Саймън Кърник
Без пощада (37)

38.

Болт изпи две кафета, изяде остатъците от тайландската храна и един банан, взе си душ и тъкмо се обличаше, когато мобилният му звънна.

— Имам една добра и една лоша новина — каза Джийн Райли вече доста по-бодро.

— Дай първо лошата.

— Не могат да проследят телефона на Кати Мерън. Изключен е.

— А добрата?

— По всяка вероятност не са мъртви. Или поне Том не е. Успях да проверя телефона му и открих, че е провел разговор тази сутрин в 7:08, с продължителност деветдесет и осем секунди. Било е в близост до вилата. Обадил се е на предплатена карта, няма регистрация.

Болт си погледна часовника. Беше 8:05. Значи преди по-малко от час.

— Можеш ли да го проследиш?

— Ще трябва да говорите първо с големия шеф.

Болт знаеше, че Евънс едва ли ще разреши проследяване на телефона, на който се е обадил Том Мерън, след като не бе разрешил да се проследи телефонът на самия Мерън. А ако беше на хората, погнали семейство Мерън, тогава най-вероятно вече бе изключен. Фактът обаче, че някой е звънял от телефона на Мерън, му даваше поне някаква надежда.

— Направи ми услуга, Джийн.

— Още една ли?

— Последна, обещавам. Продължи да следиш телефона на Кати Мерън и ми се обади веднага щом започне да излъчва сигнал. А ако успееш да разбереш и когато телефонът на Том се включи, още по-добре.

— Станаха две услуги, шефе.

— Добре де, последните две. Знам, че не е много по правилата, но виж какво можеш да направиш. При следващото излизане на екипа ще те черпя цяла вечер.

— Ще ми стигне само да разбера какво общо имат семейство Мерън със самоубийството на главния съдия — отвърна тя.

„И аз това се питам“ — помисли си Болт и затвори.