Крис Муни
Да помним Сара (9)

7.

Пробационният му надзорник страда от тежка форма на комплекс за малоценност, което го кара да се отнася към изпълнението на служебните си задължения с дребнавостта на книжен плъх. Крадци, изнасилвачи, убийци, наркозависими или пласьори на дрога, или пък баща на изчезнало момиченце, който е набил подозирания от всички като виновник за случилото се, не се различават по нищо в представите на Антъни Теста — те до един са поставени под общ знаменател, заслужили са в една и съща степен общественото презрение.

Теста курдисва охлузената си кожена чанта върху плота в тоалетната и откопчава ключалките. Двамата стоят в тоалетната на бензиностанцията „Мобайл“, точно срещу ъгъла на Бостънската градина, която Майк отказва да я нарича „Флийт сентър“. Та това е банка, за Бога! Тъкмо когато се кани да излезе от града, Теста му звъни с нареждане да се видят.

Сега му подава чашката с думите:

— Процедурата ти е ясна, нали?

Условията на пробацията изискват да пикае пред очите на надзорника — няма друг начин да се установи, че урината е наистина негова. Майк смъква ципа и когато започва да пълни чашката, Теста отново допира слушалката до ухото си, за да продължи разговора. Гърдите му остават изпъчени, докато крачи из помещението, като спира от време на време, за да се полюбува в огледалото на омазаните си с гел коси.

В чантата носи днешния брой на „Глоуб“. „ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ВЪПРОСИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЯМАТ ОТГОВОР“, гласи заглавието на първа страница. Статията заема цялата й горна половина. Репортерите не са използвали компютърната прогноза, която представя предполагаемия образ на Сара днес, на единайсет години. Редом със снимката й като усмихнато шестгодишно момиченце се мъдри образът на Джона в зимно палто, стиснал здраво своя бастун. Фотографът е съумял да улови неговото изтощение, смъртния отпечатък върху тена на лицето.

Голям късмет извади, Съли, кучи син такъв!

Гласът на неговия адвокат Джими Душет. Преди близо четири години, в един студен следобед към края на март, Майк изтърбушва някаква кухня в Уейланд за основен ремонт, когато телефонът му звънва и секретарката на Душет му казва да зареже онова, с което се занимава, и да поеме с най-голяма бързина към офиса на адвоката. След по-малко от час Майк влиза в разположените на шестия етаж помещения с великолепен изглед към река Чарлс и заварва Душет на телефона. Той наближава шейсетте, изтънялата му коса е бяла, а кожата на лицето прилича на опечен от слънцето гьон.

Престъпник. Тази дума жужи денонощно в съзнанието на Майк. Няма значение, че якето на Джона отговаря абсолютно точно на описаното от свидетеля, малкия Сами Пинкертън. Няма значение, че на следващата сутрин, събота, когато бурята утихва към девет часа, кучетата проследяват дирята на Сара до старинна викторианска съборетина — дома на Джона от детските години. Самият той живее вече под името Дейвид Питърс. Няма значение, че Джона е разпопен свещеник, заподозрян за изчезването на други две русокоси момиченца. Онова, което има значение, са доказателствата.

А доказателствата, както научава Майк, са нещо като Светия Граал. Няма доказателства — няма обвинение. Белхамските детективи обединяват целия си колективен опит с този на съдебните следователи, за да изследват всеки квадратен сантиметър от дома на Джона, бараката с инструменти в задния двор, камионетката му, но не успяват да се доберат до двете най-важни улики: ДНК и органични или неорганични влакна. А това означава, че Франсис Джона има право да свика пресконференция и да се представи като невинна жертва. В своето безочие той стига дотам, че призовава обществеността да се моли за връщането и безопасността на Сара Съливан. Стига да му иска, Джона може да се изтъпани горе на Хълма и да наблюдава до насита малките момиченца. Джона е свободен човек, а свободният човек може да прави каквото си пожелае.

Изграждането на едно обвинение изисква време, господин Съливан. Трябва да проявите търпение, господин Съливан. Правим всичко, на което сме способни, господин Съливан.

Полицаите са добри хора, казва си той, но нищо не разбират. За тях Сара е просто поредна папка с регистрационен номер и набор записки. Сара обаче е неговата дъщеря. Нима очакват да остане спокоен, докато оня урод, който знае какво се е случило с нея, си се разхожда на свобода. Майк не е в състояние да понася повече този товар, да го мъкне на плещите си от един миг в друг, да си ляга вечер с него.

Онзи път е пиян, много пиян. Не го отрича, но готов да се закълне в Исуса Христа, че отива при Джона с намерението да си поговорят. В опит да го вразуми.

Душет оставя слушалката.

— Беше адвокатът на Джона.

Майк не потрепва. През трите седмици, докато Джона лежи в болница и се възстановява след нападението, завършило с три счупени ребра и няколко тежки травми, той се мъчи да привикне към мисълта, че му предстои да прекара следващите пет до осем години от живота си зад решетките. Изправен сега отново пред тази възможност, тя му прилича повече на хипотеза, отколкото на действителна заплаха. Все едно го карат да си стяга багажа за почивка на Марс.

