Саймън Кърник
Без пощада (25)

26.

В десет без десет Болт и Мо спряха пред къщата на Джак Кели. Няколко полицейски коли все още бяха паркирани на пътя, а зад дърветата се виждаше светлината на прожекторите — криминалистите продължаваха да обработват мястото на престъплението. Условията за работа бяха изключително тежки, но уликите не можеха да чакат. „По-добре те, отколкото аз“ — помисли Болт. Слязоха от колата. Наоколо не се виждаше жива душа, което беше добре дошло за Болт. Не му се щеше да обяснява на Ламдън защо отново е тук. Знаеше, че Ламдън няма да е много доволен, можеше дори да се опита да му попречи.

Бързо притичаха под дъжда до съседната къща, където бяха видели възрастната двойка. Боядисаната в бяло двуетажна постройка с вид на средиземноморска вила беше по-голяма от къщата на Кели, с капаци на прозорците и обрасли с бръшлян стени. На приземния етаж имаше покрита веранда, осеяна със саксии цветя, над входната врата висяха две кръгли лампи. Болт не би се отказал да живее в такава къща, макар че сигурно би я пренесъл в Италия или Гърция — някъде, където престъпниците са по-изискани.

Стигнаха до площадката и извадиха служебните си карти. Болт натисна звънеца. След порядъчно чакане чуха стъпки и вратата бавно се открехна. В процепа зад веригата се появи лицето на беловласия мъж, когото бяха видели по-рано. Гледаше ги подозрително.

— Какво има? — попита старецът.

Болт се представи и каза, че работят по случай, свързан с убийството.

— Знаем, че е късно, и молим да ни извините, но дали ще е възможно да влезем и да поговорим?

Старецът бавно кимна. Отвътре се чу гласът на жена му: питаше кой е.

— От полицията — отвърна той, откачи веригата и се дръпна, за да им направи път.

Минаха по коридора и влязоха в просторна уютна дневна. Стените бяха отрупани с всевъзможни сувенири. Имаше порцеланови чинии с карти на гръцки острови; винени бутилки в плетени поставки; средиземноморски пейзажи; дори няколко плюшени магаренца. Но въпреки цялата шарения не изглеждаше кичозно.

Домакинът се представи като Бърнард Краб, а жена си като Деби. Тя беше дребна закръглена дама приблизително на същата възраст като съпруга си. Засуети се около тях като квачка около пиленцата си.

— Искаме да ви зададем няколко въпроса за Джак Кели — каза Болт.

— Разбира се. Заповядайте, седнете — каза господин Краб.

— Не, благодаря. Не искаме да ви бавим. Все пак вече е късно.

— И без това ще е трудно да заспим при цялата тази суматоха.

— Джак беше много добър съсед — каза госпожа Краб. — Никога не отказваше да храни котките ни, когато ни няма. Каква трагедия да си отиде толкова млад.

Болт и Мо също изразиха съжаление за случилото се.

— Знаете ли, че Джак беше адвокат на главния съдия Парнъм-Джоунс? — попита госпожа Краб, видимо развълнувана от този факт.

— Да, известно ни е — отвърна Мо, загледан в красивата дантелена покривка на телевизора.

— Веднъж дойде при Джак — каза господин Краб.

— Не беше много отдавна. Преди две-три седмици. Когато го попитах, Джак каза, че се занимавал с личните правни дела на съдията.

— Колко жалко и за него — отбеляза госпожа Краб.

— Беше толкова хуманен човек, не робуваше на популизма. Толкова честен и всеотдаен.

Болт се питаше дали би казала същото, ако беше чула обвиненията, отправени към съдията тази вечер.

— Основната причина да сме тук е да разберем дали сте виждали някога този човек с Джак Кели — каза той и им показа снимката на Том и Кати Мерън.

— Чакайте да си взема очилата — рече госпожа Краб и припряно се огледа. — Да си ми виждал очилата, Бърнард?

Съпругът й отвърна, че не бил. Неговите висяха на врата му. Сложи си ги, взе снимката и внимателно я заразглежда.

— Изглежда ли ви познат? — попита Болт.

— Не — отвърна господин Краб. — Но жената ми е позната. Няколко пъти сме я виждали да идва у Джак, но не знаем коя е. Знам обаче, че полицаите, които ни разпитваха преди вас, искат да я открият.

— Тя ли е? — попита госпожа Краб, надвесена над ръката на мъжа си, все още без очила.

— Да, тя е — отвърна господин Краб и потупа с дебелия си пръст лицето на Кати Мерън. — Тази жена беше днес при Джак.

Двамата детективи се спогледаха и Болт попита:

— В колко часа?

— Ами… точно преди да се случи всичко. Затова и другите полицаи проявиха такъв интерес. Бях в градината и я видях да идва с колата си. Беше малко след пладне, към един и половина.

„Значи Кати Мерън може да се окаже една от последните, видяла Джак Кели жив“ — помисли Болт. Което означаваше, че може да е видяла и убийците.

Или, по-лошо, да е в комбина с тях.