимката й. Тя бе нападната в тъмна улица близо до апартамента й, когато се прибирала късно вечерта от библиотеката. Също като останалите, тя бе изнасилена и удушена по време на сексуалния акт. Трупът й бе намерен в плитък гроб в парк, но го откриха едва след четири месеца и беше доста разложен. А Люк бе живял в Пенсилвания, когато това се бе случило. Той сви рамене, като огледа снимката, после я хвърли обратно на масата. Очите му се приковаха в тези на Алекса, сякаш искаше да й каже: „Внимавай, това може да си ти… или дъщеря ти.“ Алекса го гледаше, без да отмества поглед. Случаят се превръщаше в лично отмъщение. Тя нямаше да позволи да я уплаши или разколебае.

— Откъде продължавате да изравяте всички тези жени? — презрително изсумтя Куентин. — Курът ми щеше да окапе досега, ако ги бях изчукал всичките.

Старшият детектив, който ръководеше разпита, не отговори. Алекса забеляза, че Чарли Макавой се размърда нервно на стола. Той още участваше в екипа и вършеше добра работа. И имаше също толкова изморен вид като останалите. Само обвиняемият изглеждаше свеж и във върховна форма и добро настроение. Беше център на вниманието и звезда. От време на време мяташе мили погледи към адвокатката си, която му се усмихваше окуражително.

Наскоро Алекса бе изискала да го подложат на медицински преглед, за да проверят дали може да осъществи пълноценен полов акт, или има проблем с еякулацията, както ставаше понякога с мъже с бъбречни проблеми, които бяха взимали лекарства в продължение на години. Той отказа да се подложи на прегледа, което бе негово право, а после предложи да се изпразни пред очите им.

Всички се измориха и от него, и от дългия разпит. Куентин не се разкайваше, не изглеждаше разтревожен, а твърдеше, че нямал нищо общо с никоя от жертвите и нито ги е изнасилвал, нито убивал. Изглеждаше само отегчен и спомена небрежно, че всички жени, с които се запознал в Айова, били евтини курви или грозотии. Алекса забеляза, че Чарли се впрегна от думите му и се опита да му внуши телепатично да не реагира. Тогава по някаква причина, може би знаейки, че една от жертвите бе сестрата на Чарли, Куентин каза, че не би чукал никое момиче в Айова.

Чарли бе изморен и не бе спал цяла нощ, след като се бе видял със семействата на няколко от жертвите, за да събере повече информация от тях. Тази седмица се навърши една година от смъртта на сестра му и родителите му и самият той бяха съсипани. Но Куентин упорито продължи да дрънка за „грозотии“ и „евтини курви“ и, преди някой да успее да го хване, Чарли се метна светкавично през масата и сграбчи престъпника за гърлото. Куентин реагира бързо и двамата се вкопчиха в смъртоносна схватка. Всички ченгета в стаята и дори Алекса се спуснаха да ги разтърват.

Някой натисна бутона за алармата и в стаята настана пълна лудница. Всички крещяха, размахваха ръце и се опитваха да откъснат Чарли от Куентин. Най-после двамата агенти от ФБР успяха. Джак се потеше обилно и ризата му бе съдрана. Той не каза и дума на Люк, но се разкрещя на Макавой, който кашляше и плюеше на пода. Ченгетата сложиха белезниците на Куентин и го повлякоха навън.

— Какво, по дяволите, вършиш? Да не си откачил? Свален си от случая! Веднага! — изкрещя Джак на Чарли.

— Ще ви съдя! — извика Люк откъм вратата, която се затвори след миг и не му позволи да хвърли съблазнителен поглед на адвокатката си, нито заплашителен към Алекса или някого друг.

Постъпката на Чарли бе изключително глупава и вероятно щеше да му донесе принудителна отпуска за една година, задето бе нападнал заподозрян. Но той и бездруго се нуждаеше от почивка, а Джак бе ужасно ядосан на себе си, защото не го бе освободил по-рано. Той заговори тихо със Сам Лорънс и другия агент от ФБР, които бяха успели да издърпат Чарли от Люк. Разказа им за сестрата на Чарли и те кимнаха съчувствено. Накрая единият процеди:

— Успокой се. И на мен ми се щеше да го размажа, но просто нямах куража. Имам три сестри, а това копеле е абсолютно лайно.

