Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (20)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Arctic Drift, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 25гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване и корекция
egesihora(2014)

Издание:

Клайв Къслър, Дърк Къслър. Арктическо течение

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-275-4

История

  1. —Добавяне

30.

Добре опакованият Руди Гън ги чакаше и щом пристигнаха, прати ранените в медицинския пункт. Бю и Кейс бързо дойдоха на себе си, но Куинлън остана в безсъзнание няколко часа, въпреки че корабният лекар полагаше всички усилия да повиши телесната му температура. Сърцето на Куинлън на два пъти спря да бие и двата пъти бяха положени трескави усилия да бъде съживен. Накрая температурата му достигна 37 градуса, а кръвното му налягане се стабилизира.

Веднага щом се преоблякоха, Джордино и Далгрен отидоха при Гън на мостика.

— Известно ли ни е дали е възможно там да има и други оцелели? — попита Гън двамата си уморени колеги.

Далгрен поклати глава.

— Попитах единствения човек в съзнание същото. Каза ми, че в станцията имало още двама души, но бил сигурен, че и двамата загинали, когато корабът се врязал в лагера.

— Кораб?

— И не какъв да е кораб — намръщено продължи Далгрен. — Боен кораб на военноморския флот на САЩ. Смачкал леда й унищожил научната база.

— Не може да бъде! — възкликна Гън.

— Само ти предавам какво ми каза човекът.

Гън замълча, но изражението му остана недоверчиво.

— Въпреки това ще потърсим още малко — каза накрая. — Поздравявам ви за тази героична спасителна операция, особено при тези ужасни условия.

— Далгрен да е герой? — подхвърли Джордино. — Това не мога да го приема.

— Заради тази забележка вече почти твърдо решавам да не ти дам и капка „Джак Даниълс“ — върна си го Далгрен.

Джордино сложи ръка на рамото на тексасеца и го изведе от мостика.

— Само една глътка, приятелю, и ще уредя да станеш герой на всички времена.

 

 

През следващите два часа „Нарвал“ преброди околностите, но сред парчетата лед попадна само на разпокъсаните остатъци от син навес. Накрая Гън неохотно нареди търсенето да се прекрати.

— В Прудхоу имат по-добри съоръжения, но Туктояктук е с осемдесет километра по-близко от останалите пристанища. Имат и летище — обясни Стенсет, докато гледаше картата на северноамериканското крайбрежие.

— Да предпочетем по-близкото място — реши Гън. — Най-добре ще е да ги свалим на сушата час по-скоро. Нека бъде Туктояктук.

Градът се намираше на северноканадското крайбрежие, на изток от границата с Аляска. Областта беше доста на север от Полярния кръг, а и отвъд северната растителна зона — хълмист каменист терен, през повечето време покрит със сняг.

„Нарвал“ се бори с неспокойните води цели четиринайсет часа, докато пролетната буря накрая се смири. В Бофортово море все още имаше високи вълни, когато корабът на Националната агенция по морско и подводно дело навлезе в защитените води на пристанището Кугмалит до град Туктояктук. Един полицейски патрулен катер преведе „Нарвал“ до градския промишлен док, където му беше запазено място. Само за минути пострадалите учени бяха извозени в местния медицински център. Грижливата медицинска проверка там установи, че са в състояние да пътуват, и ги качиха на самолет за столицата на областта Йелоунайф.

Едва на следващия ден, когато тримата пристигнаха в Калгари със специален правителствен самолет, историята им попадна в заглавията на вестниците. Започна медиен цирк, при който върху случая се нахвърлиха всички централни вестници и телевизионни програми. Свидетелският разказ на Бю за американския военен кораб, съсипал ледения лагер и оставил обитателите му да умрат, предизвика гнева на много канадци, на които световната мощ на южния съсед бе дошла до гуша.

Канадското правителство се разпали още повече. Вече засегнати от неприятния случай с мистериозния кораб „Атланта“, служителите от бреговата охрана и висшите военни реагираха особено остро. Националистично настроеният министър-председател, чиято популярност чезнеше, се хвана за случая като удавник за сламка. Спасените учени Бю, Кейс и Куинлън бяха приети в отавската резиденция на министър-председателя Съсекс Драйв, а после изкарани пред телевизионните камери, за да опишат още веднъж унищожаването на ледения лагер от американски кораб. С пресметната проява на гняв министър-председателят стигна дори дотам, че да определи случая като варварски акт на война.

— Канадският суверенитет няма повече да бъде обект на чуждестранни попълзновения — повиши глас пред камерите той. С подкрепата на сърдития парламент вече бе наредил да се изпратят допълнителни военноморски сили в Арктика и същевременно бе заплашил да затвори границите и да спре износа на нефт и природен газ. — Великата канадска, нация няма да бъде тероризирана. Ако защитата на суверенитета ни предполага война, така да бъде — крещеше той с почервеняло лице.

Само за една вечер популярността на министър-председателя скочи многократно, а съмишлениците му наливаха пред медиите масло в огъня на антиамериканизма. Историята на оцелелите от ледения лагер заживя свой живот, подхранван от манипулираните медии и мислещия само за себе си националистически водач. Тя се превърна в хвалебствена приказка за незаслужено пострадали герои, които мъжествено оцеляват. В многобройните материали за трагедията обаче се загуби оценката за ролята на научния екип от кораба на НАМПД и усилията му, които всъщност бяха спасили тримата оцелели.