Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (22)

21.

Изведоха Съмър от дока и я прекараха покрай сградата, където беше помпената станция. Неочакваната жестокост, проявена към брат й, беше удар за нея, но тя се помъчи да потисне чувствата си и да разсъждава логично. Какво толкова важно в предприятието би могло да оправдае това поведение? Наистина ли изпомпваха С02 в танкера? Погледна през рамо към гарда, който вървеше на няколко крачки след нея с изваден пистолет.

Дори наемната охрана се държеше като че ли ставаше дума за свръх секретна инсталация.

Бученето от помпите понамаля и когато доближиха административната сграда и съседното караулно помещение, Съмър чу шумолене в храстите вляво. Спомни си препарираната мечка гризли в кафето и бързо отстъпи вдясно. Обърканият гард вдигна оръжието си към нея и погледна към храстите. И изведнъж някакъв силует се надигна от тях и замахна с ръка. Гардът се извъртя, за да стреля, но нещо тежко го удари в лицето, преди да натисне спусъка. Беше колан за гмуркане с оловни тежести. Освен че беше ударен, гардът и падна лошо, но все пак успя да се надигне на коляно, насочи оръжието към непознатия и натисна спусъка.

Ако Съмър не го беше изритала в челюстта, куршумът сигурно щеше да улучи. Жестокият удар в устата обаче го запрати високо във въздуха и просна самия гард в несвяст на земята. Пистолетът падна от ръката му.

— Тези хубави крака били по-опасни, отколкото си мислех — каза познат глас.

Съмър погледна към храстите и видя Тревър Милър. Хилеше се. Също като нея беше с костюм за гмуркане. Изглеждаше малко задъхан.

— Тревър! — възкликна тя. — Защо си тук?

— По същата причина като теб. Да се махаме! — Той вдигна пистолета на гарда и го запрати в храстите, после сграбчи ръката й и се затича към дока. Докато се мъчеше да бяга със същата скорост, Съмър видя, че в съседната сграда светва лампа.

Стигнаха до мястото, където бе вързана лодката на охраната, и Съмър каза задъхано:

— Дърк падна във водата.

— Знам — отвърна Тревър и й посочи лодката.

Проснат на пейката до кърмата, зашеметен и объркан, лежеше Дърк. Все пак успя да вдигне глава и намигна на сестра си. Съмър бързо скочи в лодката и клекна до него учудена и облекчена.

— Как успя да се измъкнеш? — И вдигна вежди, като забеляза на слепоочието му засъхнала кръв.

Дърк с мъка повдигна едната си ръка и посочи Тревър, който отвърза въжетата, а после скочи в лодката.

— Уви, нямаме време за банални благодарности — усмихна се малко насила Тревър, запали двигателя, даде газ, заобиколи задната част на танкера, изведе лодката от покрития док, насочи я по течението на канала и увеличи газта докрай.

Съмър прегледа раната на Дърк под светлината на звездите. На главата му се бе издула голяма цицина. Качулката на подводния му костюм го беше спасила от дълбока рана, ако не и от по-печална участ.

— Бях забравил да си сложа предпазната каска — изпъшка той, докато напразно се опитваше да фокусира погледа си върху Съмър.

— Главата ти и без това е прекалено твърда, за да се счупи — отсече тя и се засмя облекчено.

Лодката пореше вълните в тъмнината. След малко Тревър, който се движеше близо до брега, намали газта и спря до корабчето си с надпис: „ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, КАНАДА“. Помогна на Дърк и Съмър да се качат, пусна лодката на охраната по течението, бързо вдигна котва и се насочи към Китимат.

Състоянието на Дърк бързо се подобряваше, само малко му се виеше свят и го болеше главата. Когато стигнаха пристанището и Тревър му помогна да слезе на кея, той стисна ръката му и каза:

— Благодаря ти, че ме измъкна. Ако не беше ти, вече щях да спя вечен сън на дъното.

— Беше си чист късмет. Плувах покрай дока, когато чух лодката да пристига. Бях се скрил под трапа, когато дойде гардът. А после чух гласа на Съмър, точно преди да пльоснеш във водата. Падна само на метър от мене. Щом видях, че не мърдаш, веднага ти натиках мундщука на кислородния апарат в устата. По-трудното беше да задържа и двама ни под водата, за да не ни видят.

— И като си помисли човек, че един федерален служител нарушава частната собственост — подметна Съмър.

— За всичко сте виновни вие — отвърна Тревър. — Непрекъснато говорехте колко важни са водните проби, така че реших — трябва да знаем това свързано ли е със завода, или не. — И подаде на Съмър чантичка с няколко малки съда с проби.

— Надявам се да съвпаднат с моите. — Съмър посочи своите контейнери. — Разбира се, ще ни трябва и корабчето ни, за да направя анализа.

— Таксиметрова служба „Милър“ е на ваше разположение. Сутринта имам насрочена среща за проверка в една мина, но мога спокойно да ви отделя цял следобед.

— Това ще е чудесно. Благодаря, Тревър. При следващата ни среща може би трябва да работим в по-близък контакт. — И го погледна закачливо.

Тревър примижа хитро и отвърна:

— Щом си навита.