Ала пък бяха длъжни да го пазят, а не да го убият със собствените си ръце.

— Няма да пиша доклад — заяви Сам. — Той си го заслужи. Вие си решете какво да правите.

Джак разбираше, че все пак трябва да изготви доклад за случилото се. Половин час по-късно той извика Чарли в кабинета си и му съобщи, че го изпраща в принудителна отпуска за година. Беше свършил чудесна работа, но стресът му бе дошъл в повече. Куентин бе изнасилил и убил близначката му. Чарли се извини искрено на Джак, преди да си тръгне, и каза, че ще отлети за Айова същата вечер, но ще се върне за делото заедно с родителите си.

Джак се чувстваше като изцеден, когато влезе в кабинета на Алекса, след като се раздели с Чарли.

— Мамка му! Само това ни липсваше. Слава богу, агентите от ФБР се намесиха навреме. Маккарти ще ме убие, когато научи какво е станало. Трябваше да сваля Чарли от случая веднага щом научих, че сестра му е една от жертвите. Не знам какво въобще си мислех. Сигурно мозъкът ми е повреден.

— Просто си човек като всички други — успокои го Алекса.

Но случилото се бе крайно неприятно и изключително неразумна грешка от страна на Чарли.

— Този случай въздейства на всички ни — отбеляза тя.

И това бе чистата истина; дори нейният живот бе засегнат.

Седнаха и изядоха няколко шоколада. Джак попита за Савана и Алекса отново сподели тревогите си.

— Ходила на гости на баба си в Чарлстън. Започва да се чувства удобно в града и това ме притеснява. Не искам да се влюби в Чарлстън и да реши да живее там.

Страхът й бе доста силен, но алтернативата да я върне в Ню Йорк бе по-лоша, така че до края на делото не можеше и дума да става за това.

— Нямам деца, но ми се струва, че хлапетата правят каквото си поискат и обикновено е точно обратно на това, което родителите им желаят. Не мисля, че можеш да контролираш решенията й. Но Чарлстън, колкото и да е красив, все пак не е Ню Йорк. Савана е свикнала с по-голям свят, а и отива в колеж.

В думите на Джак имаше неоспорима логика и Алекса се поуспокои. После заговориха отново за предстоящото дело. Алекса щеше да пътува до Чарлстън през уикенда. Нямаше търпение да види дъщеря си, но се страхуваше от горчивите спомени, които вероятно щяха да се събудят.

Накрая се оказа, че нямаше страшни последици от избухването на Чарли в стаята за разпити. Прокурорът и ФБР се задоволиха с принудителната едногодишна отпуска на Чарли. Все пак той имаше оправдание за постъпката — сестра му бе една от жертвите. А след като вече не работеше по случая, нямаше опасност това да се повтори, но случилото се определено бе тревожно. Никой не знаеше какво щеше да стане, ако не бяха успели да спрат Макавой. Убийството на Куентин щеше да реши проблемите им, но и да създаде страхотни неприятности на Чарли. Никой нямаше да съжалява, ако Куентин умреше, освен Джуди Дънинг, която Алекса вече наричаше „глупачката“.

В пет часа в петък следобед, когато стана време да тръгва към летището, Алекса започна да прибира папките си в чанта. Искаше да ги прочете отново по време на полетите дотам и обратно. Останалото време щеше да е посветено на Савана и на забавленията, които дъщеря й бе планирала. Алекса едва стигна до летището навреме и звънна на майка си от таксито. Изглеждаше и се чувстваше скапана и напълно неподготвена да види стария си свят. По-рано през седмицата разказа на майка си за случката с Чарли Макавой. Всички, работещи по делото на Куентин, бяха превъзбудени и Мюриъл смяташе, че за нея е добре да замине за няколко дни. Алекса не беше напълно убедена в това, но копнееше да види дъщеря си. Останалото обаче я ужасяваше.

— От какво се страхуваш? — попита Мюриъл от кабинета си.

Тъкмо беше приключила със задачите си за днес и денят й бе минал успешно. Животът й не беше преизпълнен с драма като този на дъщеря й. Не би могла да живее като Алекса, нито да работи ожесточено като нея, макар да го бе правила на млади години. Тези дни бяха приключили. Беше заета, но животът й не хвърчеше с главоломна скорост, за разлика от този на дъщеря й. Мюриъл се тревожеше от предстоящото дело и стреса, на който бе подложена.

