Крис Муни
Да помним Сара (52)

50.

Майк отваря очи. Вижда монтиран на стената телевизор. Показват стар епизод от „Семейство Симпсън“. Незнайно защо задникът на Хомър гори и той търчи насам-натам, крещи, мъчи се да потуши пламъците.

Майк дочува тих смях и обръща поглед настрани, към млада и красива жена с къса руса коса, която попълва някакъв картон. Облечена е в бяла манта, а от врата й виси стетоскоп.

Лекарка или сестра. Значи е в болница.

Тери

Коя?

Вдига ръка към лицето си и когато докосва чело усеща дебела марлена превръзка от дясната страна на главата си.

Тери е медицинската сестра на Джона.

Преследвах Тери. Проследих я до една бензиностанция и там се качих в нейната кола, и Тери…

— Сара — грачи той.

— Недейте, господин Съливан, не вдигайте глава.

Остри игли на болка пронизват черепа и той отпуска глава върху възглавницата. Гади му се.

— Точно така. Лежете и си почивайте — казва жената и застава до него. — Аз съм доктор Трейси.

— Трябва да отида в полицията.

— Не бързайте, господин Съливан.

— Но вие не разбирате.

— Много добре разбирам. Дошли са от ФБР.

Майк примигва и втренчва поглед в нея.

— Точно така. Пред вратата ви дежури агент, който няма търпение да си поговори с вас, но преди това да стане, искам да ми отговорите на няколко въпроса. Кажете ми малкото си име.

— Майкъл.

— Къде живеете?

— Белхам. Белхам, Масачузетс. В покрайнините на Бостън. Къде се намирам?

— Върмонт. Знаете ли как сте попаднали тук?

— Помня, че бях в гората.

— Сам ли?

— Не. Имаше и една жена. Тери Ръсел. Медицинската сестра на Джона. Моля ви, трябва незабавно да говоря с агента на ФБР.

— Засега само отговаряйте на моите въпроси.

Лекарката му задава поредица от наглед идиотски въпроси: какъв ден сме днес; коя година; как се казва президентът. Майк отговаря правилно на всичките, след което жената му обяснява, че е претърпял мозъчно сътресение от втора степен. Резултатите от скенера са добри. Няма вътрешен кръвоизлив.

— Ще ви задържим за през нощта — казва лекарката. — По някое време ще дойде сестра, за да ви събуди. Ако това не стане лесно, ако сте объркан или ви се гади, ще трябва да ви направим допълнителни изследвания. Мисля, че ще се оправите, но през следващите няколко седмици се налага да оставите мозъка си да почине малко.

— Не помня как съм попаднал тук.

— Понякога, в подобни случаи, пациентите страдат от нещо, което наричаме частична амнезия. Напълно нормално е. Главата ви е понесла няколко сериозни травми.

Няма спор. Независимо от лекарствата, с които са го натъпкали, Майк продължава да усеща слаби, леко болезнени конвулсии отдясно.

Вратата се отваря и в стаята влиза мъж в костюм и с вратовръзка, с акуратно подстригана коса и крайно делови вид.

— Господин Съливан, аз съм специален агент Марк Феръл.

— Дъщеря ми? — пита Майк.

Лицето на Феръл се променя леко. Затваря се, казва си Майк, и сърцето му потръпва.

— Ще стигнем и дотам — отвръща агентът. — В състояние ли сте да разговаряте?

Лекарката се намесва, преди Майк да отговори:

— По-внимателно с него.

— Добре — съгласява се Феръл. — Ще внимавам, честна скаутска.

— Дано — казва жената. — Значи не възразявате да остана и се уверя лично, че спазвате дадената дума.

Феръл присяда върху радиатора и Майк промълвява:

— Тери Ръсел.

— Задържана е. Доста работа отвори на пътната полиция, докато успеят да я спрат.

В съзнанието на Майк изниква образът на молещата се Тери. Спомня си желанието да я убие. Това желание не го плаши, а по-скоро приспива. Спомня си как прави стъпка назад, още една… и трета… по дяволите. Какво му се губи?

Лекарката пита:

— Добре ли сте, господин Съливан?

— Не помня какво се случи в гората.

