Матю Райли
Петимата велики воини (5)

Среща на умове
Петимата велики воини

Занзибар

Януари — февруари 2008

 

Екипът на Джак се събра около кръглата маса в остъкления кабинет в подземния док на Морския рейнджър. Тъмносивата конична кула на откраднатата подводница клас „Кило“ се извисяваше зад прозорците.

Джак седеше начело на масата, Магьосника и Зоуи бяха до него. Мечо Пух и Стреч седяха с близнаците Лаклан й Джулиъс Адамсън. Скай Монстър се беше разположил на един диван под прозореца и дремеше, а Джей Джей Уикам наблюдаваше от входа.

Тук бе и най-новият член на групата, археоложката Даян Касиди. Докато екипът на Джак бе в Израел, тя бе завела Оно в един приют за сираци в Момбаса, където помагаха на откъснатите от близките им туземци да се адаптират към модерния свят. Бе използвала времето и за да отиде до Щатите и да се свърже със семейството и приятелите си, за да ги успокои, че е жива. Беше се върнала вчера, изгаряща от желание да предостави на спасителите си всяка информация, която би могла да им осигури.

Макар да се намираха в Пърт, Лили и Алби също присъстваха благодарение на осигурената видеовръзка.

На масата бяха разстлани всевъзможни листа — различни бележки на Магьосника, Джак и близнаците, фотографии на Стоунхендж, карти с нанесени на тях означения, както и обобщаващата схема на Магьосника:

— Добре — каза Джак. — Докато ние прониквахме в свръхсекретни бази, Магьосника е работил по следващата фаза на мисията ни. Макс, датите.

Магьосника стана и написа на дъската:

3-ти Стълб — 11 март

4-ти Стълб — 18 март

5-и Стълб — 18 март

6-и Стълб — 20 март (двойно равноденствие)

— За да си наясно, Даян, нека обясня най-общо — каза Магьосника, докато пишеше. — В края на миналата година в една секретна база недалеч от английския бряг поставихме Огнения камък върху Жертвения камък на маите — един от Шестте свещени камъка — и така получихме тези изключително важни дати. На тях трябва да бъдат положени останалите четири Стълба на съответните им Върхове. Както виждаш, датите са групирани в рамките на март тази година.

— Четвъртият и Петият стълб имат една и съща дата — отбеляза Мечо Пух. — Възможно ли е?

— Така е — отвърна Магьосника. — Три пъти проверих.

— Което означава? — обади се Стреч.

— Което означава, че Четвъртият и Петият стълб трябва да бъдат сложени на местата им едновременно.

— Но тези върхове могат да са къде ли не по света…

— Знаем — каза Джак. — Но ще се върнем на това по-нататък. Магьосника ми каза, че единадесети и осемнадесети март са дати за небесно явление, известно като Изгряването на Титан — събитие, което съвпада с поставянето на първите два Стълба в Абу Симбел и Тейбъл Маунтън. Последната дата, двадесети март, не е Изгряване на Титан.

— А какво? — попита Морския рейнджър.

— Много важно събитие. При всички други Юпитер, Сатурн и най-големият спътник на Сатурн, Титан, изкривяват светлината на Тъмната звезда. Това изкривяване донякъде я отслабва. На двадесети март обаче ще бъде различно. Магьосник?

Магьосника обясни:

— Двадесети март две и осма е рядко събитие, което се случва веднъж на хиляди години. Става въпрос за двойно равноденствие, при което както нашето Слънце, така и двойникът му, Тъмната звезда, се намират на противоположните страни на Земята. Само на тази дата Юпитер и Сатурн няма да ни защитават от лъчите на Тъмната звезда. Тогава тя ще се появи изцяло иззад тях и ще излъчи смъртоносната си светлина право към планетата ни.

— Което означава, че на тази дата Машината трябва да е готова и всички Стълбове да са поставени по местата им — каза Джак.

— Или какво? — попита Морския рейнджър.

— Или ще бъдем свидетели на края на света — отговори Магьосника.

— И как по-точно ще изглежда този край на света?

Магьосника помълча известно време.

— Облъчена със страховитата енергия на Тъмната звезда, планетата ни ще получи вътрешни спазми, от които повърхността ще полудее. Представете си, че всички вулкани на Земята изригнат в един и същи момент. Представете си цунами, разбиващи се на всеки бряг. Представете си земетресения при всеки разлом. И всичко това ще продължи години! Подземните изригвания ще затоплят океаните и ще ги превърнат във врящи кошмари. Небето ще потъмнее от пепелта и атмосферата бързо ще се изпълни със серни газове от ядрото на планетата. Въздухът ще стане отровен за дишане.

