Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (47)

46.

Дърк излезе на повърхността на двайсетина метра от горящия бензин и бавно заплува към лайнера, като от време на време вдигаше ръка и я спускаше — сигнала на гмуркачите за опасност. Внимателно наблюдаваше облака въглероден двуокис, който все още нарастваше зад горящия пън. Чуваше и как Съмър крещи на кораба да спре.

Но корабът все така се носеше към него и Дърк започна да се чуди дали на мостика има будни хора и дали някой е видял пиротехническите му изпълнения.

И тогава чу воя на сирените и видя как водата около кърмата започна буйно да ври. Капитанът даваше заден ход. Дърк обаче се зачуди дали вече не е късно.

Защото „Дофин“ продължаваше да напредва към отровния облак без никакви признаци на забавяне. Дърк заплува колкото можеше по-бързо, за да избегне носа, който вече се извисяваше над него. Почти се бе сбогувал с всяка надежда, че корабът ще спре, когато той изведнъж се разтресе, забави ход пред вече изгасващата огнена линия и спря. А после мъчително бавно пое назад, измести се стотина метра на север й накрая пак спря.

Една малка оранжева лодка вече бе спусната от борда и бързо се приближаваше към Дърк. Двама моряци грубо го издърпаха в нея. Третият, седнал на кърмата, му изръмжа с френски акцент:

— Ти идиот ли си бе? От Грийнпийс ли си?

Дърк посочи издигащата се бяла пара.

— Вкарай лодката там и ще си труп. И ти ще си идиотът, ако не ме послушаш.

И го изгледа твърдо в очите. Французинът се намръщи, но не каза нищо.

— На брега имам ранен, който има нужда от спешна медицинска помощ — продължи Дърк и посочи рибарската хижа.

Лодката се отправи към брега. Щом стигнаха, Дърк се втурна към хижата.

Съмър седеше на леглото, галеше Тревър по челото и го успокояваше. Погледът му изглеждаше по-разумен, но той все още говореше замаяно.

 

 

Когато се качиха на „Дофин“, Съмър отиде с Тревър в медицинския пункт, а Дърк на мостика. Капитанът, нисък и оплешивяващ, го изгледа надменно.

— Кой сте вие и какъв беше този огън? — попита рязко.

— Казвам се Пит и работя в Националната агенция за морско и подводно дело. Не можете да продължите по пролива, тъй като ще убиете всички на борда. Тази бяла мъгла е смъртоносен облак от въглероден двуокис, изпусната от един танкер. Наложи се да изоставим собственото си корабче и да доплуваме до брега, като сестра ми и още един човек едва се спасиха.

Дежурният офицер, който стоеше наблизо, поклати глава и се изсмя презрително.

— Що за нелепа история!

Дърк не му обърна внимание, гледаше капитана в очите.

— Казвам ви самата истина. Ако искате да рискувате живота на пътниците си, можете да продължите. Обаче първо ни оставете на брега.

Капитанът го гледаше изпитателно, но видя в очите му не лудост, а само хладна решителност. Дежурният при радара наруши мълчанието.

— Сър, забелязвам неподвижен плавателен съд сред облака мъгла на по-малко от километър вдясно от носа ни.

Капитанът се намръщи, после отсече:

— Добре, ще променим курса и няма да навлизаме повече в пролива. Между другото бреговата охрана вече е на път към нас. Ако ни заблуждавате, господин Пит, ще си изпатите.

След минута оранжево-бял вертолет на бреговата охрана на САЩ от Принс Рупърт зависна над лайнера.

— Капитане — каза Дърк. — Съобщете на пилота да не лети в и над белия облак. Но пък може да види интересни неща, ако прелети над северозападната част на остров Гил.

Капитанът нареди да предадат съобщението. Вертолетът изчезна за двайсет минути, после се появи отново над лайнера и пилотът съобщи по радиото:

— „Дофин“, потвърждаваме наличието на танкер до северната част на остров Гил. Изглежда, имате право за незаконното изпускане на газ. Обявяваме морска тревога чрез канадската брегова охрана и канадската конна полиция. Съветваме ви да промените курса си към канала на запад от остров Гил.

Капитанът му благодари, после се обърна към Дърк.

— Господин Пит, вие спасихте кораба ми от ужасна трагедия. Извинявам се за скептичното си отношение и ви благодаря за предупреждението. Ако има нещо на света, което бих могъл да направя, за да ви се отблагодаря, моля ви, само кажете.

— Ами, капитане, бих искал да си върна корабчето — отвърна Дърк.

 

 

Дърк и Съмър нямаха избор, така че останаха на борда на „Дофин“, докато той не пусна котва във Ванкувър следващата вечер. Тревър вече се бе оправил, но за всеки случай го изпратиха в болницата за наблюдение през нощта. Дърк и Съмър отидоха да го видят, преди да вземат влака за Сиатъл.

— Стопли ли се най-после? — попита Съмър, след като огледа планината одеяла, с които го бяха затрупали.

— Да. Тук се опитват да ме опекат жив — отвърна той, доволен, че я вижда. — Следващия път аз ще си сложа неопрена.

— Разбрахме се — засмя се тя.

— Успяха ли да задържат танкера? — попита Тревър вече сериозно.

— От „Дофин“ са го видели да се насочва към открито море, докато ние сме заобикаляли остров Гил. Сигурно са си плюли на петите, щом са видели вертолета. За щастие камерите на бреговата охрана са го заснели при плаващия терминал.

— Без съмнение ще успеят да го проследят до някоя от дъщерните фирми на Гоайет — добави Дърк. — Макар че той ще намери начин да се отърве от обвинението.

— Точно това е убило брат ми — заяви Тревър. — А за малко не уби и нас.

— Съмър каза ли ти, че е разшифровала съобщението на брат ти от „Вентура“? — попита Дърк.

— Не! — Тревър се надигна, седна и се взря в Съмър.

— Мисля си за това още откакто открихме „Вентура“ — каза тя. — И се сетих. Не е написал РУДИ. Искал е да напише „рудничен газ“.

— Рудничен газ?

— Да. Смес от азот й въглероден диоксид и други оксиди. Точно заради него миньорите са вземали със себе си канарчета, за да се предпазят от задушаване. Ако метанът е над шест процента, се получава експлозивният гризу. Брат ти е бил лекар, така че трябва да е бил наясно с тези неща. Мисля, че се е опитал да напише съобщението като предупреждение към другите.

— Трябва да тръгваме, за да не изпуснем влака — каза Дърк. — Гмуркането в топла вода засега ще го отложите. — И намигна на Тревър.

— И не забравяй, Сиатъл е само на сто и шейсет километра — каза Съмър на Тревър и го целуна.

— С влак. — Тревър се усмихна. — Но аз си искам корабчето.

— И сигурно ще си го получиш, преди ние да сме видели нашето — каза Дърк на Съмър, докато излизаха.

Щеше да се окаже обаче, че бърка. Два дни след като се върнаха в регионалното бюро на агенцията в Сиатъл, пристигна камион, натоварен с останалото им на остров Гил корабче. На седалката на кормчията ги чакаше бутилка скъпо бургундско вино.