Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (74)

73.

Спасителната лодка на „Нарвал“ беше опасно претоварена. Бе проектирана за дванайсет души, но все пак без проблеми побра четиринайсетима. Претовареността обаче променяше плавателните й характеристики и вълните, които я блъскаха отвсякъде, току прехвърляха борда. В краката на моряците се плискаше ледена вода.

С двете четиридесетлитрови туби бензин имаха гориво точно колкото да стигнат до остров Кинг Уилям. Но Стенсет, който бе на руля, вече имаше неприятното чувство, че трябва да вървят по стъпките на обречения екипаж на Франклин, ако искат да се доберат до убежището в Йоа Хейвън.

Тъй като се страхуваше вълните да не залеят лодката, капитанът се движеше бавно сред белите им гребени. Мъглата все още висеше над водата като тежък плащ, но вече изсветляваше — кратката арктическа нощ отминаваше. Стенсет се въздържа от завой на изток направо към остров Кинг Уилям, защото държеше на думата си да огледа наоколо за Пит и Джордино. При почти нулевата видимост шансовете да ги открият бяха съвсем нищожни. На всичко отгоре спасителната лодка не беше снабдена с джипиес. Като не разчиташе особено на компаса — той изкривяваше показанията заради близостта им до северния магнитен полюс — Стенсет се върна към онова, което смяташе за мястото на крушението според спомена си за досегашния път.

Далгрен и останалите викаха Пит и Джордино в мъглата, но единственият отговор беше пляскането на вълните по корпуса на лодката.

Стенсет отново запали мотора и кара на югоизток още десет минути. Пак никой не отговори на виковете им в мъглата. Стенсет повтори операцията и когато пак не постигнаха нищо, се обърна към екипажа:

— Не можем да си позволим да останем без гориво. Най-добрият ход, който можем да предприемем, е да тръгнем на изток към остров Кинг Уилям, където да потърсим помощ. Когато мъглата се вдигне, няма да е проблем да видим „Блъдхаунд“. Пък и според мен Пит и Джордино сто на сто са по-добре на сухо и топло, отколкото сме ние тук.

Хората от екипажа закимаха. Всички уважаваха Пит и Джордино, но собственото им положение не беше цветущо. Потеглиха отново, този път право на изток, и се движиха, докато моторът не се закашля и не спря, тъй като беше изразходвал първата туба бензин. Стенсет прехвърли бензинопровода към втората и тъкмо отново да запали двигателя, когато кормчията се провикна:

— Почакайте.

Стенсет се обърна и го погледна.

— Стори ми се, че чух нещо — каза кормчията.

В цялата лодка се възцари тишина, хората дори не дишаха и се вслушваха. След няколко секунди всички го чуха едновременно. Слаб звън, почти като далечна камбана.

— Това са Пит и Джордино! — извика Далгрен. — Няма какво друго да е. Чукат морзовия сигнал за SOS по корпуса на „Блъдхаунд“.

Стенсет го изгледа недоверчиво. Далгрен сигурно грешеше. Бяха прекалено далече от района, където можеше да е батискафът. Но кой друг би могъл да подава сигнал за помощ в тъмната арктическа нощ?

Стенсет запали двигателя и подкара лодката в разширяващи се кръгове, като от време на време отнемаше от газта, за да се вслуша. Караше бавно и се боеше, че почукването ще престане, преди да е открил откъде идва. Мъглата се носеше на гъсти облаци и утринното развиделяване не успяваше да се пребори с нея. Колкото и близо да се намираха, той знаеше, че ако чукането спре, няма да намерят Пит и Джордино.

За щастие то продължаваше. Дори стана по-силно и вече се чуваше въпреки шума от мотора. Стенсет променяше курса със съвсем слаби корекции на руля и направляваше лодката слепешката. Изведнъж рязко отне газта, тъй като пред тях се издигна огромно черно очертание.

Шлепът като че ли се беше смалил в сравнение с последния път, когато Стенсет го бе видял теглен от ледоразбивача. Сега разбра защо. Шлепът потъваше откъм кърмата и почти половината му вече се намираше под водата. Носът се издигаше под неестествен ъгъл и му напомни за последните минути на „Нарвал“. След като бе присъствал на кончината на собствения си кораб, знаеше, че на шлепа му остават минути, ако не и секунди.

Стенсет и екипажът му бяха разочаровани от откритието си. Всичките им надежди бяха да попаднат на Пит и Джордино. Разочарованието им обаче бързо прерасна в ужас, когато видяха, че шлепът потъва.

Колкото до чукането, то явно идваше от някой, заключен в шлепа.