— Нашата планета е много яка, но това не може да се каже за живота на нея — продължи той. — Хората могат да живеят единствено на повърхността на Земята, а след двадесети март тази повърхност ще се превърне в адска среда, напълно враждебна към живота — черни облаци, кипящи морета, безкрайни пожари и задушаващи газове.

Замълча за миг и въздъхна.

— Ефектно, страховито и тотално. Ето как ще изглежда краят на света.

 

 

Колкото до местоположенията на останалите Върхове, екипът на Джак разполагаше със снимки на трилитите на Стоунхендж, осветени от лъчите на Тъмната звезда и посочващи местата на шестте храмови светилища върху древни карти на света — карти, които (за съжаление) изобразяваха бреговите линии много преди нивото на океаните да се покачи до сегашното си положение. Това правеше определянето на точните местоположения на Върховете изключително трудно.

Въпреки това близнаците бяха посветили всеки ден от изминалия месец на решаването на неимоверно тежката задача да сравняват древните брегови линии със съвременните и да търсят съответствия.

— И какво открихте? — попита ги Даян Касиди.

— Тъй като е следващ поред, съсредоточихме усилията си върху третия лъч, който достигна Стоунхендж — каза Лаклан. — Ето този.

Завъртя лаптопа си, така че Касиди да вижда екрана:

— Бреговата линия от точката, отбелязана с тройка, е трудна за определяне — каза Джулиъс. — Тя може да бъде източният бряг на който и да е континент, страна или суша — Африка, Индия, Аржентина, Швеция, дори някъде из островите на Северна Канада. Дори мащабът е подвеждащ, тъй като не е същият като африканския.

— Проверихме всяка книга, до която успяхме да се доберем, за покачването на нивото на океана и допотопните брегови линии… — каза Лаклан.

— И? — попита Джак.

— И изобщо не сме близо до решението — тъжно отвърна Лаклан.

— Иначе казано, нужен ни е повече материал, за да продължим, Джак — каза Джулиъс. — Трябва ни повече информация.

На масата се възцари тишина.

Наруши я Даян.

— Може би имам нещо, което би свършило работа.

Даян вдига малката си раница — единственото, което бе взела със себе си при бягството им от неета — и извади от нея оръфан бележник в кожена подвързия.

Отвори го и запрелиства страница след страница нарисувани на ръка изображения и гъсто изписани бележки.

Спря на страница, на която бе написано:

Стихът на воините

(Сфинксът, Гиза)

„Първият

ще бъде най-благороден от всички, учен и воин едновременно.

Вторият

е роден водач и никой не ще постигне по-голяма слава от неговата.

Третият

ще бъде най-великият воин на всички времена.

Четвъртият

е великият завоевател, търсещ единствено слава, но славата е измама.

Петият

ще се изправи пред най-голямото изпитание и ще трябва да реши дали всички да живеят, или да умрат.“

Под стихотворението имаше изрисувани йероглифи и карти, както и нахвърляни бележки.

Даян погледна Магьосника.

— Така и не ме попита защо се заех да търся неета в Африка, Макс.

— Аз… ами… реших, че си тръгнала да ги търсиш просто за да провериш дали прочутото изгубено племе наистина съществува.

— Макар и да станах нещо като експерт по неета, аз не търсех племето. Аз също знам за Шестте свещени камъка и Стълбовете. Познанията ми върху неета бяха просто резултат от по-мащабното ми проучване — да открия дали тези прословути свещени камъни и диамантени тухли наистина съществуват. Реших, че като първоначални собственици на един от Шестте свещени камъка — Делфийското кълбо — неета може би разполагат с информация за останалите — и те определено разполагаха. Моето търсене е същото като вашето, само че основната ми отправна точка — това стихотворение, „Стихът на воините“ — беше различна. — Даян се обърна към Джак. — Знаеш ли за него?

— Аз знам — обади се Магьосника вместо Джак. — Било е открито върху плоча между предните лапи на Сфинкса. Наполеоновите войници са я изкопали.

— Точно така. И в момента въпросната плоча се намира в Британския музей.