— Сигурен съм, че ще си спомните — обажда се агентът. — Мои хора разпитват Тери Ръсел в момента, а други помагат на полицията в Белхам по случая. Приятелчето й, Лънди, също е задържан. Опитва се да размени информация срещу по-лека присъда. Разполагаме и с лаптопа на Тери. Още сме в самото начало на разследването, но мога да ви съобщя какво сме успели да установим до момента. Ако не разбирате или искате да ме попитате нещо, не се колебайте.

Майк кимва. Защо говори толкова бавно тоя Феръл?

Той не говори бавно, отвръща някакъв глас. Всичко идва от главата ти. Използвана е вместо билярдна топка, а сега си тъпкан с лекарства, така че внимавай. Може да не ти се удаде нова възможност.

Феръл продължава:

— Онова, което знаем със сигурност на този етап, е, че Тери Ръсел и Антъни Лънди членуват в радикална животозащитна, ултрарелигиозна организация, която се е нарекла „Воини на истината и светлината“. Смятаме, че действат поне от две десетилетия. Занимават се с отвличане на деца от семейства, в които е бил извършван аборт. Манипулирали ги, за да повярват, че са сираци, преди да ги настанят в семейства на дълбоко вярващи християни, които не са в състояние, по една или друга причина, да имат собствени деца. Тези приемни родители също принадлежат към организацията. Така са успели да опазят толкова дълго време тайната си, а и повечето живеят извън страната, предимно в Канада. Подобно на Ал Кайда, групировката комуникира основно чрез кодирани имейли. Имат си хора, които работят в клиники, където се извършват аборти, пръснати из цяла Америка. Те именно са им осигурявали сведенията за жени, които…

— Тери ли ви каза всичко това? — Майк не може да повярва, че тя е способна да издаде цялата информация. Отказа да говори с допряно до главата дуло, та сега ли?

— Тери мълчи — отвръща Феръл. — Но приятелят й Лънди? Той е бивш полицай и знае правилата на играта. Отначало и той мълчеше, но когато му казахме, че сме успели да извлечем информация от лаптопа, пропя като славей.

— Не може да бъде.

— Кое не може да бъде?

— Тя разби лаптопа пред очите ми. От дисплея не остана и помен.

— Съжалявам, грешката е моя. Не всеки разбира от компютри. Да, тя е разбила лаптопа, погледнато чисто в материален смисъл. Но е оставила непокътната неговата най-важна част — твърдия диск. Ние го извадихме и прехвърлихме в друг компютър, а нашите момчета успяха да пробият защитата му и да се доберат до базата данни вътре. Така получихме адресната книга на Тери с имената на всички замесени лица, адресите и телефонни номера. Разполагаме и със съдържанието на електронната й поща от последните три месеца. Тя не е знаела, но пощата й е програмирана така, че всеки имейл се архивира автоматични.

Затова така бързаше да изнесе компютъра от дома си. След като й казах за абортите, е изпаднала в паника. Сигурно е решила, не е въпрос на време да дойде и полицията, а ако решат да й изземат лаптопа, ще могат да се запознаят със съдържанието на твърдия му диск.

— Тери се е обадила на няколко места, докато е карала волвото — казва Феръл. — Звъннала е на членове от своята група, които на свой ред вдигнали тревога по приемните семейства. Какво ви е?

— Малко съм сънен. Не спирайте, моля. — Страх го е, че ако Феръл млъкне, може да заспи отново и да загуби всяка надежда, защото когато се събуди, някой друг ще му каже, че всичко това е било сън. „Много съжаляваме, господин Съливан, наистина.“

— В електронната й поща има много информация за Джона — продължава Феръл. — А първото момиче, което уж е бил насилвал преди години? Неговата майка е част от групата на Тери и убедила дъщеря си да се включи в играта. Момичето се отказало от показанията си малко преди делото да влезе в съда, но това е без значение — семето на съмнението вече е било посято.

— Нещо не ми е ясно.

— Групата на Тери ненавиждала Джона, понеже знаела за готовността, с която той давал опрощение на абортирали жени. Джона символизирал в техните очи — тук цитирам — „постоянното нравствено разложение на Католическата църква“. Според тях той нямал работа в свещеническите среди и затова организацията се заела да му припише вината за изчезването на трите момичета.

