Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (91)

91.

Поне стотина представители на медиите, повече от половината от канадските средства за масово осведомяване, се блъскаха кой да застане по-напред на кея на бреговата охрана в Анкоридж, докато „Оток“ се приближаваше към пристанището. Големият ледоразбивач се движеше бавно и по този начин даваше възможност на фотографите да направят добри снимки на смачкания му нос и различните слоеве боя, преди накрая да спре зад катера „Мустанг“ на бреговата охрана.

Белият дом и Пентагонът този път не си загубиха времето в опит да разсеят враждебността между САЩ и Канада, загърбиха дипломатическите канали и направиха обръщение направо към обществеността. Веднага се появиха материали, в които се описваше ролята на „Оток“, маскиран като американски военен кораб, в унищожаването на канадския леден лагер. Имаше и големи, заснети от „Санта Фе“ цветни снимки на корпуса му, от които се виждаше сивият цвят на американска военна фрегата заедно с номера 54. Намери се дори и един свидетел, който твърдеше, че е видял посред нощ в сухия док в Куглуктук, собственост на Гоайет, да влиза сив кораб, който само след дни се появил пребоядисан в червено.

Печатът с особена радост правеше снимки на капитана и на екипажа на ледоразбивача, които веднага бяха поставени под въоръжена охрана и арестувани до по-нататъшното им екстрадиране. Бързо се пусна и слухът, че екипажът е признал разрушаването на ледения лагер, както и похищаването на екипажа на „Полярна зора“.

Капитан Мърдок и екипажът му разговаряха с журналистите, които с удивление научиха как са били похитени в Куглуктук и как почти не са загинали в шлепа. Роман и Стенсет поред отговориха на множество въпроси, докато накрая журналистите успяха някак да сглобят историите им. До часове десетки разследващи журналисти заминаха към предприятията „Тера Грийн“, за да разследват отблизо престъпната дейност на Мичъл Гоайет в Арктика.

Журналистите отдавна си бяха заминали, когато Пит слезе от кораба, подпираше се на патерица. Джордино вървеше до него и носеше два малки сака и дневника на „Еребус“. Щом стъпиха на кея, един тъмносив луксозен линкълн с матирани стъкла спря пред тях. Прозорецът отляво се свали съвсем малко и се видя късо подстриган човек, който ги гледаше, без да мига.

— Вицепрезидентът ви моли да се качите на задната седалка — каза шофьорът.

Пит и Джордино се спогледаха с притеснение, после Пит отвори задната врата, хвърли вътре патерицата и влезе, а Джордино мина от другата страна. Сандекър, с дебела пура в уста, ги изгледа от предната дясна седалка.

— Адмирале, каква приятна изненада — подметна Джордино. — Тъкмо се канехме да си вземем такси до летището.

— А пък аз се канех да ви поздравя, че сте оцелели, но може и да се въздържа — отвърна Сандекър.

— Приятно ни е да ви видим, адмирале — каза Пит сериозно. — Не очаквахме да се появите тук.

— Обещах и на Лорън, и на президента да ви върна вкъщи живи и здрави.

Кимна на шофьора и той подкара към международното летище на Анкоридж.

— На президента? — уточни Джордино.

— Да. Той превърна живота ми в ад, когато разбра, че „Нарвал“, с директора на НАМПД на борда, е изчезнал насред Северозападния проход.

— Между другото благодаря, че ни изпратихте „Санта Фе“ — каза Пит. — Благодарение на Камбъл отървахме кожата.

— Ние самите имахме късмет, че те се оказаха в Северна Арктика и успяха да стигнат бързо при вас. Президентът обаче е наясно, че екипажът на „Полярна зора“ щеше да е загубен, ако вие не се бяхте появили там.

— Благодарността за спасяването на екипажа на „Полярна зора“ дължите на Стенсет и Далгрен.

— По-важното е, че успяхте да спрете безобразията на ледоразбивача. Да не ви разправям колко близо бяхме стигнали до открито стълкновение! Президентът ви е много признателен, че предотвратихте сериозна криза.

— Най-малкото, което би могъл да направи, е да ни намери нов кораб на мястото на „Нарвал“ — подметна Джордино.

Вицепрезидентът само изхъмка. Вече наближаваха летището.

— А какви са отзивите в печата? — попита Пит.

— Каквито очаквахме. Канадските медии са пощурели. Самите те вече са започнали да пекат на шиш министър-председателя заради погрешните му обвинения относно арктическите произшествия. Той и партията му ще трябва да понесат последствията и да оттеглят предишните си обвинения към нас.

— Надявам се, че всичко това ще се отрази сериозно и върху Мичъл Гоайет — намеси се Джордино.

— Уви, за него вече е късно — отвърна Сандекър.

— Късно? — Джордино вдигна вежди.

— Вчера откриха Гоайет мъртъв във Ванкувър. Явно е умрял при мистериозни обстоятелства.

— Справедливостта е възтържествувала — промърмори Пит.

— ЦРУ се е задействало толкова бързо? — попита Джордино.

Сандекър го изгледа хладно.

— Ние нямаме нищо общо. — После се обърна към Пит: — Открихте ли рутения?

Пит поклати глава.

— Дневникът на „Еребус“ е тук, у Ал. Рутеният на Франклин наистина е съществувал, но е добит от размяна с китоловен кораб от Южна Африка. Арктика няма находище на рутений, а южноафриканската мина е изчерпана отдавна.

Настъпи продължително мълчание.

— Е, тогава трябва да намерим друг начин — реши накрая Сандекър. — Добре е, че поне сте открили Франклин и сте сложили край на една мистерия от сто и шейсет години.

— Дано накрая се прибере у дома — тържествено каза Пит, загледан в далечните върхове на планините Чугач, докато линкълнът се доближаваше до вицепрезидентския самолет.