— И с какво е важно стихотворението? — попита Джак.

— Макс е подозирал, че е важно. Нали, Макс? — каза Даян.

— От известно време. Но не можех да му намеря мястото.

Даян кимна към обобщаващия лист на Магьосника.

— Ти дори споменаваш „Петимата воини“ в схемата си като възможни пазители на Стълбовете.

— Така ли? — Джак погледна листа и с изненада откри, че археоложката е права.

Беше изписано под заглавието ШЕСТТЕ СТЪЛБА:

„Местонахождение? Великите домове на Европа; Може би «Петимата воини»???“

— Смятам, че стихотворението е пряко свързано с общото ни търсене — каза Даян. — Смятам, че в него се говори за петима души, които в хода на историята са оказали най-силно влияние върху съдбата на Огнения камък, Шестте свещени камъка, Стълбовете и Върховете.

Даян прожектира стихотворението на бялата дъска и започна да огражда различни думи с маркер и да добавя бележки отстрани.

Докато пишеше, говореше с увереността на експерт:

— Както много добре знаем, Голямата пирамида е била построена от Хуфу. Сфинксът обаче се намира пред втората пирамида в Гиза, построена от Хафре, сина на Хуфу, поради което дълго време археолозите просто приемаха, че той също е дело на Хафре. Днес обаче мнозина египтолози смятат, че Сфинксът всъщност е дело на Хуфу, строителя на Голямата пирамида.

— Имаме известен опит с Голямата пирамида — учтиво отбеляза Джак.

— Но може би все още не сте осъзнали монументалната важност на строителя й — отвърна Даян. — Имам предвид, че Голямата пирамида, Златният пирамидион, Огненият камък — и трите са изключително важни за вашата мисия. И трите са създадени от Хуфу. Именно той е разполагал с всички тях. Това не предполага ли, че Хуфу вероятно е разполагал с някакво познание — някакво много важно и съществено познание — за вашата Машина?

— Предполага, като се погледне от този ъгъл — каза Джак и изгледа Магьосника.

Старият професор сви притеснено рамене.

— Съсредоточихме се върху Рамзес и неговите шест камъка.

— Напълно разбираемо — каза Даян, докато довършваше писането върху дъската. — Но задавали ли сте си изобщо въпроса откъде са се взели въпросните свещени камъни? И откъде са шестте продълговати диамантени стълба? В един момент би трябвало всички те да са били заедно, нали? И първия път, когато ги откриваме заедно, е при Хуфу. Именно затова в някои текстове Огненият камък, шестте свещени камъка и шестте Стълба биват наричани събирателно „Съкровището на Хуфу“ или „Мъдростта на Хуфу“. И отговорът на това какво се е случило със Съкровището на Хуфу се крие в това стихотворение, създадено преди повече от четири хиляди години.

Даян тържествено отстъпи настрани от бялата дъска, за да покаже творението си:

— Чингис хан… Наполеон… — прочете Магьосника на глас.

— Исус Христос… воин? — изненада се Зоуи.

Джулиъс кимна към дъската.

— Мисля, че на мястото на четвъртия воин си имала предвид „Лаклан Адамсън“. Той също е велик завоевател. Само да можеш да го видиш как си реше косата сутрин. Направо завладяващо…

— Ха-ха-ха — отвърна Лаклан.

— Точно това проучвах — каза Даян. — Именно то ме отведе при неета, за да проверя с каква информация разполагат за стихотворението. Изобщо не очаквах, че ще ме заловят и ще ме поробят.

Джак дълго мълча, загледан в бялата дъска. Накрая каза тихо:

— Това е пророчество…

Даян кимна.

— Да, капитане. Точно това е. Предсказание, прозрение за петимата, които през вековете ще окажат най-голямо влияние върху съдбата на Съкровището на Хуфу — Огнения камък, Шестте свещени камъка и шестте Стълба.

— Значи смяташ, че ако тръгнем по следата на тези петима велики воини, ако разгледаме живота и историята им, ще открием Стълбовете, а може би и някакви данни за местоположението на останалите Върхове — каза Джак.

— Абсолютно точно — отвърна Даян Касиди.

— Добре — каза Джак. — И как разбра, че именно тези типове са воините, споменати в стелата на Сфинкса? Така де, защо не са някои други велики пълководци като Роули или Нелсън…

— … Цезар или Ханибал… — добави Зоуи.