Но не съжалява за нищо. Дори в онзи миг, изправен в кабинета на своя адвокат, той не би пожелал да върне времето назад и да постъпи по друг начин. Що се отнася до Джес, да, за нея съжалява. Ако влезе в затвора, тя би могла да изтегли всичките им спестявания от пенсионните фондове, за да ликвидира голяма част от ипотеката, но пак ще й се наложи да започне работа. Може да се върне към старата си професия на учителка, само че заплатата й едва ще стига за покриване на месечните разходи. Най-вероятно ще продаде къщата и ще се прибере при майка си, освен ако не реши да се премести в апартамент. Колкото до среднощната му визита в дома на Джона, съжалява единствено, че не успя да изкопчи истината за случилото се със Сара.

Душет разгръща папката. Майк затаява дъх, кожата му настръхва от притеснение.

— Джона е решил да оттегли всички обвинения. Обещава да не завежда иск за обезщетение.

Майк въздъхва.

— Що се отнася до истинските му подбуди, нямам ни най-малка представа какви биха могли да са. Адвокатът му не казва нищо, но ако трябва да гадая, бих казал, че това си е обикновен пиар. С този си ход иска да покаже на всички, че сърцето му е изпълнено със съчувствие. А колцина са изродите, които могат да се похвалят с подобно нещо? — Душет поклаща глава. — Голям късмет извади, Съли, кучи син такъв! Но преди да се впуснеш в благодарствени излияния, по-добре чуй условията на сделката.

Три години изпитателен срок, включително петседмична отрезвителна програма. След това тестове за наркотици, провеждани без предварително определен график. Само една положителна проба, една-единствена бира и хваща автобуса за „Уолпол“, за да излежи минимум пет години. Шестстотин часа общественополезен труд в отделението за черепно-мозъчна хирургия. Два месеца курсове за овладяване на гневните пристъпи с по три сеанса седмично, а след това двайсет и четири сеанса за персонална терапия — от 100 до 150 долара на сеанс в зависимост от тарифата на конкретния специалист. Всичко се плаща от джоба на самия Майк. Джес отново започва да работи като учителка — няма друг начин да си плащат сметките.

Майк оставя урината върху плота и след като си закопчава дюкяна, затваря чашката с капаче.

Теста затваря мобифона и пита:

— Още ли си на оная работа в Нютън?

— Още.

— Докога?

— До края на месеца — отвръща Майк. Част от условията на пробацията изисква доказване на трудова заетост. Това означава, че трябва да представя на Теста фишове за възнаграждение, разписки — всичко, което на надзорника му хрумне да поиска. Теста обича да проверява всяка подробност. Нищо не може да му убегне. Не, драги, хич през ум да не ти минава.

— Дрегерът за алкохолна проба е до чантата.

Майк си измива ръце и след като ги подсушава с хартиена салфетка, взема уреда, духва в него и го подава на Теста, който поглежда показателя.

— Чист си. Не показва пиячка.

— Гледай ти какво чудо — отвръща Майк. — Осем и половина сутринта, пък той още не е близнал капка.

— Смей се колкото щеш, но мнозина пияндури се омайват още призори с надежда, че няма да ги проверя по това време.

Майк понечва да възрази с аргумента, че никога, дори през най-тежкия си период, не е пил сутрин, нито пък е сядал зад волана пиян. Махмурлия да, но никога пиян. В очите на Теста обаче един пияница си остава пияница вовеки, а Майк не възнамерява да се оправдава пред това нищожество в последен стадий на патологична мегаломания.

— Готови ли сме вече? — пита Майк. — На някои от нас не плащат почасово.

— В колко свършваш довечера?

— Към шест.

— После?

— Не съм мислил по въпроса.

— Е, добре е да помислиш.

Майк изважда от джоба на якето плик, който съдържа следващия му договор. Поредният ремонт в Уелзли.

— Ако възнамеряваш да прекараш вечерта в опити да разбереш дали ще пия, или не, давай смело — казва той и оставя плика върху чашката с урина.

— Помниш ли последния път, когато те пипнах пиян?

Втори сет: Майк допуска грешката да се насвятка в навечерието на Сарината годишнина. Самичък е у дома, когато в десет часа на Антъни Теста му хрумва да го провери за наркотици. Не го пратиха в затвора, но съдията разпореди нова серия терапевтични сеанси с д-р Т., както и още една отрезвителна програма. Налага му се пак да започне от нулата.

— Пипна ли те отново да лочиш или ако открия следи от алкохол в организма ти, това е трети сет и край на мача — натъртва Теста. — Имаш възможност да избереш: в затвора или ново начало. Изборът е изцяло твой.

Майк отваря вратата на тоалетната, за да излезе навън, в ярката светлина на зимно слънце, и се чуди какво ли ново начало има предвид Теста.