Крис Картър
Хищникът (5)

5.

Робърт разбра какви мисли се въртят в главата на доктор Каролин Хоув. Инстинктът й за самосъхранение се беше задействал непосредствено след експлозията и тя бе изпитала облекчение. Беше извадила късмет, но сега надделяваха разумът и чувството за вина и съвестта й я наказваше по възможно най-неприятния начин. „Ако съвещанието не беше продължило толкова дълго, Шон Ханай щеше да бъде жив.“

— Не си виновна, докторе — опита се да я успокои Хънтър, макар да знаеше, че думите му няма да окажат голямо въздействие. Преди да предприемат каквото и да било, трябваше да разберат какво се е случило в залата за аутопсии.

Робърт прекрачи прага на стаята и се помъчи да анализира сцената пред него. В нищо нямаше логика. Изведнъж нещо привлече погледа му. Той присви очи и после се обърна към доктор Хоув:

— Аутопсиите записват ли се на видео? — Хънтър посочи нещо, което приличаше на триножник за камера, паднал на пода.

Патоанатомът поклати глава.

— Много рядко и искането трябва да бъде одобрено от мен или… — Очите й се отместиха от Робърт и се насочиха към залата. — От главния съдебен лекар.

— Доктор Уинстън?

Тя кимна колебливо.

— Мислиш ли, че той може да е решил да заснеме аутопсията?

Доктор Хоув се замисли:

— Има такава вероятност. Ако е смятал случая за достатъчно интригуващ.

— Дори да е снимал, как ще ни помогне това? — намеси се Гарсия. — Камерата е взривена на парчета като повечето неща в помещението. Вижте.

— Не непременно — бавно каза съдебният лекар.

Очите на двамата детективи се насочиха към нея.

— Знаеш ли нещо, което ние не знаем? — попита Хънтър.

— Залата за аутопсии четири понякога се използва за лекции — обясни доктор Хоув. — Тя е и единствената, която е оборудвана с видеокамера, свързана директно с главния компютър. Това означава, че и образът веднага се складира в главния хард диск. За да заснеме лекция или аутопсия, лекарят трябва само да включи дигитална камера и да я свърже с централния компютър.

— Можем ли да разберем дали доктор Уинстън го е направил?

— Елате с мен.

Доктор Каролин Хоув решително се върна по същите стълби, по които бяха дошли, и се качи на партера. Тримата минаха през приемната и двойните метални врати и продължиха по дълъг и празен коридор. На три четвърти от разстоянието до края завиха надясно. В дъното имаше дървена врата с прозорче от заскрежено стъкло. Кабинетът на доктор Хоув. Тя отключи и ги покани да влязат.

Патоанатомът се приближи до бюрото си и включи компютъра. Двамата детективи застанаха зад нея.

— Само аз и доктор Уинстън имаме пряк достъп до видеодиректорията на главния компютър. Да видим дали има нещо.

Тя щракна няколко пъти с мишката и влезе в директорията, където се съхраняваха всички видеозаписи. В главната папка имаше три поддиректории — „Нови“, „Лекции“ и „Аутопсии“. Тя отвори „Нови“ и намери само един файл във формат mpg. Часовникът показваше, че е създаден само преди час.

— Бинго. Джонатан е заснел аутопсията. — Доктор Хоув млъкна и обезпокоено погледна Хънтър, който забеляза, че тя леко е дръпнала ръката си от компютърната мишка.

— Всичко е наред, докторе. Не е необходимо да гледаш. Ние ще поемем оттук.

Тя се поколеба за секунда.

— Ще гледам — решително заяви и щракна два пъти с мишката. Екранът проблесна и компютърът отвори приложението си за видеоплейъра. Робърт и Карлос се приближиха.

Образът не беше с добро качество, но ясно показа труп на бяла жена на маса за аутопсии. Кадрите бяха заснети отгоре и под ъгъл и частично увеличени, така че масата да заема по-голямата част от екрана. Вдясно се виждаха двама души в бели лабораторни престилки.

— Може ли да се увеличи образът? — попита Гарсия.

— Не. Записан е така — отвърна Хънтър. — Не контролираме камерата оттук. Това е само възпроизвеждане.

Двамата мъже вдясно от масата се приближиха до главата на мъртвата и се наведоха да я огледат. Лицето на доктор Уинстън изведнъж се появи в кадър.

— Няма ли звук? — попита Карлос, когато видя, че устните на доктор Уинстън се движат безмълвно. — Защо няма звук?

— Микрофоните на камерата, които използваме да заснемаме аутопсиите, не са с добро качество — обясни доктор Хоув. — Обикновено дори не ги включваме.

— Мислех, че патолозите имат навика да записват всяка стъпка на огледа на трупа.

— Така е — потвърди тя, — но с лични записващи устройства. Носим ги със себе си в залите за аутопсия. Но касетофонът на Джонатан сигурно е унищожен заедно с всичко останало в онази стая.

— Страхотно.

— „Очи — светлокафяви, добре поддържана кожа. Ушите, изглежда, не са пробити…“ — каза Робърт и после доктор Уинстън отново се извърна от камерата. — По дяволите! Вече не виждам устните му.

— Можеш да четеш по устните? — изненада се доктор Хоув. Гарсия също се изуми.

Хънтър не отговори. Вниманието му беше съсредоточено върху екрана.

— Къде си се научил? — попита Карлос.

— От книгите — излъга Робърт. В момента последното, за което искаше да говори, беше миналото му.

Тримата гледаха мълчаливо през следващите няколко секунди.

— Джонатан извършва редовен външен оглед на трупа — обясни доктор Хоув. — Изброява физическите характеристики на жертвата и включва първоначалното си мнение за раните, ако има такива. Освен това търси физически белези, които биха помогнали за разпознаването на жертвата. Тя беше докарана при нас с неустановена самоличност.

На лицето на доктор Уинстън се изписа заинтригувано изражение. Асистентът му даде малко фенерче. Патоанатомът се наведе и насочи лъча към шевовете в долната част на торса на мъртвата жена. Изглеждаше озадачен от нещо.

— Какво прави? — Гарсия инстинктивно наклони глава на една страна, опитвайки се да види по-добре.

Видеозаписът продължи и тримата видяха как доктор Уинстън използва метална показалка и я пъха между шевовете в тялото на жертвата. Той раздвижи устни и доктор Хоув и Карлос погледнаха Хънтър.

— „Нещо метално — преведе Робърт, — но все още не мога да кажа със сигурност какво е. Дай ми ножиците за срязване на шевове и форцепса.“

— В трупа е имало нещо? — намръщи се доктор Хоув.

Доктор Уинстън отново се обърна с гръб към камерата и сряза шевовете. Робърт забеляза, че са пет. Патоанатомът пъхна дясната си ръка в жертвата.

След няколко минути доктор Уинстън успя да извади някакъв предмет. Покрай камерата проблесна само ръбът му.

— Какво беше това? — попита Гарсия. — Какво е било оставено в жертвата? Някой видя ли?

— Не съм сигурен — отвърна Хънтър. — Да почакаме. Той може отново да се обърне с лице към камерата.

Това обаче не се случи.

Няколко секунди по-късно избухна взрив и образът се замени със статични смущения. В средата на екрана се появиха думите „Зала четири. Разпадане на сигнала“.