Метаданни
Данни
- Серия
- Тина Бойд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Relentless, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Диана Николова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 22гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Саймън Кърник. Без пощада
Английска. Първо издание
ИК „Бард“ ООД, София, 2008
Редактор: Иван Тотоманов
Коректор: Десислава Петкова
ISBN: 978-954-585-865-9
История
- —Добавяне
37.
— Мисля, че ми дължиш обяснение — казах най-сетне.
През последните двайсет минути пътувахме в напрегнато мълчание.
Кати въздъхна и се размърда нервно на седалката. Избягваше да ме погледне в очите. Имах чувството, че няма да смее да ме погледне до края на живота си — колкото и дълго да беше това.
— Вчера, докато бях при Джак, той ми даде един ключ. За сейф на „Кингс Крос“.
— Какво има в сейфа?
— Не ми каза. Само ме накара да обещая, че ако нещо се случи с него, ще взема нещата от сейфа и ще ги оглася. Каза, че не може да го направи той, защото щяло да е неетично.
— И откога Джак се е загрижил толкова за морала си? Неморално е да спиш с жената на приятеля си, но това явно не го е притеснило.
— Казвам ти какво ми каза. Нали това искаше?
— И сигурно това търсят, нали? Онова в сейфа.
— Не знам. Вероятно.
— Изобщо ли не го попита какво има в сейфа?
— Попитах го, но той каза само, че е нещо на негов клиент. И за да не ме питаш, ще ти кажа, че не знам кой е клиентът.
Поклатих глава. Не вярвах на ушите си.
— И ти го взе? Ключът имам предвид. За какво ти беше да се забъркваш? Какво общо имаш ти с всичко това?
— Виж, Том, знам, че сбърках. Разбра ли? Наясно съм.
— Така ли го наричаш? Просто грешка? По-сериозно е, скъпа. Сещам се поне за трима души, които вече са мъртви, а сега някакви садисти държат децата ни за заложници. И само защото си спала с онова мазно лъжливо копеле!
— Знам, Том, знам, по дяволите! Не е нужно да ми го повтаряш.
Поех дълбоко дъх и се опитах да се успокоя.
— Наистина ли не знаеш какво има в сейфа?
Кати май също се поуспокои и гласът й стана по-мек.
— Не знам и не искам да знам. Каквото и да е, да си го вземат, не ме интересува.
— Защо не ми каза по-рано?
— Имах ли възможност? След като убиха Джак, не знаех какво да правя. Паникьосах се и отидох във вилата. Опитвах се да реша какво да правя. И когато ти се появи с онзи тип, дето се представяше за полицай…
— Даниълс.
Съвсем бях забравил за него. А той бе спасил живота и на двама ни. Запитах се дали е успял да се измъкне.
— Да, същият. Когато познах гласа му, изпаднах в ужас. Знаех, че търси онова от сейфа, и че когато го намери, вече няма да сме му нужни и ще се отърве от нас.
Звучеше правдоподобно, макар че какво ли имаше в проклетия сейф? Нещо шокиращо, безспорно. Но защо Джак беше дал ключа на Кати? Не вярвах на тъпото му извинение за етиката. Имал беше причина да й даде ключа и отново бях сигурен, че тя не ми казва цялата истина.
За пореден път я попитах как така нейните отпечатъци са се оказали върху ножа, с който е убита Ванеса. Тя каза, че не знае.
— Нямам нищо общо с убийството на Ванеса — добави. — Но ти не ми вярваш, нали? Макар убиецът й да те е нападнал.
— Вече не знам на какво да вярвам — отвърнах.
Така беше. Наистина не знаех.
Отново потънахме в мълчание. И двамата мислехме за едно и също: как да спасим децата си.