Крис Муни
Да помним Сара (43)

41.

— Значи си казал на Мерик — обръща се Бил към Майк. — Сега той е на ход.

— Почти съм сигурен, че нищо няма да направи.

— Съли, нали е обещал да провери.

— Това не ме въодушевява особено.

Бил се връща към работата си с потопената в сапунена вода гъба. Мие предния капак на новия, светложълт форд на Пати. Обул си е шорти, джапанки и блуза с къс ръкав, която оставя на показ името на популярна в миналото група, татуирано върху двата му масивни бицепса. Копринената тъкан на блузата е изпъстрена със стотици миниатюрни корици от „Плейбой“.

Наближава шест. Слънцето се спуска към хоризонта, но въздухът е все още топъл. Майк току-що пристига от службата на Мерик. След като каца на летище „Логан“, първата му работа е да отиде при него, в полицията, за предварително уговорената среща. Разказва му всичко, освен че се е представил за полицай.

— Хубав цвят — отбелязва Майк. — Всичките розови ли бяха разпродадени?

— Пати си я избра — отвръща Бил с равен глас. — Нищо общо нямам.

— Затова ли си кисел?

— Тежък ден. Близначките. — Бил поклаща глава. — Понякога ми се ще да бях стерилен.

— Обзалагам се на каквото кажеш, че Маргърет Кларкстън си е направила процедурата в Ню Хампшир.

Напрегнатият израз върху лицето на Бил е същият, който видя преди малко, изписан върху физиономията на Мерик. Недей да отговаряш. Само кимвай и може би този човек ще млъкне и ще се разкара.

Майк оставя кутийката кола върху земята и приближава Бил.

— Наистина ли не виждаш нищо странно в това, че и трите са правили аборт?

— Случва се много по-често, отколкото си мислиш.

— А ако се окаже, че и трите са го правили на едно и също място?

— Добре, да приемем, че това, което казваш, е истина.

— Да приемем.

— Каква е връзката с Джона?

— Не знам. Точно затова прехвърлих топката на Мерик. Но подобно нещо се нарича улика.

Бил пуска гъбата в кофата и вдига бирата си от капака на колата.

— Казвай.

— Сетих се за оня петък, когато се появи в кухнята, изтупан като младоженец. На другата сутрин Грейс дойде при мен и ми каза: „Чичо Майкъл пак се усмихва.“

— Не съм искал да стане така.

— Напротив, ти друго не правиш. — Бил насочва към приятеля си отвореното гърло на бутилката. — Нали точно ти отиде при Лу и не миряса, докато старецът не изплю оная гадост за майка ти. Още нещо, в което да си блъскаш главата, ама не, и това не ти стига. Затова се вдигаш чак до Ню Йорк, за да изровиш кирливите ризи на Джес отпреди двайсет години. И като теглиш чертата? Едното няма нищо общо с другото.

— Мисля, че си струва да се провери.

— Да, отвлича ти вниманието.

— От какво?

Бил отпуска и двете ръце върху капака на форда. Заглежда се в етикета на бирената бутилка, а от колата капе вода.

— Казвам ти го, защото те обичам. Остави Сара на мира. Ако искаш, плачи, реви, напий се, направи каквато дивотия ти хрумне, и аз ще бъда „за“, щом така искаш. Ама всичкото това ровене… това трябва да престане, Съли. Все някога трябва да престанеш и да продължиш напред.

Майк пали цигара и обръща лице към предната морава, където Грейс и Ема седят и си играят с кукли. Пола се е настанила върху стълбите с притисната към ухото си безжична слушалка, а със свободната си ръка чеше легналия на една страна и прималял от удоволствие Фанг.

Момичето вижда, че Майк гледа към тях, и махва за поздрав. Той маха в отговор.

— Наистина е пораснала, нали?

— Съжалявам много, Съли. Съзнавам, че това не оправя нещата, но не знам какво друго да кажа.

— Ще поизляза за малко.

— Изчакай вечерята. Пати приготвя пържоли. Няма да преядеш.

— Друг път. Благодаря, че гледахте кучето. Приятна вечеря — казва Майк и тръгва към Фанг.