Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (7)

6.

Оформлението на ресторанта никога не би могло да стане образец за вътрешна архитектура, но пушената сьомга и яйцата заслужаваха най-висока оценка, мислеше си Дърк. Погледна главата на лос, която висеше точно над Съмър, без да спира да дъвче, и се усмихна. По стените имаше още десетина препарирани животински глави и всичките като че ли се взираха в тях с немигащите си стъклени очи.

— Тия глави като нищо ще ме направят вегетарианка — изсумтя Съмър и направи гримаса срещу озъбилата й се мечка гризли.

— Обаче човекът, който ги препарира, сигурно е сред най-големите богаташи на Китимат — отвърна Дърк.

— Най-вероятно и мотелът е негов.

Тъкмо когато им донесоха кафето един висок човек застана на вратата на ресторанта. Огледа се и тръгна към тяхната маса. Беше човекът, който бе слязъл на кея предния ден.

— Може ли да седна при вас? — попита той.

— Разбира се, заповядайте — отговори Дърк, стана и му подаде ръка. — Аз съм Дърк Пит. А това е сестра ми Съмър.

— Приятно ми е — отвърна мъжът и се ръкува и с двамата. — Аз съм Тревър Милър. Брат ми Стив беше капитанът на „Вентура“.

— Приемете най-искрените ни съболезнования — каза Съмър. Виждаше, че загубата на брат му го е потресла много дълбоко.

— Беше изключителен човек — въздъхна Тревър Милър. Погледна Съмър и се усмихна притеснено. — Извинете за грубото ми държане вчера. Току-що ми бяха съобщили за смъртта на брат ми по радиото и просто не бях на себе си.

— Разбирам ви — каза тя. — И ние бяхме потресени.

Тревър ги разпита за подробности и Съмър му разказа как са попаднали на корабчето, докато са изучавали пролива Хеката.

— Брат ви е ловил риба по тези места от доста време, нали? — попита Дърк.

— Не, само от две-три години. Всъщност той беше лекар. Отказа се от професията си и се залови със страст за рибарството. И се справяше много добре въпреки ограниченията, налагани в наши дни върху промишления риболов.

— Малко необичайна промяна на кариерата — подхвърли Съмър.

— Израснахме край морето. Баща ни беше инженер в тукашната минна компания и страстен рибар. Винаги сме имали лодка. Стив отделяше цялото си свободно време за морето. Дори се беше промъкнал тайно на един рибарски кораб, докато беше в гимназията.

— И „Вентура“ е много хубав — каза Дърк. — Никога не съм виждал толкова съвършено поддържан рибарски кораб.

— Стив казваше, че „Вентура“ е гордостта на Северозапада. Беше малко перфекционист. Винаги поддържаше корабчето си безупречно чисто, а екипировката — в идеална форма. И тъкмо това прави всичко още по-тревожно. — Той погледна през прозореца; отнесеният поглед се беше върнал в очите му. Обърна се към Дърк и попита тихо: — Всички бяха мъртви, когато ги открихте, нали?

— Да, за съжаление. Корабчето кръжеше накъдето му хрумне без никого на руля.

— Щеше да се забие в скалите на остров Гил, ако Дърк не се бе качил на борда — обади се Съмър.

— Радвам се, че сте го направили — каза Тревър. — Аутопсията показа, че всички са умрели от задушаване. Полицията е сигурна, че причината е отравяне с въглероден окис. И все пак аз прегледах цялата „Вентура“ и не открих никакъв признак за изтичане на газ.

— Двигателят е доста по към кърмата спрямо кабинката, което прави нещата още по-странни. Може би изобщо не е имало изтичане, а само смесване на вятъра и условията на работа на двигателя, което е позволило изгорелите газове да се съберат в кабината — предположи Дърк. — Все пак изглежда странно, че и тримата са се предали толкова бързо.

— Може и да не е толкова необичайно — намеси се Съмър. — Помните ли случая преди няколко години с удавянията на почиващите от лодките — къщи на езерото Пауел? Накрая откриха, че изгорелите газове са се събирали под кърмата на лодките и са блокирали движенията на плуващите във водата.

— Но Стив беше много предпазлив — каза Милър.

— Всеки може да бъде изненадан от невидим убиец — вдигна рамене Дърк.

Разговорът явно се отразяваше зле на Тревър — той беше пребледнял от напрежение. Съмър му доля кафе и каза:

— Ако можем да помогнем с нещо, обърнете се към нас на всяка цена. — От нежните й сиви очи струеше неподправена загриженост.

— Благодаря ви за опита да помогнете на брат ми и екипажа му, както и че сте спасили „Вентура“. Цялото ми семейство ви е признателно. — Тревър се поколеба и добави: — Всъщност бих ви помолил за още нещо. Бихте ли могли да ме отведете до мястото, където се е случило това?

— Ама то е на почти сто километра от тук — възкликна Дърк.

— Можем да вземем моята лодка. Тя вдигна петдесет километра в час. Наистина искам да видя къде точно е станало.

Съмър погледна часовника на стената — беше закачен под озъбена пума.

— Имаме среща с полицейския инспектор чак в три следобед. Мисля, че ще можем да отидем до там и да се върнем.

— Трябва да проверя какви са резултатите от подводните наблюдения, за да видя дали няма нещо за носене в лабораторията в Сиатъл — каза Дърк. — Какво ще кажеш ти да отидеш с господин Милър, а пък аз да се оправя с инспектора, ако се забавите?

— Нека минем на „ти“, наричайте ме Тревър. А и ще я върна навреме. — Тревър се усмихна на Съмър, все едно иска разрешение от баща й да я изведе, и тя с учудване установи, че се изчервява.

— Запази ми мястото под ярката лампа за разпитите — каза на Дърк. — Ще се видим в три.