— Не знам, мамо — откровено отговори Алекса. — Страхувам се, че Савана ще остане там; Том се държи неочаквано мило, а Чарлстън е така съблазнителен с цялата си красота и южняшки чар. Аз се влюбих в него, защо и Савана да не го направи? Ами ако никога вече не иска да се прибере у дома или да живее в Ню Йорк?

— Може да й хареса и да ходи на гости на баща си от време на време, но ще се изненадам безкрайно, ако пожелае да живее толкова далеч от теб. Поне засега. А и плановете й са свързани с университета, а не с преместване в Юга или откриването на корените й. Би трябвало да знае за тях и мисля, че е хубаво да ги опознае. Винаги съм смятала, че това ще се погрижи за любопитството и въображението й. Но в момента единственото, от което се интересува, е колежът. Ти вече бе завършила училище и се влюби в по-възрастен от теб мъж. А това е живот, който Савана дори не може да си представи, нито пък иска. Сигурна съм, че ако я попиташ, ще ти каже същото. Беше любопитна за Чарлстън, но нищо повече. А трите месеца там ще отговорят на всичките й въпроси.

— Иска ми се да бях сигурна като теб — въздъхна Алекса, леко поуспокоена от думите на майка си.

— Сигурна ли си, че се тревожиш за Савана, а не за себе си?

Бинго! Алекса незабавно се почувства неудобно и осъзна, че майка й бе докоснала оголен нерв. Както винаги Мюриъл бе уцелила епицентъра на болката с абсолютна точност.

— Да, може би — призна Алекса, като се опитваше да прецени от кое най-много се страхуваше. — Бях безкрайно щастлива там и обичах силно Том и синовете му. Имах му пълно доверие и мислех, че ще сме заедно завинаги. А сега всичко това е свършено и той е женен за онази кучка, която живее в същата къща. Трудно ми е да го приема.

И в продължение на десет години бе мразила Том заради това. Той бе откраднал всичките й мечти и унищожил доверието й. Никога оттогава не бе успяла да си го възвърне и не може да се довери на абсолютно никого. Том направо я бе съсипал.

— Бих предпочела никога вече да не стъпя там.

— Понякога трябва да се изправим срещу нещата, които са ни наранили най-силно. Може би раните ти няма да заздравеят, преди да го направиш. Поне досега не са се оправили.

И двете знаеха, че Мюриъл бе права.

— Не можеш да продължиш напред, докато не погребеш миналото, а цялата тази агония и мъка са все още живи за теб. Може би пътуването ще ти подейства добре.

Алекса се замисли за това, но след миг таксито спря пред терминала и тя трябваше да се сбогува с майка си. Ала знаеше, че Мюриъл е права: болката й бе все още жива. Разочарованието и огорчението от предателството на Том не се бяха притъпили през последните десет години. Даже се бяха влошили. Нямаше мъж в живота си и не искаше такъв, защото не можеше да прости или да забрави онзи, който я бе наранил толкова силно. Не бе простила и на майката на Том и жена му, които го бяха накарали да я предаде. Това си бе заговор срещу нея, защото не бе една от тях. Звучеше налудничаво, но беше вярно. Луиза бе спечелила благодарение на традициите, а Том подобно на Ашли от „Отнесени от вихъра“ беше слабохарактерен и безволев. Алекса не можеше да му го прости дори и сега. Десетте години омраза я бяха отровили като радиоактивно вещество, което още течеше във вените й и изгаряше вътрешностите й. Не искаше Савана дори да се приближава до тези хора, но нямаше избор.

Алекса мина през проверката за сигурност и едва успя да стигне до самолета. Не искаше да го изпусне и да разочарова Савана. Излетя в шест и половина и кацна малко след осем. Сърцето й потръпна, когато видя летището. Беше казала на дъщеря си, че ще й се обади, когато пристигне, и ще се срещнат в хотела. Не искаше Савана да я чака сама. Тя си взе багажа, хвана такси и потегли към хотела.

