Ридли Пиърсън
Жътварят на сърца (23)

23.

Наркотиците и успокоителните объркваха мислите й. Все едно че се опитваше да пише с лявата ръка — знаеше какви букви трябва да се появят на листа, но не можеше да ги изпише правилно.

Преди час беше пристигнала някаква кола. Малко по-късно си замина.

Мъжът беше в съседната клетка. Имаше две току-що сложени превръзки. Като ги видя, стомахът й болезнено се сви.

Не си спомняше кога бяха върнали съседа й, но той беше там, а сгъваемият стол на колелца, с който Пазача ги придвижваше, беше подпрян на стената. Сигурно е заспала. Това често се случваше и затова се затрудняваше да определи колко време беше изминало.

Шарън погледна надясно и направо подскочи, Пазача беше до нейната клетка. Държеше нейната банка и със спринцовка вкарваше опиат. Отделяше ги само телената преграда, но тя знаеше, че ако я докосне, ще я разтърси електрически ток. Напрегнатото изражение на Пазача я изпълни с ужас.

Феликс — най-голямото куче, главният мъжкар, се разхождаше свободно по централната пътека. Ходеше нервно напред-назад и дишаше тежко. Беше гладен и напрегнат. Той беше стражът, охраната на затвора.

— Отмених сутрешните си прегледи, трябва да бързам — тихо каза Пазача. С намордника на уста тя не можеше да му отговори. — Когато се събудиш, дясното око ще те боли. Ще бъде грижливо превързано. При никакви обстоятелства не трябва да разбутваш превръзката. Чуваш ли ме? Разбираш ли? Ако си разбрала, кимни с глава. Добре. Сега пък се разплака. Защо плачеш? Страх ли те е от мен?

Тя кимна с нежелание.

— От мен? Не бива да се плашиш. Стига си плакала! Аз съм лекар.

Тя не можеше да се сдържи. Колкото повече говореше той, толкова повече я обземаше ужас.

— Моля те — каза той като на дете.

Тя потисна чувствата си. Сега трепереше и плачеше без сълзи. Искаше да гледа на него като на абсолютно ненормален, но не можеше. Той вършеше всичко толкова професионално, толкова точно. Това намаляваше още повече възможността за бягство.

— Ако по-късно плачеш, това ще ти причини огромна болка, ясно ли е? Дължи се на залина в сълзите. Нали разбираш? Не трябва да си позволяваш да плачеш. Върху превръзката не трябва да има никакъв натиск, затова внимавай в какво положение ще бъде главата ти, преди да заспиш. — Изчака и после попита: — Чуваш ли ме? — Тя успя да кимне утвърдително с глава. — Благодарение на теб, на твоята ретина, някое бедно създание ще може отново да вижда, разбираш ли? Ти ще подариш на някого зрение. Това е истинско чудо, но без теб не е възможно. С какви чувства те изпълва?

„С желание за бягство“, помисли си тя. Сега повече от всякога мислеше само за бягство. Упойката, която той й инжектира, спусна мъгла пред очите й. Щеше ли да вижда някога отново? Щеше ли да се събуди? Вгледа се за последен път в очите на Пазача.

„Може би слепотата все пак няма да се окаже толкова страшна“, помисли си тя.