Клайв Къслър, Дърк Къслър
Арктическо течение (15)

14.

След като остави Лорън до станцията на метрото на аерогарата, откъдето да вземе влака до Капитолия, Пит отиде до сградата на Агенцията за морско и подводно дело — висока стъклена постройка до самия бряг на река Потомак, взе екземпляр от доклада за поглъщането на въглерода от океана, върна се при „Обърн“-а и потегли към същинския Вашингтон, на северозапад по Масачузетс Авеню.

Пролетният ден в столицата беше прекрасен. Още седмици деляха жителите й от потискащата с влажността си лятна жега, когато всичко наоколо подсказваше, че градът е построен върху блато. Топлата сутрин все още беше приятно време за движение с открита кола. Макар да знаеше, че би било по-добре да остави колата в хангара, Пит не можа да устои на изкушението да я покара пак. Старата кола беше учудващо подвижна, пък и повечето други коли му правеха път, щом я видеха.

Пит отговаряше изцяло на впечатлението за анахронично явление, което създаваше у минувачите. Любовта му към старите самолети и коли беше дълбока, като че ли в друг живот бе израснал сред древни машини. Влечението му към тях съвпадаше с влечението му към морето и загадките, свързани с изследването на дълбините. Винаги го гризеше някакво безпокойство и това го тласкаше към все нови и нови пътешествия. Но може би чувството му за история го отличаваше от повечето хора, защото той можеше да разрешава проблемите на съвременния свят с отговори от миналото.

Откри лабораторията по технологии и околна среда на тиха уличка до Рок Крийк Парк, близо до ливанското посолство. Успя да паркира точно пред триетажната тухлена сграда и отиде до входа с океанското изследване под мишница. Пазачът му издаде посетителски пропуск и го упъти как да стигне до кабинета на Лиза на втория етаж.

Пит отиде до асансьора, изчака един чистач в сив гащеризон да избута някаква количка и се качи. Чистачът, широкоплещест черноок мъж, го изгледа изпитателно, после му се усмихна добродушно. Пит натисна копчето за втория етаж и зачака търпеливо асансьорът да се изкачи. Чу приглушено дзън, когато кабината доближаваше втория етаж, но преди вратите да се отворят, силно сътресение го повали на пода.

Детонацията разтресе цялата сграда като земетресение. Асансьорът изтрака, а после токът спря и се възцари тъмнина. Пит разтри цицината на тила си, предпазливо се изправи и опита контролните бутони. Нито едно от копчетата не реагираше. Той пипнешком намери средата на вътрешната врата и успя да я отвори. Външните врати към втория етаж бяха на десетина сантиметра от нея — и на трийсет сантиметра над пода на асансьора. Пит се пресегна към аварийното лостче, отвори ги и се измъкна на площадката.

Алармата виеше и заглушаваше множеството крясъци. През гъстата пелена прах Пит видя десетки хора да се блъскат пред стълбището. Пораженията изглеждаха най-сериозни по главния коридор. Експлозията не бе достатъчно силна, за да срути сградата, но беше избила доста прозорци и няколко вътрешни стени. Пит с огорчение си даде сметка, че центърът на взрива е съвсем близо до лабораторията На Лиза.

Забърза натам, като правеше път на задавените от праха кашлящи учени. Под краката му скърцаха строшени стъкла. Пребледняла жена излезе с несигурни стъпки от един кабинет и той я попита:

— Кой е кабинетът на Лиза Лейн?

Жената посочи една зееща дупка от лявата страна на коридора и продължи към стълбището.

Пит отиде при дупката на мястото на вратата и влезе. Във въздуха висеше гъст облак бял прах, който бавно се източваше през строшения панорамен прозорец. Отвън вече се чуваха сирените на пристигащите на помощ коли.

Лабораторията представляваше бъркотия от тлееща електроника и смет. Една газова горелка бе забита от взрива в страничната стена. Опушените останки и надупчените стени потвърдиха най-лошите му опасения. Лабораторията на Лиза беше епицентърът на експлозията. Поне стените бяха на местата си и дори някои мебели бяха останали здрави, така че взривът явно не беше напълно унищожителен. Пък и сред хората, които бе видял, нямаше зле пострадали. Това обаче не можеше да се твърди за работилите тук.

Заоглежда стаята, като викаше Лиза. За малко да я пропусне — една врата от библиотека бе паднала върху нея и отдолу се подаваше само покрита с прах обувка. Пит бързо отмести вратата и видя Лиза. Левият й крак бе изкривен неестествено, а блузата й беше просмукана с кръв. Беше в съзнание обаче и по очите й пролича, че го позна.

— Не са ли те учили да се пазиш от химически опити, които могат да гръмнат? — с пресилена усмивка попита Пит.

Опипа окървавеното й рамо и откри продълговато парче стъкло, стърчащо от блузата. Не изглеждаше забито дълбоко, затова той рязко го измъкна, после бързо натисна раната с длан, за да спре кървенето. Лиза се намръщи, после припадна.

Без да спира да натиска раната, Пит провери пулса й с другата си ръка. Един пожарникар с брадва нахлу в стаята и Пит извика:

— Доведете лекар!

Пожарникарят го изгледа стреснато, после каза нещо по радиото си. Екипът от спешната помощ пристигна след минути. Пит ги последва, когато качиха Лиза на носилката и после в линейката.

— Пулсът й е слаб, но мисля, че ще издържи — каза един от медиците, преди колата да потегли към университетската болница „Джорджтаун“.

— Господине, дайте да видя това — разтревожено каза друг медик, още съвсем младеж, и посочи ръката на Пит.

Той чак сега видя, че целият му ръкав е в кръв.

— Спокойно. Това не моята кръв.

Стигна до бордюра и спря изумен. „Обърн“-ът беше покрит с натрошени стъкла, вдлъбнатини и драскотини от торпедото до багажника. Парче от решетка бе пробило радиатора и резултатът беше локва антифриз под колата. Отломка от мазилка се бе забила в кожената седалка. Пит погледна нагоре и поклати глава — без да знае, бе паркирал точно под кабинета на Лиза.

Огледа хаоса наоколо. Сирените виеха, десетки сътрудници на лабораториите се лутаха объркано. От сградата все още се вдигаше дим, макар че пожари, слава богу, нямаше. Пит беше сигурен, че експлозията не е случайна. Стисна зъби и усети как у него постепенно се надига гняв.

 

 

Застанал зад храстите от отсрещната страна на улицата, Клей Зак наблюдаваше бъркотията със задоволство. След като линейката с Лиза замина и димът започна да се разсейва, той тръгна към мястото, където беше паркирал колата си под наем — беше на няколко пресечки. Разкопча сивия гащеризон, свали го и го хвърли в една кофа за смет, после се качи на колата и внимателно подкара към националното летище „Рейгън“.