Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (16)

15.

Над тихите води около Китимат висеше ниска мъгла. Далечно боботене на камион из градските улици се понесе над водата и наруши утринната тишина.

В кабината на работното корабче на Националната агенция по морско и подводно дело Дърк остави чашата горещо кафе, запали двигателя и той замърмори тихо във влажния въздух. Дърк погледна през люка, забеляза високия мъж, който се приближаваше по кея, и съобщи:

— Ухажорът ти пристига съвсем навреме.

Съмър погледна брат си укоризнено и излезе на задната палуба. Тревър Милър се приближи с тежка чанта в ръка.

— Добрутро — поздрави го Съмър. — Успя ли?

Тревър й подаде чантата, после се качи на борда. Гледаше я с възхищение.

— Да. За наш късмет китиматската община има плувен басейн с олимпийски размери. Директорът на комплекса с радост се раздели със своя анализатор на качеството на водата срещу каса бира.

— Цената на науката — обади се Дърк от кабината.

— Резултатите явно ще се различават от данните в компютърния анализ на агенцията, но поне ще ни позволят да измерим нивата на рН.

— Което ще ни даде приблизителна представа. Ако установим ниско ниво на рН, ще разберем, че киселинността е нараснала. А увеличението на киселинността може да се дължи на повишеното количество въглероден двуокис в морската вода — обясни Съмър. Отвори чантата, извади качествен портативен анализатор на вода и няколко пластмасови съдинки и добави: — Важното е да се повторят измерванията за висока киселинност, дадени в лабораторията. Само по този начин ще свършим работата.

Резултатите от лабораторията в Сиатъл бяха изненадващи. Нивото на рН в няколко водни проби, взети около устието на канала Дъглас, беше триста пъти по-малко от базовите равнища, измерени на останалите места по вътрешния пролив. Най-голяма тревога будеше последната проба, взета само минути преди „Вентура“ едва да не се блъсне в корабчето на НАМПД. Резултатите от пробата сочеха киселинност не особено различна от разяждащите свойства на киселината в акумулаторите.

— Благодаря, че ми помагате — каза Тревър, докато Дърк насочваше корабчето към пролива. — Все пак това е само местен проблем.

— Международните граници не важат за водата — отвърна Дърк. — Ако явлението влияе на околната среда, трябва да го проучим.

Съмър виждаше, че Тревър е сериозно разтревожен, въпреки че се стараеше да не го показва. Така и не казаха нищо за възможната връзка на това със смъртта на брат му.

— Вчера разговаряхме с полицейския инспектор — подхвана тихо Съмър. — Той обаче нямаше какво да добави за смъртта на брат ти.

— Да — малко хладно отвърна Тревър. — Приключил е случая с доклад, че смъртта им е случайна. Твърди, че най-вероятно изгорелите газове са се събрали при щурвала и са станали причина за нещастието. Разбира се, няма доказателства… — Гласът му заглъхна.

Съмър помисли за странния облак, който бяха видели над водата, за зловещата история на племето хайсла за Дяволския дъх и тръсна глава.

— Аз също не вярвам.

— Нямам представа каква е истината. Може би това ще ни помогне. — Тревър махна към чантата с анализатора.

Дърк караше корабчето с максимална скорост и след два часа стигнаха пролива Хеката. Щом уредите показаха, че са на мястото, откъдето бяха взели последната водна проба, Дърк изключи двигателя. Съмър спусна шишето за проби зад борда; взе вода, после я сравни с показанията на анализатора.

— Показанията за рН са около 6,4. Много под крайната стойност, която открихме онзи ден, но все пак под нормалното ниво за морската вода.

— Достатъчно ниски, за да смутят живота на фитопланктона, което е равносилно на смъртна присъда за хранителната верига — подхвърли Дърк.

Съмър се загледа във ведрата красота на остров Гил и малките протоци и поклати глава.

— Трудно е човек да си представи каква е причината за високото ниво на киселинност в такова девствено място.

— Може би някой преминаващ голям товарен кораб с течащо дъно или друг, който направо е излял токсични отпадъци — предположи Дърк.

Тревър поклати глава.

— Не е особено вероятно тук. По принцип търговският трафик е от другата страна на остров Гил. Единствените плавателни съдове тук са рибарските лодки и фериботите. Понякога и по някой туристически кораб за Аляска.

— Трябва да вземем повече проби, за да установим къде точно е източникът — заключи Съмър, постави етикет на пробата и взе ново шише.

През следващите няколко часа Дърк правеше все по-широки кръгове с корабчето, а Съмър и Тревър вземаха десетки нови проби. За тяхно разочарование никоя от тях не достигна ниското рН ниво, докладвано от сиатълската лаборатория. Оставиха корабчето да дрейфува, седнаха да обядват, а после Дърк разпечата една диаграма и им я показа.

— Движихме се в постепенно разширяващи се кръгове, които достигнаха радиус от тринайсет километра. Оказа се, че там са най-високите ни показатели. А всичко по на юг е в рамките на нормалните рН нива. На север от там обаче положението е съвсем различно. Намаляването на рН нивата е твърде осезаемо.

— Увеличава се там, където теченията са най-силни — отбеляза Тревър. — Спокойно би могло да се дължи и на еднократен разлив на замърсители.

— А дали не е природно явление? — замислено каза Съмър. — Подводен вулканичен минерал, който създава висока киселинност?

