Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Remembering Sarah, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Павел Главусанов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Муни. Да помним Сара
ИК „Колибри“, София, 2011
ISBN: 978-954-529-920-9
История
- —Добавяне
45.
Майк тъкмо излиза от паркинга на „Маккензи“, когато клетъчният зазвънява.
— Когато за последно проверявах, нямах партньор — съобщава Нанси.
— Беше заета днес и реших да помогна малко.
— Ако имах нужда от помощ, щях да те помоля още снощи. Няма защо да се бъркаш и…
— Нанси, имай предвид, че никак не съм в настроение за подобни приказки.
Откъм другия край се чува шум от дълбока въздишка, след което Нанси казва:
— Казваш, че тя пощуряла, когато научила за абортите.
— Имаше нещо такова.
— Разкажи ми дума по дума, без да пропускаш нищичко.
Следващите няколко минути Майк разказва за случилото се у Тери.
— Доста бурна реакция — отсъжда Нанси накрая.
— Жената е католичка с голямо К. Носи кръст на показ.
— И аз съм католичка.
— Но не и с голямо К. Има огромна разлика, повярвай ми.
— Въпросът е, че не бих подивяла така пред чужд човек. Друго?
— Казах ти, че се мести в Аризона.
— Заради фибромиалгията ли?
— Отчасти. Останах с убеждение, че има нещо общо с приятелката й.
— Тя как се казва?
Майк се замисля.
— Не си спомням.
— Господи!
— Какво значение има? Тя не е сред заподозрените, Нанси.
— Задръж малко. Ти снощи поиска ли от мен да ровя, или не?
— Да…
— Работата ми е да се срещам с хора, да им задавам въпроси, да търся слаби места в техните версии. Ако нещо куца, ако не се връзва, тогава задълбавам още навътре. Ще ме оставиш ли да си свърша работата, или искаш да ме заместиш?
— Не искам — казва Майк през зъби. — Карай нататък.
— Добре тогава. Тери спомена ли още нещо за Джона?
— Не. Всъщност подчерта дебело, че не познава тази страна от неговата личност.
— Така ли каза? Това ли са точните й думи?
— Каза горе-долу така: „Относно онази страна на отец Джона, която е отговорна за случилото се с момичетата и за скритите под пода на спалнята му неща — нямам ни най-малка представа.“
— Казала е, че нещата са оставени под пода на неговата спалня.
— Точно така каза.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Такава информация не е излизала нито в печата, нито по телевизията.
Майк не следи новините напоследък.
— Може да го е чула от Мерик.
— Мерик няма да тръгне да обсъжда подобни неща с нея.
— Но с мен го направи.
— Не е същото. Направил го е, за да те убеди по-лесно… — Нанси млъква изведнъж.
— Да ме убеди в това, че всичко е свършило ли? Това ли искаше да кажеш?
— Кога е говорила за последно с Мерик?
— Нямам представа. Да се върна ли да я питам?
— Не, но след като гориш от желание да си играеш на частен детектив, ще я наглеждаш, докато пристигна у тях. Не си отлепяй гъза от седалката на камионетката и се обади, ако тръгне да излиза. Не искам да ми изчезне, преди да съм говорила с нея. Ще бързам.