Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (32)

31.

— Джим, можеш ли да ми отделиш минутка?

Вицепрезидент Джеймс Сандекър — вървеше по коридора на западното крило на Белия дом — се обърна и видя канадския посланик Джон Дейвис, изискан мъж с бухнали бели вежди. В момента намръщени.

— Добрутро, Джон — поздрави го Сандекър. — Какво те води насам в този ранен час?

— Радвам се да те видя, Джим — отвърна Дейвис и чертите му се посмекчиха. — За съжаление задачата ми беше да разтревожа симпатичния ви президент заради вълнението в страната ми по повод случая в Северозападния проход.

— И аз съм тръгнал към президента за разговор по същия въпрос. Случаят с ледения лагер е много тъжен, но справката показа, че нямаме военни кораби в този район.

— Така или иначе положението е деликатно. Хардлайнерите в кабинета реагират абсолютно неадекватно. — Той сниши гласа си до шепот. — Дори министър-председателят отправя всякакви заплахи, макар да знам, че го прави по политически причини. Боя се, че ненужната ескалация на напрежението ще доведе до нова трагедия. — Навъсеният поглед на сивите очи на посланика убеди Сандекър, че опасенията му са основателни.

— Не се притеснявай, Джон, благоразумието ще надделее. Залогът е прекалено голям, за да оставим този случай да застане помежду ни.

Дейвис поклати глава.

— Много се надявам да е така. Виж какво, Джим, искам да изкажа благодарността ни на екипажа на кораба на вашата Агенция по морско и подводно дело. Печатът пренебрегна помощта им, но спасителната им операция беше забележителна.

— Ще го съобщя където трябва. Поздрави Маги и нека се чуем скоро, за да уредим ново плаване.

— И аз много бих искал. Всичко хубаво, Джим.

Един от служителите в Белия дом придружи Сандекър до северозападния вход на Овалния кабинет. Около масичката за кафе бяха насядали шефът на кабинета, съветникът по националната сигурност и секретарят по отбраната. Самият президент седеше малко встрани и тъкмо си наливаше кафе.

— Да налея ли и на теб, Джим? — попита Уорд. Под очите му още имаше тъмни кръгове, но погледът му изглеждаше по-енергичен от последния път, когато Сандекър го беше посетил.

— Разбира се, Гарнър. Без мляко, ако обичаш.

Останалите висши чиновници изгледаха с ужас Сандекър, че се обръща към президента на малко име, но той не се тревожеше от това. Не се тревожеше и Уорд. Президентът подаде на Сандекър кафето, отпусна се в златния стол с висока облегалка и каза:

— Изтърва фойерверките, Джим. Канадският посланик току-що ни вгорчи живота заради двете произшествия в Арктика.

Сандекър кимна.

— Знам. Току-що го видях в коридора. Изглежда, го приемат доста сериозно.

— Канадците се тревожат от плана ни да отклоним прясна вода от Големите езера, за да заредим стопанските си водохранилища в Средния запад — обади се шефът на генералния щаб Мийд. — Освен това не е тайна, че популярността на министър-председателя е намаляла много и шансовете му в предстоящите избори са твърде скромни.

— Има също така данни, че се работи против настаняването на нашите петролни компании в канадските арктически области — добави съветникът по националната сигурност, ниско подстриганата руса Мос. — Канадците са развили силни собственически чувства около арктическите си резерви на петрол и природен газ, които стават все по-важни.

— Сега едва ли е най-подходящият момент да ни обръщат гръб — отсече Мийд.

— Искаш да кажеш, че моментът не е подходящ за нас — уточни Сандекър.

— Имаш право, Джим — съгласи се президентът. — Канадците наистина държат силни карти.

— И вече са започнали да ги разиграват — продължи мисълта му Мос. — Посланикът недвусмислено подсказа, че министър-председателят Барет възнамерява да въведе пълна забрана за преминаване на съдове с американски флаг по канадските арктически водни пътища. Смятат да приемат всяко нарушение като посегателство срещу териториалните води и да го накажат с военни средства.

— Министър-председателят не е особено деликатен — подхвърли президентът.