Краткото пътуване до града й беше до болка познато. Сърцето я заболя, когато видя мостовете и църковните кули. В една от тези църкви бяха кръстили Савана. Градът бе изпълнен със спомени и тя се опита да ги отпъди от мислите си. Преди да стигне до хотела, звънна на дъщеря си, която очакваше обаждането й в стаята си. Вече бе почти девет часа. Савана възнамеряваше да отиде с колата си до хотела, но баща й каза, че ще я закара дотам. Той знаеше, че бившата му съпруга вероятно нямаше да иска Савана да шофира сама из центъра. Савана отиде да съобщи на Том, че майка й е пристигнала, после се втурна надолу по стълбите. Беше целунала Дейзи за довиждане следобеда, тъй като сестра й щеше да прекара нощта при една от приятелките си. Луиза играеше бридж тази вечер. Том си бе останал у дома. Двамата с Луиза бяха в много лоши отношения, но спяха в обща стая.

— Сигурно си развълнувана, че ще се видиш с майка си — каза Том на път към хотела.

Алекса помнеше, че „Уентуърт“ бе най-добрият хотел в града и първоначално бе построен за частен дом. И все още беше една от най-красивите викториански сгради в Чарлстън, с всички възможни удобства, просторни, елегантни стаи, тавани, облицовани със стъкла от „Тифани“, великолепни антики и спа комплекс, където майка и дъщеря можеха да си починат и да се позабавляват. Намираше се в центъра на града и около него бе пълно с магазини и ресторанти. От хотела се откриваше чудесна гледка към историческата част на Чарлстън. Алекса неслучайно избра „Уентуърт“, макар че Савана въобще не се интересуваше от тузарския хотел и не би й пукало, ако бяха отседнали и в евтин мотел. Искаше само да бъде с майка си и бе изпълнена с нетърпение.

— Да, определено се радвам да я видя — отговори тя с широка усмивка и блеснали очи. — Мама е най-добрата ми приятелка и ужасно ми липсва.

— Знам, че е така — отговори Том.

Искаше му се да можеше да запълни празнината някак си, но въпреки че Савана се наслаждаваше на прекараното с него време, не бяха близки приятели. И той бе виновен за това. Надяваше се отношенията им да се задълбочат по време на престоя й тук, но три месеца не бяха дълго време. И определено не бяха достатъчни, за да наваксат десет пропуснати години.

Том последва дъщеря си в хотела, взел сака й в ръка. Савана не беше донесла много багаж и каза, че можела да носи дрехите на майка си. Тя се втурна във фоайето и веднага видя майка си, застанала до рецепцията. Хвърли се в прегръдките й и двете се притиснаха толкова силно една към друга, че заприличаха на едно тяло с две глави. Том застана тихо настрани, незабелязан и от двете. Алекса започна да гали лицето, косата и ръцете на дъщеря си, а Савана продължи да се притиска към нея като малко момиченце. Минаха поне пет минути, преди да си спомнят, че и той е там. Том изпита тъга, когато осъзна, че болезнено силната връзка между тях се дължеше на това, че ги бе изоставил преди десет години. Чувстваше се като страничен човек и знаеше, че няма право на повече. Беше имал всичко навремето, но ги бе предал и сега живееше в пепелта, останала след опустошителния пожар. Алекса и Савана бяха слънчеви лъчи, проникващи в тъмнината на живота му през затворнически решетки. И той самият си бе съградил затвора със страховете и слабостта си.

— Е, вие, двете, определено сте щастливи да се видите — усмихна им се той.

Прикри умело тъгата си и си придаде радостен вид, макар да изпитваше ревност към това, което споделяха. Всичко у тях бе истинско и неопетнено като чисто злато.

Алекса незабавно се скова, когато го видя. Беше забравила, че и Том е там, Савана също. Алекса се опита да се държи любезно. Изпитваше благодарност, задето бе осигурил безопасен рай за дъщеря й, но все пак си беше Том, човекът, когото мразеше най-много на света и който я бе наранил най-силно. Загледа го как прегърна и целуна Савана, а после им пожела приятно прекарване през уикенда. Изглеждаше искрен, но кой можеше да е сигурен. Както винаги тя обвиняваше Юга, убедена, че всеки южняк е лицемер и лъжец, готов да предаде приятел или близък. Прекалено късно беше да си промени мнението. За нея южняците бяха отделна националност и тя я презираше.

