Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (87)

87.

Експлозията изхвърли Джордино нагоре и вдясно и го запрати на цели два метра встрани. Пламъците опърлиха дрехите му, дробовете му се напълниха с пушек и цялото тяло го болеше — но въпреки това той оцеля. И щом димът се разнесе, изтри мръсотията от очите си… и замръзна, защото единият от стрелците в черно показа глава над перилата.

Джордино беше изпуснал оръжието си и стрелецът веднага видя това, изправи се без страх до перилото и спокойно насочи автомата си към него.

Откосът беше кратък, само четири-пет изстрела, и Джордино почти не го чу с кънтящите си уши. Но видя резултата.

Куршумите не надупчиха нито него, нито палубата. Надупчиха стрелеца, всъщност буквално го разкъсаха. От устните му бликна кръв и той плавно се свлече зад перилото и падна на покритата с лед земя.

Джордино се облещи. Нищо не разбираше.

Над перилата се появи още един човек, и той насочил автомата си към него. Само че този човек беше в бяло, с маска за ски и защитни очила. Появи се и втори, също в бяло. Двамата прескочиха перилата и тръгнаха към Джордино, като го държаха на прицел.

Джордино ги гледаше като хипнотизиран и не забеляза третия, който се прехвърли на палубата и викна нещо на първите двама. На кънтящите уши на Джордино им бяха нужни една-две секунди, за да разгадае думите.

— Задръжте, лейтенант — извика третият с познат тексаски акцент. — Този е от нашите.

Двамата тюлени от „Санта Фе“ спряха, но не свалиха оръжията, докато Джак Далгрен не изтича до Джордино й не му помогна да се изправи. Огледа старовремската му куртка и не можа да се сдържи да не попита:

— Ти да не си се записал в Кралските военноморски сили?

— А, не. Просто малко поизмръзнахме, докато те нямаше да ни сервираш нещо за пиене — отвърна Джордино.

— Къде е Дърк?

— Беше долу. Точно където гръмна.

Изкуцука покрай Далгрен до отвора на стълбата и погледна надолу. На около метър видя обгорен още пушещ труп на тъмнокос човек и стисна очи. Примига, вгледа се пак… и видя под трупа и Пит, целия в кръв. Държеше някаква голяма подвързана в кожа книга.

Веднага ги пренесоха на „Санта Фе“ и ги вкараха в лечебницата на подводницата. Пит бе изгубил много кръв, но нараняванията му не бяха особено опасни — почистиха ги и бързо ги превързаха. Лекарят му нареди да остане в леглото, но Пит си намери бастун и след час вече куцаше из подводницата заедно с Джордино и разговаряше с екипажа на „Нарвал“.

В офицерската столова откриха тримата капитани — Камбъл, Мърдок и Стенсет — да обсъждат ледоразбивача.

— Вие двамата не трябва ли да сте на легло? — попита строго Стенсет.

— Ще лежим по целия път обратно — отвърна Пит.

Стенсет му помогна да седне, Камбъл донесе кафе и всички започнаха да говорят за преживяванията и откритията си.

— Вече хвърляхте ли ези-тура кой да управлява ледоразбивача на връщане? — попита Джордино след малко.

— Качихме се на борда му единствено за да търсим вас двамата — отвърна Камбъл. — Изобщо нямах намерение да го конфискувам, но тези господа ми описаха ролята му в похищението на екипажа на „Полярна зора“ и в потапянето на „Нарвал“.

— Има и нещо друго, което трябва да знаете за този кораб — каза Пит. — Ал, обясни им.

Джордино описа долния слой сива боя по корпуса на ледоразбивача, както и белите остатъци от номер 54.

— Обзалагам се, че именно той е унищожил канадския леден лагер, като се е престорил на военна фрегата — завърши той.

Камбъл поклати глава.

— Тези хора са луди! Насмалко да избухне Третата световна война. Според мен трябва колкото може по-бързо да откараме този кораб във водите на САЩ.

— Той е под канадски флаг, така че няма да имаме проблеми при преминаването през Прохода — отбеляза Пит.

— А и имате двама капитани, които имат желание и готовност да го върнат — добави Стенсет, а Мърдок кимна в съгласие.

— Значи ще го направим по пиратски — усмихна се Камбъл. — Ще тръгнете към Анкоридж, а ние ще сме подводната ви опашка в случай, че възникнат неприятности. — Огледа тясното пространство на столовата. — Пък и истината е, че сме малко пренаселени.

— Ще вземем и двата екипажа, за да обслужват кораба — заяви Мърдок и добави: — Капитан Роман докладва, че на ледоразбивача има много свободни койки.

— Ние също с радост ще се качим на ледоразбивача — добави Пит. — Ал страда от клаустрофобия, а аз имам да прочета някои неща.

— При това положение планът ни е ясен — заяви Камбъл. — Ще прехвърля и половината от тюлените си за по-голяма сигурност и можем да потегляме.

Тримата капитани излязоха, за да подготвят екипажите си, а Пит и Джордино довършиха кафето си. Джордино се облегна в стола си и широко усмихнат погледна тавана.

— Изглеждаш адски доволен — отбеляза Пит.

— Не чу ли какво каза човекът? — отвърна Джордино. — Отиваме в Анкоридж. Анкоридж, Аляска — повтори с любов. — На юг от Полярния кръг. Струвало ли ти се е друго място толкова топло и примамливо?