— … Саладин или Александър… — обади се Мечо Пух.

— … Хитлер, Патън или Ромел… — включи се и Джулиъс.

— Знам, знам — вдигна ръце Даян. — Повярвайте ми, проверих всички тези личности и не само тях, преди да се спра тъкмо на тези. Отне ми години работа.

— Извинявай. И как реши, че са точно те?

— Добре. Така. Да започнем с Моисей. Нека си припомним, че историческата и библейска личност, известна ни като Моисей, е била всъщност египетски жрец на име Тутмос. Мое или Мозис означава просто „син на“, така че Тутмос означава „син на Тот“, египетския бог на мъдростта. Следователно човекът Моисей е съименник на един от Рамзесовите камъни — Двете плочки на Тутмос.

— Известни също и като Десетте заповеди — каза Мечо Пух. — Това го знаем. — И кимна към Двете плочки на Тутмос.

— О, да бе, вярно — каза Даян.

— И как по-точно откри, че Моисей е първият воин от стихотворението? — попита Джак.

— Това стихотворение не е единственият древен текст, в който се споменават петимата прочути воини — каза Даян. — Има и още два. Единият е от клисурата Ву в Китай и обикновено се приписва на философа Лао Дзъ. Вторият пък е от развалините на Каракорум в Монголия. Ето го първия.

Даян им показа една много стара фотография в тон сепия, прикрепена към бележника й. На нея се виждаше каменен пиедестал, върху който имаше надпис с древни китайски знаци. Тя го преведе:

Петимата

„1. Смирен свещеник, син на великия бог на мъдростта, ще избяга от дома си и от великата омраза на царя.

2. Пророк, лечител, съвършен човек, ще умре на ужасно дърво.

3. Господар на войната, но и най-мъдър владетел, чието царство ще се въздигне от безплодното плато.

4. Той ще търси империя, но ще открие единствено сълзи, царството му не ще просъществува и двадесет години.

5. Смъртна битка между баща и син, единият се бие за всички, а другият — за един.“

— Видях този пиедестал, когато бях в клисурата Ву — каза Магьосника. — Все още си е там, макар и на три метра под земята.

Даян показа втора фотография, на която се виждаше голяма чугунена врата, покрита с гвоздеи и символи, които приличаха на вариант на стара китайска писменост.

— Езикът е монголски — обясни тя. — Вратата е от портата на Каракорум, Черния град, столицата на ханството. От времето на Чингис хан е.

Всички прочетоха превода на Касиди:

Петимата най-велики воини

„Първият, воинът — свещеник, ще изнесе съкровището от древната земя и ще положи началото на велико потекло.

Вторият, воинът — цар, ще събере два царски рода и така ще продължи линията на Бога цар. Той ще раздели съкровището на две и ще остави завинаги белега си върху света.

Третият, воинът — конник, вярно ще пази съкровището в залите си от желязо и ще го предаде на онези, които сметне за достойни.

Четвъртият, воинът — император, ще търси съкровището за собствена слава и ще успее само в още по-голямото му разпръсване. То завинаги ще остане недосегаемо за него.

Петият, великолепният воин, ще бъде по време на Второто пришествие и ще реши съдбата на всички.“

— Ето така се спрях върху Моисей, Исус, Чингис и Наполеон — каза Даян. — Когато съпоставиш и трите източника, както и множеството други исторически свидетелства, се вижда как всички те съвпадат. Все още не зная кой е последният, петият воин — текстът от Черния град казва, че той ще се яви по времето на „Второто пришествие“, което е връщането на Тъмната звезда през март.

Лаклан Адамсън се обърна към Джак.

— Смъртна битка между баща и син, Джак. Възможно е да става въпрос за теб и онзи задник баща ти, изправени един срещу друг на края.

Джак го изгледа косо.

— Сериозно се съмнявам, че съм споменат в някакво древно пророчество. Освен това текстовете не уточняват дали петият воин е бащата, или синът. Воинът може да е баща ми, бащата на Мечо Пух или дори някой друг, с когото още не сме се сблъсквали.

Зоуи все още не изглеждаше убедена.

— Исус Христос няма славата на воин. Той е бил човек на мира.

— Но е носил меч — възрази Магьосника. — И в един прочут откъс от Евангелието на Лука подканва последователите си да идат да си купят мечове.

— И мнозина от последователите му са били революционери, подклаждащи въстание против Рим — добави Джулиъс.

