Крис Картър
Хищникът (92)

92.

Купър пъхна въдицата си в халката до столчето си и се обърна към Хънтър.

— Когато тръгнах от Лос Анджелис сутринта, главната ми грижа беше да намеря дневника от местопрестъплението по случая „Харпър“. Там има само осем имена. — Робърт извади тефтерчето от джоба на якето си. — Вие, двама полицаи, Кимбъл и Перес, тогавашният шериф на Сонома Каунти Хъдсън и двамата му заместници Едмъндс и Хейл, съдебният лекар доктор Бенет и следователят криминалист Густаво Ортис. Така ли беше?

Възрастният човек дори не се замисли и кимна.

— Спомняте ли си някой друг да е видял местопрестъплението? Някой, който не е вписан в дневника?

Купър поклати глава категорично.

— Никой друг не го е виждал, поне след като ние отидохме там. — Отново си наля кафе. — Къщата на семейство Харпър беше само на една пряка от стария полицейски участък. Тито, тогавашният им съсед, се обади и каза, че чул изстрел. Той все още е много добър ловец. И щом Тито каза, че е чул изстрел, ние знаехме, че не може да е грешка. Аз бях в участъка, когато той се обади, и за по-малко от минута пристигнах на местопрестъплението. Бях там пръв. — Той замълча и отмести поглед встрани. — Не бях виждал такова нещо. Нито дори в учебните материали. И да ви кажа право, надявам се никога повече да не видя.

Небето заплашително помръкваше и вятърът се усили.

— Минута след като стигнах до дома на Харпър, дойдоха Кимбъл и Перес. Веднага разбрах, че ще трябва да повикам шерифа. Въпреки ограничения ни опит с убийствата, всички знаехме протокола. Незабавно изолирахме къщата. Никой освен нас тримата нямаше достъп до местопрестъплението.

— И после пристигнаха шерифът и съдебният лекар.

— Точно така. Както казахте, доктор Бенет, който сега е пенсионер, доведе със себе си следователя криминалист Густаво Ортис. Сега той е главен съдебномедицински следовател на Санта Клара Каунти. А с шерифа Хъдсън бяха двамата му заместници Едмъндс и Хейл.

— Да, шерифът Суарес ми каза. Сега Едмъндс е капитан, а Хейл — помощник-шериф. И двамата живеят в Санта Роза.

Купър кимна.

— Никой друг не е влизал в къщата, нито е виждал местопрестъплението. Сигурен съм, защото стоях там, докато правиха снимките и изнесоха труповете.

Започна да вали, но никой от двамата не помръдна.

— Семейство Харпър са имали син, нали? — попита Хънтър. — Андрю.

— Да.

— Прегледах всички материали по случая в участъка, но никъде не видях снимка на трупа му, нито доклад от аутопсия или информация какво се е случило с него. Все едно всички данни за момчето са изчезнали.

Купър го погледна така, че кожата на Робърт настръхна.

— Данните за него не са изчезнали. Няма такива, защото трупът му не беше намерен.