— Савана наистина очакваше този уикенд с нетърпение — промълви Том, тъй като не знаеше какво друго да каже.

Алекса изглеждаше чужда и недостъпна, освен когато спреше очи върху дъщеря си. Тогава се озаряваше от радост.

— Аз също — отвърна тя хладно. — Благодаря ти, че я прие тук. Сигурна съм, че не ти е било лесно.

Тя знаеше всичко за скандалите му с Луиза, но не го показа.

— Тя е наша дъщеря — каза той простичко. — Радвам се, че мога да те улесня малко. Как върви делото?

Алекса не желаеше да обсъжда работата си с него, но заради добрите му маниери и южняшки чар й бе трудно да не му отговори. Макар да мислеше всичко лошо за него, той все още бе хубав и привлекателен мъж.

— Претрупани сме с работа — отговори тя учтиво, — но го заковахме. Ще се изненадам страхотно, ако не го осъдят.

— Сигурен съм, че ще спечелиш делото — погледна я той, после подаде сака на Савана на пиколото. — Забавлявайте се — обърна се той към дъщеря си, — а аз ще те взема в неделя. Обади ми се, когато си готова, или ако се нуждаеш от нещо преди това.

Той им се усмихна мило и излезе от фоайето. Дори Алекса не можеше да отрече, че Том беше красив мъж, а гените му определено не бяха навредили на Савана.

Тя бе резервирала най-хубавия апартамент в хотела и Савана се втурна да го разгледа, като ахкаше възхитено. Имаше огромно легло с балдахин, като онова в дома на баща й, а стаята бе обзаведена в жълто, с тъмни мебели и лампи от „Тифани“. Савана нямаше търпение да се наслади на процедурите в спа салона. Двете имаха часове за масаж, маникюр и педикюр на следващия ден. Алекса искаше да се порадват на луксозен уикенд.

Поръчаха си лека закуска в стаята, тъй като Савана вече беше вечеряла, а Алекса искаше да хапне нещо малко. След това тя извади от багажа си няколкото вещи на Савана, които бе забравила в Ню Йорк, и две нови блузи и пуловер. Савана ги хареса много и каза, че ще ги носи в училище. Поговориха за новото й училище, за хората, с които се бе запознала там, за срещата й с баба й и за Мюриъл. Скачаха от тема на тема, като се прегръщаха често и се целуваха. Савана й разказа за любимия израз на южняците „Бог да благослови сърцето му“, изричан преди или след злобна забележка. Алекса се разсмя весело и каза, че бе абсолютно вярно. Радваха се на обичта си една към друга и накрая си легнаха в два сутринта. Прегърнаха се и заспаха като кутрета, щастливи за първи път от седмици.

В мига, когато се събудиха на сутринта, заговориха за всичко, което възнамеряваха да направят. Алекса искаше да заведе дъщеря си в няколко хубави магазина, които помнеше от едно време, както и на обяд в любимия си ресторант. Савана също имаше списък с предложения. В десет и половина вече вървяха по улиците на Чарлстън, огряни от ласкаво слънце. Алекса усети болка в сърцето, когато видя познатите, места, но се помъчи да не се разстройва. Тези два дни бяха за Савана, а не за разочарованията, които бе преживяла тук.

Влязоха в магазин за кашмирени пуловери, повечето в пастелни цветове. Алекса й купи розов пуловер и двете излязоха във весело настроение от магазина. Савана се ококори, когато видя приятелката си от училище. Джулиан беше с майка си, чието лице се озари за миг, като разпозна Алекса, сякаш и тя бе срещнала неочаквано най-добрата си приятелка. Да, навремето наистина бе най-близката приятелка на Алекса, но я бе предала също като Том. И не я бе виждала, нито чувала в продължение на десет години.

— Господи, Алекса! Как си, скъпа? Дори не можеш да си представиш колко мислих за теб… Липсваш ми ужасно, а Савана е толкова красива. Бог да я благослови, изглежда точно като теб.

Савана и Алекса се спогледаха бързо и се опитаха да не избухнат в смях. Но Алекса се раздразни от лицемерието и превзетото представление за все още съществуващо приятелство, умряло преди години.