— А Наполеон? — не се предаваше Зоуи. — Воинът — император? Та неговото е по-скоро провал, отколкото успех.

— Така е, но наистина се е провъзгласил за император на Франция — отговори Джак. — Освен това е бил маниак на тема Египет. Именно благодарение на него разполагаме с Розетския камък, по който са разчетени йероглифите. А също така е известно, че е бил посветен за масон вътре в Голямата пирамида. Няма друг западен лидер с по-тесни връзки с Египет от него.

Джак се обърна към Даян Касиди.

— Това е много полезно. Може би наистина си попаднала на нещо. Да приемем за момента, че си права, и да разгледаме малко по-подробно тези четири исторически личности — Моисей, Исус, Чингис и Наполеон. Хайде, време е всички да залегнем над книгите. Искам да съпоставите тези четирима воини с всичко, което знаем за Машината, Стълбовете и Върховете. Покрийте всичко, от астрономия и египтология до древни митологии; от местата на Върховете, които посетихме — Абу Симбел и Кейптаун — до Аристотел, Рамзес, Хуфу, Йероним, неета и големите домове на Европа. Всичко и всички. Търсете връзки, допирни точки, всякакви общи неща, които могат да ни отведат до останалите Стълбове и Върхове. А ти, Зоуи, се поогледай за други претенденти за титлата „велик воин“ в случай, че доктор Касиди е допуснала грешка. Хайде, народе, да се размърдаме.

Занзибар

Февруари 2008

Месецът преди третия краен срок

През следващите няколко седмици екипът се потопи в проучвания. Изчетоха всичко, което успяха да открият за четиримата известни „най-велики воини“ — Моисей, Исус, Чингис хан и Наполеон — като отбелязваха пътуванията им, текстовете, които бяха оставили, или книгите, написани за тях.

Изчетоха Библията и останалите известни евангелия; прочетоха великото произведение „Тайната история на монголите“, описващо постиженията на Чингис хан, като навсякъде търсеха каквото и да било споменаване за древно познание, „мъдрост“ или „съкровище“.

На всеки два дни правеха събрания, на които Джак записваше основните точки върху бялата дъска в стаята.

Естествено, проучванията им показаха някои доста любопитни връзки.

Например големите домове на Европа се наричаха Deus Rex (Бог цар) — името, използвано в монголския текст от Черния град, описващ линията на Исус Христос.

Това бе записано на дъската.

Освен това се оказа, че Наполеон е проявявал необичаен интерес към Рамзес II. По време на прочутата си експедиция в Египет той дал изрична заповед всички находки, свързани с Рамзес Велики, да бъдат доставяни лично на него.

Един надпис, открит в руините на двореца на Рамзес в Луксор, буквално го обсебил. Той гласял:

„Самотен бехен стои на стража

на входа на най-великото светилище.“

Разбира се, под „най-великото светилище“ се имаше предвид Шестият и последен Връх. А „бехен“ се оказа рядка разновидност на кафеникавочерен базалт.

Наполеон наредил на учените си да претърсят целия Египет за паметници, изработени от бехен. Най-прочутата им находка бил Розетският камък, но освен него били намерени само няколко малки обелиска, като никой от тях не се издигал пред входа на някакво подземно светилище.

Оказа се, че освен манията си по Египет Наполеон проявявал и необичаен интерес към астрономията — и най-вече към Сатурн и Юпитер.

Френският император бил заинтригуван от въпроса защо орбитите на тези две планети понякога изостават от предсказаните с изчисления. Сякаш, отбелязал той, на движението им по небето въздействала някаква външна сила.

— В артилерийското училище Наполеон бил обучаван от Пиер Симон дьо Лаплас… — съобщи Зоуи на групата при едно от събиранията им.

— Лаплас? — оживи се Магьосника. — Той е един от най-великите математици на всички времена. Именно негова е концепцията за метъра. Освен това е бил водеща фигура в астрономията. Някои твърдят, че превъзхождал дори Исак Нютон в областта на небесната механика.

— Е, когато станал император на Франция, Наполеон взел Лаплас в двора си, за да се консултира с него по астрономически въпроси и по-точно — да открие причината за забавянето в орбитите на Сатурн и Юпитер — каза Зоуи.

— Значи Наполеон е знаел много за Египет и за орбитите на Сатурн и Юпитер — каза Джак. — Вероятно можем да приемем, че е знаел също и за Тъмното слънце.