Момент, моля. Нима тоя тип Феръл му казва, че Джона е невинен? Това не може да бъде.

И Майк проговаря:

— Но нали Мерик откри веществени доказателства под пода на Джона. Намери магнетофонни записи.

— Всичко е било подхвърлено от Тери — отвръща Феръл. — А якето върху кръста е оставено от Лънди. Чиста случайност е, че именно Джона се е скитал наоколо по това време. Било им е все едно кой ще го намери. Веднъж открито, вие ще го идентифицирате и тогава полицията отива право при Джона и го поставя отново под микроскоп.

Гласът на Джона от онази нощ отеква в главата на Майк: Ще умра в мир. Това не можеш да ми отнемеш, ясно ли е? Нито ти, нито полицията, нито журналистите. Стой настрана от мен или този път ще те пратя да изгниеш в затвора.

— Но защо им е било да си правят целия този труд, след като Джона умира? — продължава агентът. — Искали са да удължат неговата агония. Джона споделил с Тери страха си от перспективата да умре зад решетките. Искал единствено да доживее дните си в мир, да умре у дома. След като става ясно, че този план нещо зацикля, Тери и Лънди скалъпили нов — да изгорят Джона. И понеже Лънди е бил наясно, че полицията неминуемо ще започне разследване, решили да припишат и това престъпление на някого.

— На Лу — обажда се Майк.

— Именно. Лънди знаел, че вашият старец се навърта около дома на Джона, и му заложил капан. Именно той се е криел онази нощ зад бараката, Лънди е хвърлил запалената бутилка и пак той подхвърлил откраднатата запалка на баща ви, както и няколкото фаса, които няма как да не бъдат намерени от полицията. Вече се свързахме с адвоката на баща ви.

Но Майк мисли единствено за Джона.

— Значи Джона…

Феръл кимва.

— Невинен е. Самоубийството му е инсценирано. Тери го е упоила с морфин, а Лънди го метнал на рамо — нищо работа, като се има предвид колко е бил отслабнал Джона. Пристига полиция, намират лентата с гласа на дъщеря ви, свършват си работата и откриват белег от една-единствена примка върху врата на покойния. С оглед на това, както и неговото минало, Джона си е стопроцентов самоубиец. Случаят е приключен. Наличието на морфин в организма не предизвикало никакви подозрения, понеже Джона наистина го е взимал.

И сега Майк си спомня казаното от Тери за Джона: Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…

Майк си представя как Джона се бори за живота си, докато примката се стяга около врата, а в главата му кънти неизказаната истина за онова, което се е случило. Майк си представя как Джона се е съпротивлявал до последния момент.

Единствен Бог знае кое е истина.

Невинен. През всичкото това време Джона е бил невинен. И през всичкото време е казвал истината.

А аз се опитах да го убия. На два пъти.

Майк усеща, че го избива студена пот.

Феръл продължава:

— Накарали са тоя нещастен кучи син да страда до последен дъх. След като му поставил примката, Лънди разказал на Джона всичко, което са му сторили, и едва след това ритнал пъна. Всичко е описано до най-малките подробности в имейлите, разменени между него и Тери.

Мобилният на Феръл звънва.

— Операцията е толкова проста, че граничи с гениалност. Извинете ме за момент. — Отдалечава се в противоположния ъгъл на стаята и, залепил апарата до ухото си, започва да шепне нещо.

Единствен Бог знае кое е истина.

Клепачите на Майк натежават. Затваря ги, но остава буден, като съсредоточава вниманието си върху гласа ма агента, върху шума от подметките му. Ще намерят Сара. Майк знае. Бог няма да го преведе през всичко това, чак до този момент, само за да й позволи да изчезне отново. Той не може да прояви подобна жестокост два пъти.

Майк се унася.

— Господин Съливан?

Гласът на агента от ФБР. Майк отваря очи и вижда, че в стаята е тъмно.

— Току-що ми съобщиха — казва Феръл и разцъфва в усмивка. — Намерихме я. Намерихме дъщеря ви.