Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (83)

83.

На десетина метра от края на леда един тюлен си играеше в тъмнозелената вода и търсеше някоя заблудила се треска. Забеляза някакъв черен предмет да стърчи от водата и доплува при него да го проучи. Опря мустакатата си муцуна до студения метал, но като не забеляза признаци за възможна храна, се обърна и се отдалечи.

На двайсет метра под водата капитан Бари Камбъл се усмихна на увеличената муцуна на тюлена, после насочи перископа към ледоразбивача с червен корпус на четиристотин метра от подводницата и го огледа внимателно. Отдръпна се от окуляра и махна на Бил Стенсет, който стоеше наблизо в претъпканото командно помещение на „Санта Фе“.

Стенсет веднага бе харесал енергичния капитан. Русокос и брадат, с весели очи и винаги готов да се засмее, Камбъл му приличаше на млад Дядо Коледа, преди да е пуснал коремче и да е побелял. Камбъл действаше съсредоточено и целенасочено. Изобщо не се поколеба, когато Стенсет го помоли да проведе електронно издирване на Пит и Джордино и изчезналата „Блъдхаунд“. Насочи бойната подводница на юг и задейства всичките й сонари. А щом забелязаха ледоразбивача, нареди да потопят подводницата, за да остане незабелязана.

Стенсет дойде при перископа и погледна през втория окуляр. Кристално ясният образ на червения ледоразбивач се появи в лещите. Стенсет огледа повредения му нос и дори малко се учуди, че повредата от сблъскването с „Нарвал“ не е по-сериозна.

— Да, това е корабът, който ни блъсна — потвърди той и се взря в човека в черно, който вървеше към кораба. Проследи пътя му и видя на брега още няколко души.

— На брега има още хора — каза Стенсет. — И според мен са въоръжени.

— Виждам ги — отвърна Камбъл — Извъртете перископа на деветдесет градуса във ваше дясно, ако обичате.

Стенсет завъртя перископа и след секунди видя разфокусиран яркожълт предмет. Изчисти образа и преглътна — усещаше в гърлото си буца. Беше „Блъдхаунд“, забита в леда и с отворен горен капак.

— Това е нашата подводница! Пит и Джордино сигурно са слезли на сушата — възкликна той разтревожено. Отлепи очи от окуляра и се обърна към Камбъл. — Капитане, тези хора потопиха моя кораб и се опитаха да избият екипажа на „Полярна зора“. Сто на сто ще убият и Пит и Джордино, ако вече не са ги убили. Моля ви да им помогнете.

Камбъл се намръщи.

— Капитан Стенсет, ние сме пратени тук с изрични указания за издирване и оказване на помощ. Заповедта ми е недвусмислена. Не мога да влизам в конфликт е канадските въоръжени сили при никакви обстоятелства. Всяко отклонение от този курс трябва да се съгласува с началството, а за да получим отговор, ще ни трябват поне двайсет и четири часа.

Пое дъх, после погледна Стенсет дяволито и продължи:

— От друга страна, щом твърдите, че двама от нашите хора се нуждаят от помощ, мой дълг е да наредя операция за издирването и спасението им.

— Ясно, сър — отвърна Стенсет, който веднага схвана мисълта му. — Допускам, че двама души от екипажа на „Нарвал“ са или на борда на ледоразбивача, откъдето трябва да бъдат взети, или на сушата без достатъчно храна, облекло и подслон. Тоест се нуждаят от помощта ни.

— Капитан Стенсет, нямам представа кои са хората на ледоразбивача, но определено не приличат на канадски военни, нито действат като тях. Ще отидем да приберем момчетата ви от НАМПД. А ако ония скапаняци решат да се бъркат в спасителната ни операция, уверявам ви, че много ще съжаляват.

 

 

Нищо не можеше да се възрази срещу логиката на Рик Роман. Макар да бяха изтощени след затворничеството си на шлепа, хората му знаеха, че трябва да се погрижат за несвършената си работа. Когато се разбра, че се събира група военноморски тюлени, които да търсят Пит и Джордино, Роман се обърна към капитана на „Санта Фе“ с молба да участва. Камбъл знаеше, че хората в екипа му са недостатъчно, така че се съгласи. Плюс това разреши на Роман да оглави екипа, който да се качи на ледоразбивача и да го претърси.

След горещия душ, със сухи дрехи и след две обилни угощения в офицерската столова Роман отново се почувства човек. Сега, облечен в бял арктически щурмови костюм, той застана в моряшката столова, огледа хората си и командосите тюлени и попита Бохоркес:

— Мислил ли си, че някога ще тръгнеш на акция от борда на ядрена подводница?

— Не, сър. Винаги съм бил и ще си остана земно животно. Макар че след като опитах храната, която им сервират тук, взех да преосмислям избора си къде да служа.

Над тях, в командното помещение, капитан Камбъл насочваше „Санта Фе“ към крайбрежния лед. Беше забелязал наблизо голямо възвишение, зад което би могъл донякъде да се прикрие от ледоразбивача.

Изключително предпазливо „Санта Фе“ едва-едва показа корпуса си над леда. Хората на Роман и двама от тюлените бързо излязоха на леда, а подводницата се потопи и изчезна в дълбините като фантом.

Групата бързо се раздели: двамата тюлени тръгнаха да проучат „Блъдхаунд“, а Роман и хората му тръгнаха към ледоразбивача. С белите си костюми се сливаха идеално с леда.