Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (78)

77.

Гъстата сива мъгла най-после изсветля. Понеже нямаха какво друго да правят, освен да следят радиото, двамата се редуваха да подремнат, но студът не им позволяваше дори и това.

Изведнъж се чу и усети — някакво стържене и „Блъдхаунд“ спря.

— Сушата ли стигнахме? — измърмори Джордино и отвори подпухналите си очи.

— Почти — отвърна Пит, който се взираше през люка. Лекият ветрец разсейваше мъглата и той видя пред тях бяла ледена ивица.

— Доста вероятно е зад този лед да има суша — каза Пит.

— И автомат за кафе, нали? — попита Джордино и разтърка длани, за да се стопли.

— Да… на три хиляди километра на юг. — Пит го погледна. — Имаме две възможности. Да останем в лукса на металната си консерва или да се опитаме да се измъкнем. Инуитите още ловуват по тези места, така че наоколо може да има нещо като лагер. Ако пък времето се оправи, може да се появи и някой кораб, но… Но за жалост не сме облечени по най-подходящия начин за излет сред природата.

Джордино протегна ръце и се прозя.

— Лично на мене вече ми омръзна да седя в тази консервена кутия, както я нарече. Да излезем да се разтъпчем и да видим какво има наоколо, а?

— Съгласен — отвърна Пит.

Джордино направи последен опит да се свърже с „Нарвал“, после изключи радиото.

Измъкнаха се в минус тринайсетградусовия студ. Носът беше опрял в дебелия морски лед и слязоха без проблеми. Пронизващият вятър разпръскваше гъстата мъгла. Не виждаха пред себе си нищо, освен лед, така че тръгнаха по него.

След малко Джордино забеляза вляво нещо като малка пещера, издълбана в едно ледено хълмче.

— Прилича на направено от човешка ръка — отбеляза Джордино. — Може някой да ни е оставил вътре топли наушници.

Отиде до входа на пещерата, коленичи и завря главата си вътре. Пит се приближи, но спря, понеже видя следа в снега. Настръхна и прошепна предупредително:

— Ал!

Джордино също вече се беше усетил.

На метър навътре видя покрито с бяла козина туловище, което се издигаше и спадаше. Сезонът за зимен сън на белите мечки беше отминал, но точно тази се беше върнала в зимното си убежище, за да подремне и през пролетта. И можеше да си ги хапне и двамата за закуска.

Джордино заотстъпва заднешком. Обърна се към Пит, произнесе само с устни думата „мечка“ и двамата възможно най-безшумно се отдалечиха от пещерата.

— Надеждата ми е само в тюлените, които са бавни и са въдят много по тия места — въздъхна Джордино, когато се отдалечиха достатъчно, поне според него.

— Не че ще изглеждаш зле като кокали в леговището на мечката — отвърна Пит.

И двамата знаеха, че опасността съвсем не е отминала, така че продължиха да поглеждат зад гърба си.

От мъглата пред тях изплува тъмна ивица скалиста земя. Бяха стигнали до северното крайбрежие на Островите на Кралското географско дружество, по-точно до Западния остров, както бе предположил Пит. Тежките парчета лед, носени по пролива Виктория, се бяха струпали покрай брега и на места достигаха до километър широчина.

Изведнъж Пит спря. Джордино се обърна към него, видя изражението му и се заслуша. Долови слабо пукане, придружено от глухо боботене.

— Кораб — измърмори Джордино.

— Ледоразбивач — уточни Пит.

— Онзи?

Въпросът му получи отговор, когато след минути тежкото туловище на „Оток“ се появи на няколкостотин метра от брега. Дебелият му нос режеше половинметровия лед като че ли беше масло. Бучащите двигатели на ледоразбивача сякаш усетиха присъствието на Пит и Джордино, защото намалиха оборотите си и след малко корабът спря.

Пит веднага забеляза, че носът на ледоразбивача е охлузени леко изкривен явно в резултат от силен удар. Още по-красноречиви бяха следите от тюркоазна боя по него.

— Блъснал е „Нарвал“ — каза Пит очевидното.

Джордино само кимна.

Това потвърждаваше най-лошите им опасения. „Нарвал“ заедно с екипажа си се намираше на дъното на пролива Виктория.

А после Джордино забеляза нещо почти също толкова тревожно и каза:

— „Нарвал“ не е единствената му жертва. Виж ето там, олющеното петно на носа.

Пит се вгледа. Червената боя се беше олющила и отдолу се виждаше сиво покритие. И нещо, изписано с бяло.

— Сив военен кораб с червена наметка значи? — каза Пит.

— По-точно фрегатата FFG-54. Нашата фрегата. Разминахме се с нея в Бофортово море преди няколко седмици. Оцелелите от канадския леден лагер я описаха по подобен начин. А това бялото страшно ми прилича на петица.

— Бързо пребоядисване в сивото на военните кораби на САЩ и получаваш международно произшествие.

— А и корабът се е врязал в лагера по време на виелица с развято американско знаме, така че не е трудно да се разбере как учените от лагера са се заблудили. Въпросът е защо е нужно това.

— Изглежда, Мичъл Гоайет иска да играе ролята на арктически леден барон заради рутения и петролните и газови запаси тук — каза Пит. — Безспорно много по-лесно ще спечели играта, ако елиминира САЩ.

— Което в момента означава да елиминира и нас двамата.

Докато го казваше, трима души с черни дрехи излязоха на палубата на ледоразбивача, вдигнаха оръжията си — автомати „Щаер“ — и откриха огън.