Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (95)

95.

След десет месеца

Беше рядко безоблачен ден в Китимат. Водата бе лазурносиня, а въздухът имаше вкуса на чист кислород. На територията на бившия завод на „Тера Грийн“ се беше събрала малка група висши служители и журналисти, които се готвеха за церемония с прерязване на лента. Един човек с лице на херувим и бежов костюм, новият министър на природните ресурси, се изправи на подиума пред насядалите хора.

— Дами и господа, за мене е голяма чест и удоволствие да открия станцията за фотосинтеза в Китимат, първата по рода си в света. Както знаете, Министерството на природните ресурси наследи това предприятие миналата година. То беше построено като завод за пречистване на въглерод при не най-съвършените условия. С радост обаче заявявам, че предприятието е преустроено успешно в първия завод за изкуствена фотосинтеза. Станцията за фотосинтеза в Китимат по безопасен и ефикасен начин ще превръща въглеродния двуокис във вода и водород без какъвто и да е риск за околната среда. Радваме се, че заводът ще използва съществуващия тръбопровод до Атабаска и ще може да превърне в безвредни елементи почти десет процента от въглеродния двуокис, останал от рафинериите за петрол. Днес стоим пред прототипа на новото оръжие срещу замърсителите на атмосферата и в крайна сметка срещу глобалното затопляне.

Тълпата, сред която имаше й много жители на Китимат, заръкопляска възторжено. Министърът на ресурсите се усмихна широко и продължи:

— Както при всички исторически начинания, за преустройството на предприятието помогнаха изключително много хора. Това беше едно от най-плодотворните съвместни усилия, които съм виждал. Сътрудничеството между Министерството на природните ресурси, Отдела по енергетика на САЩ и университета „Джордж Вашингтон“ ще остане като послание за големите дела, които могат да се извършат в преследване на общия напредък. Бих искал да обърна специално внимание на постиженията на госпожица Лиза Лейн, която има най-голям принос за създаването на това предприятие.

Седналата на първия ред Лиза се изчерви силно, но помаха сърдечно на тълпата.

— Тук са заложени важни предпоставки за развитието на цялото човечество и аз очаквам с нетърпение зората на един нов свят, която започва със скромното начало, поставено тук, в Китимат. Благодаря ви.

Тълпата отново заръкопляска, после изслуша речите на още няколко политици, преди широката церемониална лента да бъде прерязана пред камерите. Когато приветствията приключиха, министърът на ресурсите отиде до първия ред, където Пит и Лорън седяха до Лиза.

— Госпожице Лейн, с радост ви виждам отново — сърдечно я приветства той. — Това сигурно е много вълнуващ ден за вас.

— Наистина е така. Не можех и да си помисля, че предприятието за изкуствена фотосинтеза ще се задейства толкова бързо — отвърна тя.

— Вашият президент и нашият нов министър-председател проявиха добра воля да придвижат нещата бързо.

— Господин министър, бих искала да ви представя моите добри приятели конгресменката Лорън Смит и съпруга й Дърк Пит.

— За мене е удоволствие да приветствам и двама ви. Господин Пит, нали тъкмо вие препоръчахте заводът за пречистване да се преустрои в това?

— Идеята всъщност беше на децата ми. — Пит посочи Дърк и Съмър, които бяха тръгнали към бара. — Всички си мислехме, че не е лошо върху предишните прегрешения на Мичъл Гоайет да се изгради нещо положително.

Като чу името на Гоайет, министърът трепна, но се овладя и се усмихна отново.

— Откритието ви се оказа благодатно в много отношения, госпожице Лейн — обърна се той отново към Лиза. — Сега ще имаме възможност да разширим работата си в Атабаска, тъй като допълнителните мощности за изкуствена фотосинтеза ще обезпечат улавянето на емисиите от парникови газове. Това ще допринесе много за преодоляване на петролния недостиг в двете ни страни. Настоявам пред министър-председателя да даде ход на строежа на още двайсет завода. А как вървят нещата в Щатите?

— Благодарение на усилията на Лорън и на вицепрезидента вече е осигурено финансирането на трийсет завода, а плановете са през следващите три години да се построят още петдесет. Започваме с течовете си, които са източник на най-голямо замърсяване. Много е приятно, че накрая ще можем да изгаряме въглищата си спокойно и по този начин ще задоволим енергийните си потребности за десетилетия напред.