— За колко дълго си тук? — попита майката на Джулиан.

— Само до утре. Дойдох за уикенда.

— Мили Боже, трябва да се видим следващия път, когато дойдеш. Обади ми се. Можем да обядваме заедно с момичетата.

„Не бих го направила даже ако животът ми зависеше от това“, помисли си Алекса, но се усмихна любезно.

— Толкова сме щастливи, че Савана е на гости на баща си. Момичетата са много добри приятелки.

Алекса кимна, залепила фалшива усмивка на лицето си. Савана познаваше този поглед на майка си, обикновено запазен за хора, които Алекса презираше силно, а знаеше, че майката на Джулиан бе една от тях. Казваше се Мишел, а я наричаха Шели.

— Какво правиш в Ню Йорк? — попита Шели. — Омъжи ли се отново?

Алекса изпита огромно желание да я зашлеви. Това изобщо не беше нейна работа. Каквито и да бяха претенциите й, вече не бяха приятелки и никога нямаше да бъдат.

— Прокурор съм в районната прокуратура — отвърна Алекса сухо, без да отговори на въпроса за брака.

Подозираше, че Шели знаеше отговора от дъщеря си. Винаги е била страхотна клюкарка.

— Бог да благослови сърцето ти, това е сериозна работа, особено за жена. Определено си прочута тук.

Алекса хладно й благодари и каза, че трябва да тръгват. Момичета се разбраха да се чуят следващата вечер, после Алекса и Савана забързаха към следващия магазин в списъка им. След като се отдалечиха достатъчно, Алекса се обърна към дъщеря си с усмивка.

— Преброих две „Бог да благослови сърцето ти“ за теб и четири за мен. Внимавай, тя ни мрази — предупреди я Алекса и двете избухнаха в смях.

— Забелязах. Но им загубих броя след първите две. Джулиан също не се разбира с майка си и твърди, че е абсолютна кучка.

— Да, права е. Шели е сладка като отровен сладолед с аромат на магнолия.

— Мамо, престани с омразата си към Юга. Просто си извадила лош късмет тук.

Савана никога не пропускаше да й напомни това и Алекса знаеше, че дъщеря й е права. Но пък мразеше Юга прекалено силно, за да възрази.

— Да бе — отвърна тя и влязоха в поредния магазин, за да си купят гримове и кремове.

Прекарваха си чудесно по момичешки, също както правеха в Ню Йорк, когато и двете имаха време, макар да не се случваше често. Савана водеше много по-оживен светски живот от Алекса и майка й бе сигурна, че и в Чарлстън щеше да стане така не след дълго време.

Масажите в хотела бяха невероятно удоволствие. После им направиха маникюр и педикюр и се върнаха в апартамента си по джапанки с памуци между пръстите. Алекса направи резервация за вечеря в „Приблизително 1886“. Това беше бившият гараж за файтони в хотела и Алекса никога не бе ходила там. Но през по-голямата част от деня се отбиха в старите й любими места. И точно както бе очаквала, събудените спомени бяха едновременни горчиви и сладки. Беше живяла там като млада съпруга и майка, а оттогава животът й се бе променил напълно. Не видяха други познати, освен Джулиан и Шели, но Алекса се изненада и трогна, когато Травис й се обади. Извини й се, че не бе поддържал връзка с нея, и каза, че би искал да се видят при следващото й идване, тъй като сега бил зает с турнира по тенис в клуба. Не пропусна да й каже, че Савана според него е чудесно момиче, че му е приятно да си поговори с Алекса. Беше учтив като баща си, но Алекса се надяваше, че е по-искрен от него. Той й съобщи, че ще се жени през юни и държи Савана да присъства на сватбата му.

Савана й бе казала, че много харесва Скарлет, а и Травис бил много мил с нея. Още не се бе виждала с Хенри, но той трябвало да си дойде у дома някой от следващите уикенди. Хенри живееше в Ню Орлиънс, където работеше в художествена галерия, но Савана не знаеше нищо повече.

Вечерята им се оказа по-добра, отколкото им бяха обещали. И двете носеха дрехите, закупени по-рано следобед. Когато се прибраха в хотелската стая, бяха щастливи и изморени. Единствената неприятна част от вечерта бе мисълта, че Алекса си заминаваше на следващия ден. Но никоя от двете не искаше да мисли за това засега.

