Клайв Къслър, Джъстин Скот
Състезанието (12)

11.

Айзък Бел се отправи към вагона склад, в чийто ъгъл Арчи беше устроил временен щаб. Разгледа докладите на детективите от „Ван Дорн“, както и телеграфните и телефонните новини. Въпреки раните си, Хари Фрост още не беше заловен.

Или по-точно — колкото и да не искаше Бел да го признае — Хари Фрост беше изчезнал.

Всички болници бяха предупредени да внимават за него и да ги информират, ако се появи. До момента нямаше информация от нито една. Фрост може би умираше в някоя канавка или вече бе мъртъв. Може би се криеше из фермите около пистата или пък беше стигнал до Бруклин, където гангстерите щяха да го приютят срещу заплащане и да му осигурят санитари и лекари. А можеше да е избягал към земеделските окръзи Насау или Съфък, или на север, към обширните ловни полета на Лонг Айлънд, където американските големци насъскваха хрътки срещу дивеча.

Бел телефонира до офиса в Ню Йорк. Поръча да изпратят още агенти от Манхатън, както и да държат под око влаковете, метростанциите и фериботите.

Разпрати и помощник-детективи по болниците, със строги указания да не се намесват, а само да звънят за помощ, ако забележат Фрост. Щом направи всичко по силите си да затегне пръстена около Хари Фрост, Бел остави десетина детективи със заповеди да не се отделят от Джозефина и отпраши към болница „Насау“ в Минеола, където откараха Арчи.

Прекрасната съпруга на Арчи, Лилиан, млада русокоса жена на деветнадесет, стоеше пред операционната с дълга наметка, покрита с прах от пътя от Ню Йорк. Изключително светлите й сини очи бяха сухи и гледаха съсредоточено, ала лицето й беше застинало в ужасена маска.

Бел я прегърна. Той запозна Лилиан и Арчи. Усещаше, че духовитата единствена дъщеря на овдовял железопътен магнат ще донесе радост в живота на приятеля му. Оказа се прав — двамата млади се обожаваха. После убеди закостенелия й баща да види Арчи като този, който е, а не като още един ловец на наследства. Ти промени живота ми, каза му Арчи в деня на сватбата. Всъщност Бел още години преди това промени живота на Арчи, като му предложи да стане детектив във „Ван Дорн“. Защо ли му трябваше?

От операционната излезе един хирург с мрачен вид. Като видя, че Бел е прегърнал Лилиан, като че ли му олекна — щеше да му е по-лесно да й каже тежката новина с приятел до нея.

— Лекарят е тук — прошепна Бел.

Лилиан се обърна трескаво към хирурга:

— Кажете ми!

Лекарят се поколеба. За Айзък Бел, Лилиан Осгуд бе сестричката, която никога не бе имал. Забравяше колко е красива и колко им е трудно на повечето мъже да разговарят с нея спокойно. В този ужасен миг на Бел му се стори, че лекарят не смееше да продума, за да не я разплаче.

— Кажете ми! — повтори тя и хвана лекаря за ръката. Това сякаш му даде кураж да продължи.

— Съжалявам, госпожо Абът. Куршумът е нанесъл много поражения, разминал се е на косъм със сърцето и е строшил две ребра.

Като че ли в сърцето на Бел зейна бездна.

— Мъртъв ли е?

— Не… Още не.

— Безнадеждно ли е? — попита Лилиан.

— Щеше ми се да можех…

Бел прегърна още по-здраво момичето, което започна да се отпуска в ръцете му.

— Нищо ли не може да се направи? — попита той.

— Не… не и аз.

— А друг? — настоя Бел.

Лекарят въздъхна дълбоко.

— Само един човек би могъл да опита да направи нещо… Нюланд-Новики… В Бурските войни^[1] е разработил нови методи за операция на огнестрелни рани. За съжаление, доктор Нюланд-Новики…

— Доведете го! — извика Лилиан.

— Далеч е. На лекции в Чикаго.

Айзък Бел и Лилиан Осгуд се спогледаха с надежда.

