Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (36)

35.

Канадска Арктика

Северозападни територии

Съмър чакаше на дока. Носеше стегнат тъмнооранжев пуловер, който подчертаваше лъскавата й червена коса и сивите й очи.

— В една посока ли сме, моряко? — с усмивка попита тя, щом Тревър спря на кея.

— И да не сме били, вече сме — отвърна той, докато я оглеждаше одобрително. Подаде й ръка и тя се качи на борда.

— Къде е Дърк? — попита я Тревър.

— Главата още го болеше, така че пи аспирин и си легна пак.

Тревър мина покрай целия общински пристан, преди да излязат в залива. Ако беше погледнал към малкия неугледен паркинг в края на дока, щеше да забележи елегантно облечен човек, който седеше в един кафяв джип и ги наблюдаваше.

— Направи ли си огледа тая сутрин? — попита Съмър, докато минаваха покрай един натоварен с дървен материал кораб.

— Да. Приемната част на топилната пещ е малко разширена. Тези неща се правят заради задължителните изисквания за опазване на природната среда. — Погледна я и се усмихна малко напрегнато. — Но сутринта с облекчение открих, че полицията не ме чака.

— Едва ли някой те е видял в завода на „Тера Грийн“. По-вероятно е на обявите за издирвани престъпници пред пощата на Китимат да се появят снимките на Дърк и моята. — И се засмя малко насила.

— Сигурен съм, че охранителите на завода няма да подадат оплакване в полицията. Все пак са убедени, че са убили Дърк.

— Освен ако някоя от охранителните им камери не те е показала как го изваждаш жив.

— Ако е така, значи всички сме го загазили. — Той я погледна загрижено. — Може би е по-разумно с Дърк да не се показвате много из града. Разкошна червенокоса красавица като теб няма как да не прикове всички погледи в Китимат.

Съмър почти се притисна до него и го погледна в очите. Той пусна руля, плъзна ръка около кръста й и я придърпа към себе си. Целуна я страстно и продължително и прошепна в ухото й:

— Не искам да ти се случи нещо лошо.

Кормчията на разминаващия се с тях товарен кораб видя целувката и наду сирената в тяхна чест. Тревър му помаха, после отново хвана руля. Докато насочваше лодката по канала Дъглас обаче не свали другата си ръка от тънкия кръст на Съмър.

Синьо-зеленото изследователско корабче на НАМПД стоеше както го бяха оставили и Съмър се качи на него и го подкара. Надбягваха се по обратния път към Китимат и минаха покрай завода на „Тера Грийн“ безпрепятствено. На общинския кей ги посрещна Дърк. Ходеше бавно и носеше бейзболна шапка, за да прикрие бинта около главата си.

— Как ти е главата? — попита Тревър.

— По-добре — отвърна Дърк. — Вече не блъска чак като парен чук.

Дърк се качи при Тревър. След малко Съмър дойде при тях с комплекта за анализ на водата от общината в Китимат.

— Показанията за рН са 8,1 — заяви тя, след като измери първата проба. — Киселинността е само на косъм над нивата в околните води, но разликата е незначителна.

Продължи да измерва всички свои водни проби, после премина към пробите, взети от Тревър. Резултатите бяха приблизително еднакви. След като провери и последната проба, на лицето й се изписа разочарование.

— И тук нивото на рН е отново 8,1. Любопитно, но във водите около „Тера Грийн“ изобщо няма наднормена киселинност.

— А това праща по дяволите идеята ни, че заводът замърсява с въглероден двуокис — довърши мисълта й Тревър.

— Медал за Мичъл Гоайет — с насмешка каза Дърк.

— Обаче онзи танкер… — замислено почна Съмър.

Тревър я изгледа озадачено.

— Може да няма как да го докажем, но с Дърк сме почти сигурни, че танкерът не стоварва С02 тук, а го товари.

— Не е особено логично, освен ако не го пренасят в друга пречиствателна фабрика. Или го изхвърлят в морето.

— Преди да се захванем да проследяваме танкера по половината свят, мисля, че трябва да хвърлим още един поглед на мястото, където измерихме изключително високата киселинност на водата — каза Съмър. — Проливът Хеката. Разполагаме със съоръженията за изследване. — Кимна към кораба на агенцията.

— Да — съгласи се Дърк. — Трябва да огледаме морското дъно около остров Гил. Отговорът трябва да е там.

— Можете ли да останете достатъчно, за да направите изследването? — попита Тревър с надежда.

Дърк погледна Съмър и каза:

— Получих съобщение от бюрото ни в Сиатъл. Можем да останем най-много два дни и после трябва да тръгваме.

— Това ни дава възможност да проучим голяма част от териториите покрай остров Гил — отвърна Съмър. — Можем да тръгнем рано сутринта. Ти ще можеш ли да ни придружиш, Тревър? — И го погледна с надежда.

— За нищо на света не бих го изпуснал — отвърна той.

Докато тримата напускаха дока, кафявият джип с етикет на взета под наем кола бавно тръгна по съседния път. Шофьорът — беше Клей Зак — спря за малко на едно сечище, откъдето общинският док и пристанището се виждаха като на длан, огледа двете завързани една до друга лодки, кимна доволно и пак подкара джипа.