Решиха да отидат на църква следващата сутрин, преди да закусят в кафене „Бейкър“.

Отидоха в епископалната църква „Свети Стефан“, където Савана бе кръстена, и се настаниха на една от пейките. Беше сериозна, традиционна служба, а музиката от органа бе божествена. Алекса и Савана тръгнаха към изхода хванати за ръце, омиротворени и с усмивка на лице. Тъкмо се ръкуваха с пастора пред църквата, когато някой внезапно се хвърли върху Савана, обви ръце около кръста й и едва не я събори. Тя се завъртя и видя щастливото личице на Дейзи.

— Какво правиш тук? — възкликна Савана и после я запозна с майка си.

Алекса също бе изненадана, но се усмихна мило на Дейзи. Беше много сладко хлапе и очевидно влюбено в Савана.

— Мама и аз идваме тук почти всяка неделя — обясни Дейзи на Савана, после се обърна към майка й, изпълнена с любопитство. — Савана ми каза, че ще вкараш един много лош човек в затвора.

— Опитвам се — засмя се Алекса, после добави: — Савана е тук, за да не може той да я нарани.

— Знам — важно кимна Дейзи. — Тя ми разказа всичко за него. И за теб — усмихна й се тя широко.

— А пък на мен ми разказа за теб — добави Алекса топло, забравила напълно коя беше Дейзи и чия дъщеря.

Хлапето беше невероятно готино и бе невъзможно да му устоиш. Дейзи се зарадва много на думите на Алекса.

— Разказа ли ти? — щастливо попита момиченцето. — Аз много я обичам — отново прегърна сестра си през кръста.

В същия миг се чу злобен глас.

— Дейзи! Свали си ръцете от Савана веднага!

Не беше нужно Савана да се обръща, за да разбере на кого принадлежи гласът, а Алекса можеше да предположи.

— Не е редно да се държиш така в църква — скара й се Луиза, вторачена в тях с омраза.

Алекса си помисли, че и нейното поведение не бе редно в църквата.

— Службата свърши, мамо. Сега е тази част, където всички са приятели — настоя Дейзи.

Но Луиза не бе дошла на църква заради тази част, особено с тези две жени. Савана реши да се опита да отвлече вниманието й от Дейзи.

— Луиза, бих искала да те представя на майка ми, Алекса Хамилтън — каза тя учтиво.

Луиза я изгледа възмутено, сякаш бе оскубала фризираната й коса.

— Запознахме се преди много години — процеди тя през зъби.

Дейзи загледа майка си примирено, като се чудеше защо винаги бе толкова злобна. Луиза не беше щастлив човек и бе постоянно ядосана.

— Радвам се да те видя отново, Луиза — излъга Алекса.

Искаше й се да добави „Бог да благослови сърцето ти“, но се сдържа. Нито тя, нито Савана щяха да успеят да сдържат кикота си, а вероятно и Дейзи щеше да се присъедини към тях.

— Благодаря ти, че прие Савана в дома си.

— Няма защо — студено отвърна Луиза, после сграбчи дъщеря си за врата и я забута към колата им.

Дейзи се завъртя назад тъжно и им махна. Савана и Алекса съжалиха горкото момиченце. В много отношения то бе жертвата във всичко това, както бе станало със Савана преди години. И никое от децата не го бе заслужило.

— Каква кучка — промърмори Алекса. — Бог да благослови сърцето й — добави тя и Савана се разсмя.

— Да, такава е — потвърди Савана. — Но се радвам, че се запозна с Дейзи. Тя е адски сладко хлапе.

— Баща ти определено си получи онова, което заслужаваше, с тази жена — отбеляза Алекса.

— През повечето време той изглежда нещастен — сподели Савана. — Но може просто Луиза да е прекалено бясна от идването ми. Почти не си говорят, откакто съм пристигнала, освен когато се карат.

— Звучи като забавен живот.

Алекса бе изненадана от срещата и от омразата в очите на Луиза. Тази жена бе по-ужасна, отколкото си бе представяла. Много по-ужасна.