— Може би също толкова важно е, че подписахме споразумение и с китайците — добави Лорън. — Те обещават да изградят седемдесет и пет завода през следващите осем години.

— Това е чудесна новина, тъй като в момента китайците са главният разпространител на парникови газове. За това, разбира се, помага и лесното копиране на технологията в наши дни — заключи министърът.

— А също и че разполагаме с изобилен резерв от катализатора, благодарение на който процесът действа — добави Лиза. — Ако организацията на господин Пит не беше открила рутения близо до бреговете на Аляска, всичко това не би било възможно.

— Щастливо стечение на обстоятелствата — призна Пит. — Подводната ни минна дейност вече е разработена добре и засега добивът е повече от задоволителен. Надяваме се да извлечем достатъчно рутений от крайбрежието на Аляска, за да задоволим потребностите на хиляди заводи като този.

— И тогава ще очакваме с по-голям оптимизъм възможния край на глобалното затопляне още по време на нашия живот. Забележително постижение — възкликна министърът, преди един от помощниците му да го дръпне за нещо.

— Изглежда, дните ти на научна анонимност приключиха — шеговито подхвърли Лорън на Лиза.

— Всичко това е много вълнуващо, но истината е, че предпочитам да съм си в лабораторията. Има много неща, които трябва да се доизпипат, а и още не сме усъвършенствали начина за ефективно превръщане във водород. Слава богу, в университета ми дадоха нова, още по-хубава лаборатория. Сега ми трябва само да си намеря нов асистент.

— Изготвиха ли обвинителния акт за Боб? — попита Лорън.

— Да. Оказа се, че притежава над двеста хиляди долара в различни банки и всички те са свързани с Гоайет. Не мога да повярвам, че собственият ми приятел ме продаде.

— Както доказа съдбата на самия Гоайет, ненаситната алчност в края на краищата ти излиза през носа.

Орда журналисти заобиколи Лиза и я обсипа с въпроси за предприятието и за същността на откритието й. Пит и Лорън се отдръпнаха, после тръгнаха в друга посока. Пит се бе възстановил напълно от нараняванията си и му беше приятно да се разходи.

— Тук е толкова красиво! — възкликна Лорън. — Защо не останем още два-три дни?

— Забравяш за пленарното си заседание следващата седмица. Освен това аз трябва да се върна във Вашингтон и да се поскарам малко на Ад и Джак. Имаме нова подводница, която трябва да изпробваме другия месец в Средиземно море, така че има доста неща за доизкусуряване.

— Вече явно си замислил новия си проект.

Пит кимна и в зелените му очи проблесна пламъче.

— Някой веднъж ми каза, че това ми било в кръвта.

Минаха покрай завода и излязоха на брега.

— Знаеш ли, новата технология има и един потенциален недостатък — каза малко замислено Лорън. — Ако глобалното затопляне някой ден се преодолее напълно, Северозападният проход ще замръзне отново завинаги.

Пит се взря в плискащите се пред тях вълни.

— Мисля, че дори Франклин би се съгласил с мене, ако кажа, че точно така и трябва да бъде.

 

 

Една бяла моторница влезе с голяма скорост в пристанището.

Тревър Милър скочи на кея, огледа тълпата и бързо откри високата жена с буйни червени коси, която търсеше. Взе си бира от масата с напитките и отиде при Дърк и Съмър, които се смееха на нещо близо до предишната барака за гардовете.

— Имаш ли нещо против да отмъкна сестра ти? — обърна се Тревър към Дърк.

Съмър го погледна с облекчение, после бързо го целуна по бузата и го скастри:

— Закъсняваш.

— Трябваше да налея гориво в новата си лодка — опита се да обясни той.

Дърк се ухили.

— Отмъквай я. И я дръж колкото искаш.

Тревър и Съмър се качиха на лодката и скоро се носеха по канала Дъглас. Стигнаха чак до пролива Хеката, където Тревър угаси двигателя и лодката се залюля кротко върху вълните.

Небето започваше да притъмнява. Тревър плъзна ръка около кръста на Съмър, заведе я на кърмата и погледна към остров Гил.

Дълго останаха така, загледани в спокойните води.

— Най-хубавите и най-лошите неща в живота ми, изглежда, се случват тук — прошепна той в ухото й.

Тя също плъзна ръка около кръста му и го притисна към себе си, докато гледаха как кървавочервеното слънце бавно потъва зад хоризонта.