Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (71)

70.

— Тоест как така спасителният екип е изчезнал?

Сърдитият глас на президента отекна от стените на командната зала на първия етаж в западното крило на Белия дом. Един армейски полковник, докаран от генералите в Пентагона като изкупителна жертва, отговори тихо и монотонно:

— Сър, екипът не се е явил на мястото за изтегляне в уговорения час. Отделението за поддръжка на въздушния отряд не е било уведомено за никакви проблеми около ударната група и самото то е евакуирано по разписание.

— Обещаха ми мисия с нисък риск и 90-процентов изглед за успех — заяви президентът и изгледа сърдито секретаря по отбраната.

Стаята утихна, тъй като никой не посмя да се обади.

Седналият през два стола от президента вицепрезидент Сандекър намираше нещо забавно в разпита. Когато съветникът по националната сигурност го повика на спешно заседание, той с учудване откри петима генерали, насядали около секретаря по отбраната в заседателната зала. Знаеше си, че това не е добър признак. Сандекър не обичаше секретаря — според него той беше ограничен и склонен към безразсъдни реакции. И все пак бързо пренебрегна личното си отношение в името на кризата, каквато явно имаше.

— Полковник, защо не ни кажете какво точно знаете? — попита Сандекър в опит да успокои президента.

Полковникът описа в детайли плана за мисията и разузнавателните данни, които оправдаваха спасителната операция.

— Обърква ни това, че според сведенията екипът е успял да освободи пленниците. Засечените радиосъобщения между канадските сили в Туктояктук сочат, че екипажът на „Полярна зора“ е избягал. Няма данни да са били пленени отново.

— А ако екипът на специалните части просто се е забавил? — попита Сандекър и повдигна вежди. — По това време на годината нощите на север са кратки. Възможно е да са били принудени да се скрият, преди да стигнат до пистата.

Полковникът поклати глава.

— Самолетът ни е бил там преди изгрев. Дори е кацнал за малко, но там е нямало никого, а допълнителните радио повиквания са останали без отговор.

— Е, не може просто да са изчезнали — измърмори президентът.

— Направихме анализ на сателитните снимки, на съобщенията по радиото и на наземните контакти. Никъде не излезе нищо — заяви Джули Мос, съветник към Агенцията по национална сигурност. — Единственото заключение е, че са били пленени и са преместени другаде. Може да са ги върнали на „Полярна зора“ или да са ги откарали някъде със самолет.

— Какъв е отговорът на канадските власти на молбата ни за освобождаване на кораба и екипажа? — попита Сандекър.

— Няма отговор — отвърна Мос. — Дипломатическите канали просто мълчат, а от страна на министър-председателя и парламента пристигат нелепи обвинения към американския империализъм, като че ли са изпратени от някоя бананова република.

— И не са се ограничили само с думи — добави секретарят по отбраната. — В добавка към закритите наскоро пристанища са поставили и въоръжените си сили в бойна готовност.

— Така е — потвърди Мос. — Канадската брегова охрана е започнала да връща корабите под американски флаг, подхождащи към Ванкувър и Квебек, както и превоза с шлепове към Торонто. Очаква се и границата да се затвори до ден-два.

— Положението става нетърпимо — заяви президентът.

— И това не е всичко. Съобщиха ни, че очакваните доставки на природен газ от пролива Мелвил са спрени. Имаме основания да смятаме, че газът е пренасочен към Китай, макар засега да не е ясно дали това са държавни решения, или инициатива на отделен търговец.

— Това застрашава цялото ни бъдеще — възкликна президентът.

— Сър — заяви секретарят по отбраната, — с цялото ми уважение, канадското правителство ни отправи несправедливо обвинение за загубата на арктическата им лаборатория и един от катерите им. Незаконно плениха един наш плавателен съд на бреговата охрана в международни води и се отнасят към екипажа като към военнопленници. Направили са същото с екипа ни от Делта Форс, а може би дори са убили и него, и екипажа на кораба. На всичко отгоре заплашват цялата нация с енергиен бойкот. Дипломацията явно се провали, сър. Време е за други действия.

— „Може би“ не ни дава основания за военни действия — обади се Сандекър.

— Може и да си прав, Джим, но животът на тези хора е поставен на карта — каза президентът. — Искам до двайсет и четири часа на министър-председателя да се представи официално писмо с искане екипажът и спасителният екип да бъдат освободени. Не го обнародвайте в печата, за да не се вдигне излишен шум. За кораба можем да преговаряме и по-късно, но искам хората да бъдат освободени веднага. И доставките на природен газ да се възстановят.

— А как да реагираме, ако канадците не се съгласят? — попита Мос.

— Господин президент, разработили сме няколко варианта за ограничен начален удар… — почна секретарят по отбраната.

— Ограничен удар — прекъсна го президентът. — Какво по-точно означава това?

Вратата на залата се отвори и един от секретарите влезе и подаде някакъв лист на Сандекър.

— Ограничен удар — продължи секретарят по отбраната — е с минимални ресурси, чрез хирургически точни удари, да се извади от строя голяма част от канадските военновъздушни и военноморски сили.

Лицето на президента почервеня.

— Но аз не говоря за война! Просто за нещо, което ще им привлече вниманието.

Секретарят по отбраната веднага отстъпи:

— Имаме и разработки за единични акции.

— Какво ще кажеш, Джим? — обърна се президентът Към Сандекър.

Вицепрезидентът дочете съобщението. Лицето му беше потъмняло от гняв.

— Руди Гън от НАМПД ми съобщава, че изследователският им кораб „Нарвал“ е изчезнал в Северозападния проход, близо до остров Виктория. Смятат, че е пленен или потопен с целия си екипаж, в това число и директорът на агенцията Дърк Пит.

Секретарят по отбраната се ухили подигравателно.

— Изглежда, най-после открихте основанията си, господин вицепрезидент.