— Сега, след като вече знаем къде да търсим, ще намерим отговора — отсече Дърк.

— Нищо не разбирам — призна си Тревър.

— Технологията на Националната агенция по морско и подводно дело ще ни дойде на помощ — каза Съмър.

— Имаме странично сканиращ сонар и подводен робот с дистанционно управление. Каквото и да се намира на дъното, в края на краищата ще го открием.

— Това, разбира се, ще почака за някой друг ден — прекъсна я Дърк, понеже вече ставаше късно, запали двигателя и се насочи към Китимат с 45 километра в час. Когато приближиха, Дърк чак подсвирна, като видя танкера за втечнен газ в покрития док в един от малките заливи.

— Не мога да повярвам, че товарят и разтоварват тук!

— Сигурно ги разтоварват в предприятието на Мичъл Гоайет за обработка на въглерод — каза Съмър. Докато тя и Тревър обясняваха на Дърк как действа предприятието, той даде газ и пое към танкера.

— Какво си намислил? — попита Съмър.

— Обработка на въглерод. Въглеродният двуокис и киселинността вървят винаги заедно, ти сама го каза — отвърна той. — И може би това е връзката с танкера.

— Танкерите докарват въглероден двуокис, който се разтоварва в предприятието. Възможно е някой случайно да е протекъл в протока — замислено каза Тревър. — Макар че точно този танкер трябва да е пристигнал нощес или рано сутринта.

— Тревър е прав — съгласи се Съмър. — Танкера го нямаше вчера, а и не го видяхме в канала. — Тя огледа кея на предприятието. Луксозната яхта на Гоайет, както и останалите лодки, бяха изчезнали до една.

— Не виждам нищо лошо да вземем проби и да се уверим, че всичко им е наред — отсече Дърк.

Само след секунди един тъмен скутер с рев излезе от покрития док и се насочи право към тях. Дърк не му обърна внимание, запази курса и увеличи скоростта.

— Някой все пак бди, а? — промърмори той. — А още сме на поне два километра. Май са доста чувствителни.

Скутерът направи широк кръг и се изравни с научното корабче. На борда му имаше трима души с непретенциозни кафяви униформи на охранители. Нямаше обаче нищо непретенциозно в тежките автомати „Хеклер Кох НК416“, които лежаха в скутовете им.

— Приближавате се към частни води — излая единият през мегафон. — Обърнете незабавно. — Единият от партньорите му, ниско подстриган набит ескимос, за по-голяма изразителност размаха оръжието си към корабчето.

— Искам да половя риба в протока — извика в отговор Дърк и посочи. — Ей там има една дупка, която гъмжи от сьомга.

— Никакъв риболов — проехтя гласът през мегафона.

Ниско подстриганият се изправи и за миг насочи автомата си към Дърк, после му направи знак с приклада да обърне. Дърк спокойно завъртя руля надясно и се изтегли, като се престори, че не е забелязал заплахата за живота си, дори помаха приятелски на скутера. Щом корабчето обърна, Съмър небрежно се наведе през перилото на задната палуба и загреба едно шише вода.

— Каква е тази страхотна охрана? — попита Дърк, докато бързо стопяваха последните няколко километра до Китимат.

— Твърдят, че се опитват да запазят фирмената си технология, но кой може да каже със сигурност? — отвърна Тревър. — Компанията започна да проявява признаци на параноя още когато се появи. Доведе си собствен екип строители и собствени работници след това. Казват, че нито един местен жител не е бил наеман за каквото и да е. На всичко отгоре работниците имат собствени къщи на територията на предприятието. И изобщо не се появяват в града.

— Ти бил ли си в предприятието?

— Не. Намесата ми е само външна — доклади за опазване на природната среда, такива неща. Прегледах плановете и обиколих обекта, докато се строеше, но никога не са ме канили, след като получиха всички разрешителни за строежа. Отправих няколко молби да се запозная с предприятието, след като започна работа, но шефовете ми така и не ме подкрепиха.

— Човек с връзките на Мичъл Гоайет може да предизвика много страх на определени места — замислено каза Дърк.

— Точно така. Говори се, че самият договор за закупуване на мястото е получен с много натиск. Одобрението от строителните и природозащитните власти за обекта дойде съвсем гладко. Понякога обаче и най-добре поддържаните колела могат да забуксуват.

Съмър прекъсна разговора, като се появи на мостика със стъкленица вода в ръка.

— Киселинното ниво е нормално, поне откъдето взехме пробата.

— Прекалено далече е, за да сме сигурни — каза Тревър и замислено погледна обекта.

Дърк си имаше свои грижи. Той обичаше да играе по правилата, но не можеше да понася те да му се налагат с авторитарна грубост. Съмър често се шегуваше, че ако го помолиш с добро, щял и ризата от гърба си да свали. Но когато някой му кажел, че няма право да се занимава с нещо, ставал истински дявол. И така си беше. Сблъсъкът със скутера на охраната беше уязвил достойнството му и беше събудил подозренията му. Така че Дърк изчака, докато Тревър си тръгна — щяха да се срещнат за вечеря след час, — и каза на Съмър:

— Иска ми се да разгледам това предприятие по-отблизо.

Съмър погледа първите светлини на Китимат, после му отговори по начин, който той най-малко очакваше:

— Знаеш ли, мисля, че и аз искам същото.