Джон Туелв Хокс
Странникът (24)

23.

Холис караше, а Вики седеше до него. Мая се беше свила отзад, далече от прозореца. Тъкмо пресичаха Бевърли Хилс. Някои къщи бяха в испански стил с червени керемидени покриви и предни дворове. Други приличаха на модерни версии на тоскански вили. Трети бяха просто големи, с претрупани портици и измислени балкони в стил Ромео и Жулиета. Странно й беше да види толкова много сгради, едновременно грандиозни и просташки.

Холис пресече Сънсет Булевард и подкара по Колдуотър.

— Наближаваме.

— Може да наблюдават къщата. Намали и спри, преди да сме стигнали.

След няколко минути Холис отби и Мая се надигна и погледна през предното стъкло. Бяха на стръмна улица с тесни тротоари. Мъж с оранжев гащеризон се качваше по един електрически стълб, двама други го гледаха отдолу.

— Като гледам, всичко е наред — каза Холис.

Вики поклати глава.

— Търсят братята Кориган. Също такъв пикап стои пред къщи вече три дни.

Свита на пода, Мая извади пушката от куфарчето и я зареди. Пушката беше със сгъваем приклад и приличаше на огромен пистолет.

Един джип спря зад пикапа на техниците и от него слезе Пастира, кимна на мнимия техник и се качи по дървените стълби на двуетажната къща. Натисна звънеца. Една жена отвори.

— Пали — каза Мая. — Давай към къщата.

— Кой е русият? — попита Холис.

— Бивш арлекин. Пастира.

— А другите?

— Наемници на Табулата.

— И какво си намислила?

Мая не отговори. На Холис и Вики им трябваха няколко секунди, за да осъзнаят, че тя се кани да убие Пастира и наемниците. Вики ахна ужасено.

— Никакви убийства — изсумтя Холис.

— Аз те наех, Холис. Ти си наемник.

— Казах ти условията си. Ще ти помагам и ще те пазя, но няма да те оставя да трепеш хора просто така.

— Пастира е предател — каза Мая. — Работи за…

Вратата на гаража се вдигна и от там изхвърча мъж на мотор. Единият техник вдигна радиостанцията до устата си.

— Това е Гейбриъл Кориган — каза Мая. — Липата каза, че карал мотор.

Гейбриъл зави надясно на Колдуотър Драйв и отпрати нагоре към Мълхоланд. След секунди трима мотоциклетисти с черни каски профучаха покрай вана и се понесоха след него.

— Изглежда, са го чакали и други. — Холис натисна газта и ванът се понесе по улицата. Завиха по Мълхоланд Драйв. Вляво кафеникава мараня забулваше пълната с къщи, светлосини плувни басейни и офис сгради долина.

Мая и Вики си смениха местата. Четирите мотора вече бяха набрали преднина и ги изгубиха от поглед за няколко секунди, когато влязоха в един завой. После излязоха на прав участък и Мая видя как един от мотористите вади оръжие, приличаше на сигнален пистолет. Приближи се до Гейбриъл и стреля по мотора, но не улучи — куршумът се пръсна край банкета.

— С какво стреля, по дяволите? — извика Холис.

— С хатън патрон — отвърна Мая. — Смес от восък и метален прах. Искаше да му спука задната гума.

Стрелялият моторист на Табулата изостана, но другите двама продължиха преследването. Насреща се зададе пикап. Ужасеният шофьор надуваше клаксона, опитваше се да предупреди Холис за това, което е видял.

— Не го убивай! — извика Вики, когато се приближиха до моториста.

Наемникът пред тях зареди. Мая подаде дулото на пушката през прозореца, стреля и пръсна предната гума на мотора му. Машината политна вдясно, натресе се в бетонния парапет и мъжът изхвърча от седалката.

Мая дръпна затвора и викна:

— Дай газ! Не бива да ги изпускаме.

Ванът се тресеше така, сякаш няма да издържи повече, но Холис опря педала на газта в пода. Чуха гърмеж и когато излязоха от завоя, видяха, че вторият моторист е изостанал, за да зареди пистолета си. Вдигна предпазителя и пак се понесе напред.

— Газ! — викна пак Мая.

— Не мога. Ще спукаме гума.

— Газ казах!

Мотористът държеше пистолета в дясната си ръка, управляваше с лявата. Намали на една дупка и Холис го засече отляво. Мая стреля в задната гума и преследвачът политна напред през кормилото. Ванът продължи напред и навлезе в нов завой. Срещу тях някаква зелена кола надуваше клаксона и криволичеше.

Успяха да се разминат. Мая чу трети гърмеж, после видя Гейбриъл и третия преследвач. Задната гума на Гейбриъл беше спукана и пушеше, чуваше се стърженето на метала в асфалта.

Холис мина по средата на платното и засече наемника отляво.

Мая се наведе през прозореца и натисна спусъка. Сачмите улучиха резервоара на мотора и той избухна като бензинова бомба. Наемникът отхвръкна в канавката.

След двеста метра Гейбриъл отби в една пресечка, скочи от мотора и побягна. Холис зави и Мая изскочи от вана, хукна след Гейбриъл и извика първото, което й дойде наум:

— Баща ми е познавал баща ти!

Гейбриъл вече беше пред някакви шубраци.

— Беше арлекин! — извика Мая. — Казваше се Тръна! Последното — името на баща й — стигна до Гейбриъл и той спря и се обърна. И без да обръща внимание на пушката в ръцете на Мая, пристъпи към нея.

— Кой съм аз?