Крис Муни
Да помним Сара (32)

30.

— Никога не си споменавал тая история с билетите и паспорта — казва Бил.

— Това не е нещо, с което човек ще тръгне да се хвали.

Майк помага на Бил да вдигне един от правените по поръчка шкафове от черешово дърво, които трябва да се я монтират в новата, професионално обзаведена кухня на Маргърет Ван Бърън. Тази кухня е достойна за снимка в домакинско списание: шкафовете са на обща стойност осемдесет бона, плотове от полиран гранит. Има, два фризера и, разбира се, свръхмодерни печка и фурна „Вайкинг“. Само дето Маргърет Ван Бърън мрази да готви.

Бил продължава:

— Учудва ме, че Лу така и не се е сетил за тях.

— Сигурно си е помислил, че ги е заврял някъде. Кой го знае? Беше много отдавна.

— А ти просто си ги прибрал.

— Мислиш, че трябваше да ги предам на полицията ли?

— Те смятаха, че изчезването на майка ти има връзка с Лу.

— Ти знаеш, както знам и аз, че още тогава Лу си имаше ченгета на заплата при него. Отец Джак е казвал същото не един път.

— Така си е.

— А освен това тогава бях едва на девет. Опасявах се, че ако Лу разбере някой ден за тия билети, бързо-бързо ще се намеря легнал до майка ми.

— И сега ли те е страх от това?

— Въобще не е за пренебрегване. — Майк бърше потта от челото си. — Мислех си, че ми е в кърпа вързан. Лу никога не е изпадал в подобна ситуация — затворен в капан, опрял до моята помощ. Мислех си, че като му покажа плика, докато е в това състояние — и готово.

— А вместо това той ти снася оная дивотия за Джес.

— Именно — отвръща Майк, докато се занимава с бормашината. — Точно това направи.

— Обади ли й се?

— Не.

— Но ще го сториш.

През следващия един час двамата работят мълчаливо. Когато приключват с шкафовете, преминават към лавиците в съседния килер.

— Тоя Лу, така да изгори човека — проговаря Бил, — никак не е хубаво.

Майк престава да се занимава с работата си и обръща глава към Бил.

— Нали говорим за същия Лу Съливан, с когото съм отраснал? Нали беше там, когато започна да блъска главата на Джон Саймън в бронята на една кола и за малко да го довърши?

— Дали е способен да подпали жив човек? Без съмнение. Напълно е способен да го стори, също както още куп други неща, дето ние двамата дори не можем да си представим. Но да клечиш зад някаква барака, да посипеш навсякъде с фасове, а накрая да си изпуснеш и златната запалка… Не ти ли се вижда малко прекалено немарливо?

Същото бе хрумнало и на Майк.

— Ако знам едно нещо със сигурност за твоя старец, то е, че той не е мърляч. След всичките дивотии, дето е вършил, при които нито веднъж не е оставил следа, нито веднъж не е допуснал да го хванат.

Така е, защото всеки път заравя труповете така, че да не могат да ги намерят.

През остатъка от следобеда и двамата мълчат. Става шест часът и Бил решава да приключва.

— Ще се видиш ли със Сам за вечеря? — пита той, докато си взема палтото.

— Ще довърша едно-друго тук, а после се прибирам.

— Добра идея. За какво ти е да прекарваш приятна вечер с една красива жена, като вместо това можеш да отидеш и да се караш с бившата?

— Няма да ходя в Роули. — Само че вече е отскачал два пъти до камионетката да се обажда на Джес. Неуспешно. Самолетът й трябваше да кацне в три. Може би закъснява, а може да е взела по-късен полет.

— Сестрата на Пати взема децата довечера — обажда се Бил. — А ние с нея ще си поръчаме китайско за вкъщи и ще гледаме новия филм с Адам Сандлър.

— Как я накара да гледа подобно нещо?

— Ами миналата седмица тя ме принуди да изгледам някакъв филм, наречен „Часовете“. Каза, че имало лесбийки.

— На бас, че не е имало и за цяр.

— Абе, имаше, ама слаба работа. — Бил въздъхва и клати глава. — Избий си го от главата, Съли.

— Ти би ли могъл, ако си на мое място?

— Ако излезе от устата на Лу ли? Като едното нищо.

— Значи, ако някой ти каже нещо такова за Пати, плюеш и отминаваш?

— Двамата с Пати сме си все така женени. Ти и Джес сте разведени. Не можеш да ни сравняваш.

Майк поема голяма картонена чаша с кафе.

— В колко идваме утре?

— Миналата седмица гледах предаване за това, как можеш да си дадеш трупа за изследвания в някой медицински институт. Нямаш представа колко е лесно. Подписваш се само на две-три места. Твоят старец би представлявам особен интерес за тях.