Крис Муни
Да помним Сара (35)

33.

— Въпросът си е съвсем намясто — отсъжда Бил, докато обръща кюфтета и наденички на барбекюто, поставено върху настилката на алеята за паркиране. Пролетната вечер е прекрасна. Всички са излезли, за да се насладят на приятния прохладен въздух, изпълнен с детски викове. Група малчугани играят уличен хокей недалеч от тях.

Майк удря жълта гумена топка в настилката, за да я изтръска от остатъците кучешка слюнка, и когато топката се връща в ръката му, я запраща към дъното на задния двор у Бил, та да може Фанг да се впусне след нея, надал яростен лай.

— Добре тогава. Аз съм Спайдърмен.

— Ти си идиот.

— Ако се наложи да си избера някой супер герой, това ще е Спайдърмен.

— Да, но Супермен може да лети.

— Също и Спайдърмен. Оня страхотен номер с мрежата.

— Подскачането с мрежа няма нищо общо с летенето, братле.

— Същото е.

— Дума да не става. На Спайдърмен му трябват високи постройки, небостъргачи — нали разбираш, нещо, за което да си закачи мрежата. В противен случай остава прикован към земята. Я ми кажи как би могъл да се премята над… да лети над едно житно поле?

— Че за чий му е да лети над житно поле?

— Ами, да речем, възлагат му да изследва житните кръгове.

— Какви житни кръгове бе? — Фанг, стиснал здраво топката в зъби, застава пред скарата и я обдушва внимателно, преди да се замъкне обратно при Майк.

— Извънземните ги оставят из посевите като елементи от навигационната си система — отвръща Бил през пушека. — Не си ли гледал „Следите“?

— Не. Впрочем какъв е резултатът от разправията с Пати за барбекюто?

— Когато тя прави скара последния път, взе, че плесна отгоре няколко парчета тофу, като си въобразяваше, че няма да усетя. А те имат вкус на мръсни крака. Вземи го този филм, „Следите“. Как се казваше оня, дето го е правил? Найт? Истински гений.

Майк взема отново топката и в същия миг забелязва сребристо беемве със затъмнени прозорци да се плъзва пред къщата на Бил.

— Защо не ми каза, че си поканил Бам?

— Бам току-що си взе лексус на лизинг, а тия може да са от лотарията на канала за телешопинг. Внимавай за камера… и балони. Балоните са сигурен знак.

— Те се движат с микробуси.

Шофьорската врата се отваря и отвътре изскача младеж с платинена коса, високо подстригана и настръхнала от гел. Неестествено тънката му снага е издокарана — Боже мили! — в панталони с цвят на кестен и черна риза. Бутва с пръст слънчеви очила с черни рамки нагоре по носа си.

— Господин Съливан! Аз съм Антъни!

Бил взема бирата си с думите:

— Е, поне ми става ясно защо не излизаш с момичета напоследък.

— Това е секретарят на Сам.

— Взела си е мъж за секретарка? Бива си я и нея.

Майк запраща топката към дъното на задния двор и тръгва по алеята.

— Цял ден се мъчим да се свържем с вас по мобилния — съобщава Антъни, когато стига до него.

— Забравих да му заредя батерията снощи. Какво има?

— Ами ето какво. Баща ви е ангажирал господин Уайнстийн като свой защитник.

Майк усеща кожата на лицето му да се изпъва до възможност.

— Сам ме предупреди, че може да реагирате така — съобщава Антъни. — Знам също, че помежду ви има договорка. Нямам представа как е станало. Нареди да предам, че ще ви се обади по-късно.

— Тя в офиса ли е?

— Заета е с едно заседание до осем часа. Ще се обади, не се безпокойте. — Антъни се пресяга през отвореното стъкло, грабва отвътре бял плик и го връчва на Майк. Той е запечатан. — Това нещо трябва да ви се връчи лично по нареждане на господин Уайнстийн. Използваните от нас куриери не идват чак дотук, та се наложи вашият верен слуга да предложи своите услуги.

— Благодаря — отзовава се Майк. — Дължа ви една бира.

— Ще бъде среща — казва Антъни и намигва. Влиза си в колата и протяга ръка през прозореца за сбогом.

Майк разпечатва плика с помощта на палеца си. Вътре има ключ и сгъната бележка. Измъква я, разгъва и зачита характерните драскулки на Лу, изографисани върху адвокатска бланка.

Майкъл,

Отказаха ми гаранция. Заключен съм в Кеймбридж до началото на процеса. Имам среща с адвоката утре сутринта в десет. Той иска 50 000 като първоначално плащане. Парите се намират в сейф под пода. Отгърни мокета в килера на старата си спалня и ще го откриеш. Комбинацията е 34-26-34. Вземи парите и остави на място остатъка.

Каза, че искаш да се спазарим. В дъното на сейфа ще откриеш някои неща, които са на майка ти. Направи плащането утре и ще отговоря на всеки твой въпрос. Имам право на посещения.

Нямам нищо общо с изгарянето на онзи мъж.

Майк сгъва листчето и поема обратно по алеята. Вие му се свят.

Бил посочва писмото с щипките за скара и се обажда:

— Това да не е любовно писмо от прекрасния ти партньор?

Майк му подава хартийката. Бил я хваща с краищата на щипките и я разгъва.

— Искрено се надявам твоят старец да обича горещия климат — заявява Бил и оставя бележката върху скарата. Майк я гледа как лумва в пламъци и в гърдите му се надига желание да направи същото с всички въпроси, които го измъчват. Да ги положи един по един върху жертвената клада и да си тръгне.