Докторът продължи:

— Но дори Нюланд-Новики да се качи на влака навреме, съпругът ви не би преживял осемнадесетте часа, за които хирургът ще пристигне. Деветнадесет, от тук до Лонг Айлънд. Не можем да го преместим в Ню Йорк.

— Колко му остава?

— Дванадесет-четиринадесет часа, най-много.

— Къде има телефон? — попита Бел.

Докторът ги поведе към телефонната централа на болницата.

— Слава Богу, татко е вкъщи! — възкликна Лилиан, а на оператора рече: — Ню Йорк. Мъри Хил, четири, четири, четири!

Свързаха ги с имението на Осгуд Хенеси на Парк Авеню. Икономът извика мистър Осгуд.

— Татко! Слушай ме! Простреляха Арчи… Да, тежко е. В Чикаго има един хирург. Трябва ми тук след дванайсет часа.

Лекарят поклати глава и каза на Бел:

— „Туентиът сенчъри“ и „Бродуей лимитед“ са най-бързите железници в страната. И двете отнемат по осемнадесет часа. Какъв влак би могъл да ги изпревари?

Айзък Бел си позволи да се усмихне с надежда.

— Специален, по релси, освободени от движение от жп магнат, който обича дъщеря си.

 

 

— Противниците на комисар Бейкър го наричат мекушав — изсумтя Осгуд Хенеси по адрес на новоназначения комисар на Ню Йорк. — Според мен той е чудесен човек.

Пред гара Гранд Сентръл ревяха двигателите на шест коли на пътна полиция и един мотоциклет, който управлението изпробваше, за да реши дали да сформира мотоциклетен отряд или не. Сред тях ръмжеше лимузината на Хенеси, в която седяха Хенеси и дъщеря му, готови заедно с ескорта да отпрашат с пълна скорост през Манхатънския мост към окръг Насау.

Улиците тъмнееха, а на изток небето бе порозовяло от зората.

— Ето ги! — възкликна Лилиан и погледна баща си.

От гарата изтича Айзък Бел, хванал за лакътя младия Нюланд-Новики, който гледаше да не изостава.

Завиха сирени, засвистяха гуми и след секунди лимузината фучеше по Парк Авеню. Лилиан подаде на лекаря последната телеграма от болницата. Той я зачете и закима.

— Пациентът е силен. Това винаги помага.

 

 

В Белмонт парк същата розова зора се отразяваше в лъскавата стоманена релса, по която Димитри Платов щеше да прави последния тест на революционния си термодвигател. Светлеещото небе подкани мъжа под релсата да работи по-бързо. Ако останеше още дълго, ранобудните щяха да го видят да охлабва болтове с гаечен ключ. От вагоните от другата страна на трибуните вече се носеше миризмата на пържен бекон — най-ранобудните си приготвяха закуска.

Механиците щяха да се появят всеки момент. Саботажът обаче беше бавна работа. Преди да започне да отвинтва всяка гайка, трябваше да я покрие с масло, за да не скърца. После трябваше да го забърше, за да не забележат по-наблюдателните, че нещо не е наред по време на последните наземни проби, преди да монтират двигателя върху биплана на Стив Стивънс.

Саботьорът щеше вече да е приключил, ако не бяха детективите — телохранители на Джозефина Джоузеф, които редовно обхождаха полето. Тихи и непредсказуеми, те все се появяваха отнякъде и светеха с фенерчета, след което изчезваха също толкова внезапно.

Той трябваше непрестанно да е нащрек кога и откъде ще дойдат.

Мъжът охлаби свързващата част между две части на релсата и постави клечки в освободеното място. Ако някой изпробваше релсата, щеше да изглежда стегната. Ала когато термодвигателят я подложеше на огромен натиск, релсата щеше да се отвори. Ефектът щеше да е подобен на влак, сменящ коловоза — само че тук друг коловоз нямаше и чудодейният двигател на Платов щеше да изхвърчи във въздуха като гюлле. И Бог да помага на всеки, който се озове на пътя му.