— Стигнал е дотам, че е накарал посланика да намекне, че на дневен ред са и намаленията в износа за САЩ на петрол, природен газ и хидроелектрическа енергия — напомни Мийд, най-вече за Сандекър.

— Започва да играе мръсно — възмути се Сандекър. — В момента получаваме деветдесет процента от внасяния природен газ от Канада. Знам и че разчитате на добавка от пролива Мелвил, за да разрешим енергийните си проблеми за деня — добави той, обърнат към президента.

— Не можем да изложим на риск вноса на този природен газ — отсече президентът. — Той е твърде важен за преодоляване на енергийната криза и за стабилизация на икономиката.

— Действията на министър-председателя са в услуга на кампанията му за национален суверенитет, с която напоследък се опитва да съживи западащата си популярност — отбеляза Мос. — Той сграбчи идеята за търговските възможности на свободния от ледове Северозападен проход преди няколко години и сега с всички сили защитава претенциите на Канада за собственост. Това се връзва чудесно с новооткритата привлекателна сила на традиционализма там.

— В тези арктически ресурси се крие разковничето за голяма власт — вметна Мийд.

— Руснаците вдигат шум по същия повод — намеси се отново Сандекър. — Законът за морските договори на ООН вече отвори вратата за допълнителни имперски стремежи в Арктика по отношение на подводните продължения на земните територии. Всъщност ние се присъединяваме в споровете за подводни земи, каквито отдавна водят канадците, руснаците, датчаните и норвежците.

— Това е вярно — съгласи се Мос. — В потенциалните ни претенции обаче не влиза натрапването в канадски води. Всъщност цялата истерия се дължи на Прохода. Може би защото тъкмо той е ключът за достигането на тези арктически ресурси и за по-нататъшния им транспорт.

— На мен ми се струва, че канадците имат доста добри правни основания да смятат Прохода за част от териториалните си води — каза президентът.

Секретарят по отбраната настръхна. Бивш военен моряк като Сандекър, той дълги години бе ръководил една от важните петролни компании, преди да се заеме с обществена работа.

— Господин президент — започна той с дълбокия си глас, — позицията на САЩ винаги е била, че Северозападният проход е по същество международен. Мога да добавя, че и по законите на морската традиция транзитното преминаване през смятаните за международни водни пътища също е разрешено.

— Ако приемем, че отношенията ни с Канада са приятелски, трябва ли да ни тревожи, че смятат Прохода за свои териториални води? — попита президентът.

— Като го правят, те бойкотират прецедентите в Малака, Гибралтар и Баб ел Мандеб в Червено море — прояви отличната си памет Мос. — Тези водни пътища са отворени за търговски кораби от всички страни по света, да не говорим за нашия военен флот.

— Да не говорим и за Босфора и Дарданелите — допълни Сандекър.

— Всъщност — продължи Мос, — ако възприемем друг стандарт към Северозападния проход, това може да накара, да кажем, малайците да потърсят друго правно решение за трафика през Малака. Този ход е просто прекалено рискован.

— Да не забравяме и подводния си флот — напомни Сандекър. — Бихме могли съвсем лесно да го изтеглим от арктическата област.

— Джим е абсолютно прав — намеси се секретарят по отбраната. — Ние и до днес си играем на стражари и апаши с руските разузнавателни самолети там, а сега ни се налага да се безпокоим и за китайския флот. Там току-що изпробваха нов клас изстрелвани от подводници балистични ракети с обхват осем хиляди километра. Обяснимо е, че следват примера на руснаците и скриват подводниците си под леда. По този начин запазват способността да нанесат първи удар. Господин президент, Арктика ще остане от първостепенно значение за националната ни отбрана. Не можем да си позволим да се откажем от морски пътища, които са само на крачка от собствените ни граници.

Президентът отиде до източния прозорец и погледна към розовата градина.

— От това няма къде да се скрием. Все пак не е нужно да ставаме маниаци на тема недоверие. Предлагам доброволно да си наложим забрана за деветдесет дни. Искам на всички плавателни съдове под американски флаг, включително и на подводниците, да се забрани дори да доближават канадските арктически води през този период. По този начин всички участници ще могат малко да поохладят чувствата си. А после ще се помъча да уредя среща с министър-председателя Барет, на която ще опитаме да възвърнем малко здрав разум във взаимоотношенията си.