Закусиха късно в кафене „Бейкър“, навремето едно от любимите на Алекса. Тя обясни на Савана, че ходели често там, докато била бременна с нея. Беше един от старите ресторанти в Чарлстън с дългогодишни традиции и красива градина, а денят бе слънчев и хубав. После подкараха към плажа, минавайки по великолепните мостове. Късно следобед се прибраха в хотела. Краят на прекрасния им уикенд наближаваше и ги натъжаваше, макар да не искаха да го признаят.

— Колко скоро можеш да дойдеш пак, мамо? — попита Савана разтревожено.

— Не знам. Може би след седмица или две… Прекарах чудесно, скъпа. Дори бих могла да се влюбя в Чарлстън отново, ако съм тук с теб. Но ти не го прави — предупреди я тя. — Искам скоро да се прибереш у дома.

— Не се тревожи, мамо. Няма да остана тук. Забавно е да погостуваш, но се прибирам в Ню Йорк веднага щом стане възможно. Бих заминала още сега, ако ми разрешиш.

Но и двете знаеха, че идеята не е добра.

— Не позволявай на Крюела де Вил да те тормози — подхвърли Алекса и Савана се засмя. — Бог да благослови сърцето й, разбира се.

Алекса събра багажа си, като остави на дъщеря си нещата, които бе харесала. Трябваше да потегли към летището в шест и половина, за да вземе самолета в осем. Савана предложи да я изпрати, но майка й не се съгласи. Беше по-добре за нея да се сбогуват в хотела и да се прибере у дома с Том, вместо да стои сама на летището, след като майка й излети.

Савана звънна на баща си, преди да излязат от стаята и да отидат да платят сметката. Радваше се, че майка й щеше да дойде пак скоро. Знаеше, че след като делото започнеше през май, това щеше да е невъзможно, но поне през март и април Алекса щеше да се опитва да идва тук на всеки две седмици и дори по-често, ако можеше. Беше й обещала, а тя винаги спазваше обещанията си.

Докато Алекса плащаше сметката, Том влезе във фоайето. Идваше от клуба и бе облечен с тенис екип. Алекса извърна очи. Не искаше да види колко хубав е бившият й съпруг, нито колко дълги и стегнати бяха краката му. Външността му вече не беше неин проблем, но знаеше, че в него имаше нещо, което винаги щеше да събужда определени чувства у нея. Но нищо повече.

— Обзалагам се, че двете сте изкарали страхотен уикенд — усмихна им се той широко, после лицето му помръкна. — Чух, че сте се срещнали с Луиза и Дейзи в църквата.

Жена му вече му беше направила скандал заради това, сякаш той го бе планирал. Луиза му се разкрещя, че трябвало да предупреди Савана да не се доближава до църквата им. Той се подигра на християнския й дух и си представи колко неприятна е била срещата им за Алекса. Но вместо да изпитва разкаяние или съжаление Луиза очевидно искаше да я стъпче в калта. Той погледна Алекса, сякаш искаше да се извини за жена си.

— Нямаше проблеми — отвърна тя лаконично, после се обърна към Савана, за да се сбогуват.

И двете упорито се мъчеха да преглътнат сълзите си, когато Алекса се качи в таксито. Савана стоя на тротоара и маха, докато майка й изчезна, после се качи в колата на баща си и потеглиха към вкъщи. Понякога й се струваше странно, че внезапно се бе сдобила с баща и още не можеше да свикне с онова, което я заобикаляше. Разказа му за уикенда и всичко, което бяха правили.

Разопакова си багажа, когато се прибраха, и погледна с любов няколкото неща, които Алекса й бе купила. Дейзи нахълта в стаята й да си поговорят. Джулиан и още две момичета й се обадиха, а Травис и Скарлет дойдоха на вечеря. Скарлет й донесе няколко списания, а Травис смешна нейна снимка от тригодишна възраст. По времето, когато Алекса кацна в Ню Йорк, Савана вече се бе върнала към обичайния ритъм в Чарлстън и по странен начин се чувстваше почти като у дома.

По-късно вечерта Дейзи й каза, че майка й била много хубава и мила и се извини за отвратителното отношение на собствената си майка.

— Мисля, че мама ревнува от майка ти — каза тя с мъдростта на малките деца.

— Възможно е — съгласи се Савана, после двете казаха едновременно: „Бог да благослови сърцето й“ и избухнаха в смях.