Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (73)

72.

Пленен в потъващия си железен ковчег, екипажът на „Полярна зора“ би искал да има на разположение поне още двайсет и четири часа. Перспективите му за оцеляване обаче се свеждаха до минути.

Досега прогнозите на Мърдок се бяха оказали верни. Шлепът продължаваше да се пълни и от наводнения склад 4 водата започна да прелива и в склад 3. Тежестта потапяше кърмата още повече, а от това нарастваше и притокът на вода. В малкия преден склад палубата зловещо се накланяше под краката на хората, а шумът на прииждащата вода се чуваше все по-наблизо.

Един от командосите на Роман, задъхан от изкачването по стълбите, се появи откъм кърмата и докладва:

— Капитане! Водата вече залива склад две.

— Благодаря, ефрейтор — отвърна Роман. — Седни да си починеш. Повече огледи няма да има.

После се обърна към Мърдок и попита тихо:

— Когато шлепът започне да потъва, вратата ще се откачи ли от пантите?

Мърдок завъртя глава.

— Шлепът със сигурност ще е потънал, преди водата да стигне до нас. А това означава, че отдолу ще се образуват въздушни джобове, които ще се увеличават с потъването на кораба. Доста вероятно е да откъснат вратата от пантите… но вече ще сме на сто и петдесет метра под водата.

— И все пак е възможност — прошепна Роман.

— За какво? — възрази Мърдок. — Човек не може да изтрае и десет минути в тия води. — Преодоля раздразнението си и продължи: — Добре, дай на хората някаква надежда. Ще ти кажа, когато реша, че тази черупка всеки момент ще потъне, за да събереш хората на трапа. Поне ще има какво да ги крепи по пътя към отвъдното.

Застаналият до вратата Бохоркес ги чу, после отново започна да бие с чука по бравата, макар отдавна да му беше ясно, че това е глупаво — чукът не представляваше нищо пред закалената стомана. Часовете удряне бяха направили само малка резка. Трябваха му още часове, ако не и дни, за да изкърти бравата.

Другарите му по съдба, измръзнали, гладни и унили, седяха скупчени. Някои го гледаха с обнадеждено отчаяние. Чудно, но почти не се наблюдаваше паника. Чувствата им бяха замръзнали като стоманата на шлепа.