Марина Фиорато
Стъкларят от Мурано (19)

Деветнайсета глава
Четвъртата власт

— Чети!

Аделино тресна вестника на бюрото пред Леонора. Беше толкова близо, че тя усети острия мирис на прясно печатарско мастило. Старецът й обърна гръб и се насочи към прозореца, борейки се с някакво чувство, което тя все още не разбираше. Възможно ли е да е гняв? Тя допусна, че от печатницата са развалили рекламите или са допуснали някоя правописна грешка. Предупредителните камбанки звъннаха в главата й едва когато зърна името на Витория Миното и снимката близо до сгъвката.

Моето интервю? Не, още по-лошо!

„Злочестият стъклар Аделино дела Виня очевидно е заложил на погрешния кон в тази безумно разточителна рекламна кампания. В стремежа си да увеличи продажбите на своята едва кретаща фабрика на Мурано наскоро той пусна в продажба линията «Манин» — ексклузивна серия от антично и модерно стъкло. Линията трябваше да бъде продавана на гърба на прочутия маестро Корадо Манин, познат повече като Корадино, и неговата декоративна наследница Леонора Манин, която наскоро стана първата маестра на този остров. Читателите ни вероятно си спомнят появилите се преди броени дни лъскави реклами в това и други издания на двамата Манин, които продължиха да ни атакуват и от плакатите по стените на нашия прекрасен град. Ала тогава никой от нас не е подозирал онова, което нашият вестник наскоро разкри — с помощта на един от майсторите стъклари от фабриката, Роберто дел Пиеро.“

Леонора се вцепени.

Роберто!

С треперещи ръце и потни пръсти, които размазваха буквите във вестника, тя продължи да чете.

„Всичко е едно огромно недоразумение — твърди господин Дел Пиеро. — Корадо Манин действително е бил майстор стъклар, но освен това е бил и предател на Републиката и на своя занаят! Бил е привлечен от френски шпиони и е заминал за Париж, за да продаде нашите тайни на французите, които по онова време са били най-големите ни конкурентни в областта на търговията. Корадино собственоръчно е сложил точка на монопола на венецианското стъкло. Всичко би било просто една шега от днешна гледна точка, ако не беше връзката на тази афера със собственото ми семейство — моят предшественик Джакомо дел Пиеро е бил дългогодишен приятел и учител на Корадино, но въпреки това Корадино го е предал и е причинил смъртта му. Корадино е убиец, а не майстор!“

Тази фраза очевидно бе привлякла жадното за сензации внимание на главния редактор, тъй като думите „Убиец, а не майстор“ бяха изведени като подзаглавие на абзаца. Леонора преглътна и продължи да чете.

„Причините за недоволството на господин Дел Пиеро са не само древни, но и съвременни. «Обадих се на рекламните агенти, за да им предложа собствената си история. Все пак Джакомо е бил учител на Корадино, предал му е всичко, което е знаел. И което е още по-същественото, още от негово време, та до наши дни стъкларската фабрика никога не е оставала без членове на фамилията Дел Пиеро! Та аз им предложих възможността да рекламират линия стъкларски изделия с моето име, а те ми се изсмяха в лицето! Очевидно предпочетоха онази фръцла, която живее във Венеция само от няколко месеца.» Господин Дел Пиеро не е особено възторжен от талантите на госпожица Манин. «Да, може да духа стъкло, но всъщност е една проста англичанка без никакви дарби, само с метър руса коса.» Той е особено силно засегнат от факта, че след стотици години служба в стъкларската индустрия с него фамилната професия приключва. «Опитах се да накарам Аделино да види истината, а в отговор той ме уволни. Предпочита да си държи безценната фръцла, защото му трябва за рекламната му кампания.»

Тук е мястото да подчертаем, че този вестник няма навика да публикува злобните нападки на отхвърлените от работа. Но разполагаме с документални доказателства за предателството на Корадо Манин от така наречения от историците «първоизточник».

Тези разкрития безсъмнено ще сложат прът в колелата на рекламната кампания на синьор Дела Виня, който се опитва да съживи бизнеса си с фрази от рода на «Стъклото, което създаде Републиката». Вероятно именно тази и други подобни фрази звънят тази сутрин в главата му, защото до този момент той отказва всякакъв коментар. Може би трябва да очакваме оттегляне на кампанията.“

— Вярно ли е? Оттегляш ли кампанията?

Когато Аделино се обърна, лицето му беше пепеляво.

— И какво друго мога да сторя? — извика и отвори изцяло вестника.

И пред очите на Леонора блесна цялото грозно заглавие, с големи букви:

ПРЕДАТЕЛСТВО НА МУРАНО

А точно до тези букви бяха лепнали портрета на нещастния, десетгодишен Корадино и на нея самата, по дънки и потниче, край пещта.

И после, изневиделица, от бушуващия океан на мислите й изскочи само една и изпълни съзнанието й:

Господи, ще повърна!

Втурна се навън, премина като хала през работилницата и се озова на брега на канала, където безпомощно започна да повръща. Откъде би могла да знае, че четири века по-рано, в нощта, преди да се превърне в предател, Корадино бе сторил същото?!