— Чудесно предложение — приветства го Мийд. — Ще говоря още сега с държавния секретар.

— Господин президент, има още нещо — започна секретарят по отбраната. — Бих искал да помислим за военен план за възможен наш ответен удар, ако събитията се развият в тази посока.

— Боже мой! — възмути се президентът. — Та ние говорим за Канада.

В стаята настъпи мълчание. Гарнър гледаше мрачно секретаря по отбраната. Накрая каза:

— Направете каквото трябва. А доколкото ви познавам, сигурно вече сте разработили цялостен план за окупация.

Секретарят по отбраната не каза нищо, за да опровергае обвинението на президента.

— Струва ми се, че трябва да насочим усилията си за разследване на това кой е раздразнил канадците и защо го е направил — подхвърли Сандекър. — И какво точно знаем за тия два инцидента?

— За съжаление много малко, тъй като и двата са станали в отдалечени райони — отвърна Мос. — В първия е участвал търговски превозвач под американски флаг, който е ударил един канадски крайбрежен катер. От канадците знаем, че съдът е бил малък контейнеровоз на име „Атланта“. Канадците смятали да го заловят по-нататък в Прохода, но той така и не се появил. Мислят, че може да е потънал, но нашите анализатори твърдят, че може незабелязан да се е върнал по обратния път към Атлантическия океан. От морските регистри се вижда, че има десетина кораба с име „Атланта“, макар че само един е с тези размери. От три седмици е на сух док в Мобийл, Алабама.

— А може канадците да имат право и корабът да е потънал от собствените си повреди при сблъсъка — допусна президентът. — Иначе трябва да приемем, че данните им са погрешни.

— Странно е, че са възнамерявали да използват Прохода и после са изчезнали — отбеляза Сандекър. — А какво да кажем за ледения лагер в Бофортово море? Според справката изобщо не сме имали плавателен съд в онзи район.

— Така е — съгласи се Мос. — Но и тримата оцелели твърдят, че са видели сив военен кораб под американски флаг да се врязва в ледения лагер. Един от тях казва, че при носа е бил отбелязан номер 54. Фрегата 54 в момента е в района.

— Една от нашите фрегати?

— Да, „Форд“ от Еверет, щата Уошингтън. Била е кораб за поддръжка при занятие с подводници около Пойнт Бароу по време на инцидента, но това е на петстотин километра оттам. Освен това „Форд“ не е съоръжена за работа сред ледовете, така че просто няма как да е била близо до лагера.

— И това ли е грешка? — попита президентът.

— Никой не знае със сигурност. В тази област бездруго няма голям трафик, а и е имало силна буря, с което нещата стават още по-неясни.

— Няма ли данни от сателитното наблюдение? — попита Сандекър.

Мос разлисти папката пред себе си и извади един доклад.

— Сателитното наблюдение в района е непостоянно по обясними причини. За съжаление нямаме снимков материал от дванайсет часа преди и след инцидента.

— А можем ли да сме сигурни, че не е била фрегатата „Форд“? Дали тя не е допуснала грешка? — попита президентът.

— Не, сър — отвърна секретарят по отбраната. — Наредих на тихоокеанското командване да прегледа плавателния й дневник. „Форд“ изобщо не се е доближавала до мястото на ледения лагер.

— Всичко това е известно и на канадците, нали?

— Шефът на отбранителния им съвет видя данните и е съгласен, че „Форд“ най-вероятно не носи отговорност — отвърна секретарят по отбраната. — Но политиците не ни вярват особено, откровено казано. Като се имат предвид приказките, които изговориха по случая, това едва ли ще се промени.

— Открийте корабите и намерете начин да се измъкнем от тази бъркотия — отсече президентът.

Съветниците му утихнаха, разбрали, че са пропуснали възможността си. Без пряк достъп до канадските арктически води можеха да направят твърде малко.

— Ще направим каквото можем — обеща секретарят по отбраната.

Началникът на кабинета отбеляза часа, после изведе всички навън, за да подготви залата за следващата среща.

Уорд отиде до прозореца и отново се загледа в розовата градина.

— Война с Канада — промърмори на себе си. — Ето едно сериозно наследство, което мога да завещая.