Това също бе записано на дъската. При споменаването на Исак Нютон Стреч също се включи.

— Проследявах споменаването на Магьосника за алхимическите трудове на Нютон. Той е бил фанатик на тема алхимия, така наречената „наука“ за превръщането на оловото в злато. Това е била неговата мания. Писал е за нея повече, отколкото по която и да било друга тема.

— И какво?

— Всичко е много объркано и сложно и най-често не ми говори абсолютно нищо. Можете да ме сметнете за луд, но понякога ми се струва, че Нютон е използвал термина „алхимия“ като кодова дума за нещо друго.

— Исак Нютон е бил прочут с потайността си, а дори по негово време алхимията вече е била развенчана — каза Магьосника. — Така че изобщо не бих се изненадал, ако неговата „алхимия“ е всъщност шифър за някакъв друг вид трансформация.

— В трудовете му има ли споменаване за Тъмното слънце? — попита Джак.

— Не открих такова — отвърна Стреч. — Или поне не пряко.

— Значи Нютон има отношение към въпроса? — попита Джак.

— О, със сигурност — отвърна Магьосника вместо Стреч. — Дори днес сър Исак Нютон си остава един от най-големите специалисти по движението на планетите. В края на краищата той пръв е предсказал точно Изгряването на Титан. Като се имат предвид залитанията му по езотеричното и огромното количество трудове, които не е публикувал, напълно е възможно да е открил Тъмното слънце, но да е запазил знанието за себе си. Много е опасно да не вземаме под внимание Нютон.

Това също бе записано на дъската.

 

 

Един спокоен следобед Джак отведе Магьосника в кабинета си, за да поговорят насаме. Искаше да обсъдят нещо, което го безпокоеше.

— Макс, наградата за полагането на Първия стълб, знанието, беше много напреднало познание. Втората награда, топлината, е тайната на вечното движение. Имаш ли идея какви са останалите четири?

Магьосника сви рамене.

— Най-вече предположения. Информацията за естеството на наградите е в най-добрия случай откъслечна. Да вземем третата — зрение. Дали тя означава виждането на бъдещето? На миналото? Или способността да четеш сърцата на хората? Веднъж четох за един египетски ритуал на кръвта, при който жрецът порязва собствената си длан и после стиска свещен скъпоценен камък в окървавената си ръка — и така получавал видения. А пък нашият китайски приятел и философ Лао Дзъ навремето заявил, че най-великото нещо, което може да види човек, е времето на собствената си смърт, така че да може да се подготви за нея. Като се има предвид връзката на Лао Дзъ с начинанието ни, това може да е алюзия за наградата, известна като зрение.

— Ами останалите? — Джак зачете от обобщителния лист на Магьосника: — Живот, смърт и власт?

— Помниш ли какво каза Стреч за Исак Нютон онзи ден? — отвърна Магьосника. — Че може би е използвал думата „алхимия“ като код за нещо различно от преобразуването на оловото в злато? Често съм се питал дали алхимичните му търсения не са били всъщност опит да превърне обикновената продължителност на човешкия живот в по-голяма.

— Значи смяташ, че наградата живот е дълголетие…

— Харесва ми метафората на Нютон — каза Магьосника. — Че обикновената продължителност на живота ни е олово, а удължената — злато.

— А тогава какво мислиш за петата награда — смърт?

— Като съберем някои египетски източници като Текстовете от пирамидите и Книгата на мъртвите, предполагам, че тази награда е някакъв вид оръжие. Способността да причиниш смърт на враговете.

Джак се замисли.

— Възможно ли е двете награди живот и смърт да са свързани някак? Смърт да бъде някаква възможност да убиваш, а живот да е противоотровата? В края на краищата тези два Стълба са единствените, които трябва да бъдат положени едновременно.

— Ммм, не се бях замислял за това — рече Магьосника. — Определено е възможно.

— А какво ще кажеш за последната награда? — попита Джак. — За власт?

Магьосника разпери ръце.

— Това е наградата на наградите — абсолютната земна власт за онзи, който отблъсне Тъмната звезда. Но каква форма приема тази власт, никой не знае…

На вратата се почука.

Зоуи пъхна главата си в стаята.

— Привет. Лили току-що се обади от Австралия. Казва, че има да съобщи нещо много важно.

 

 

Групата се събра в стаята за срещи и се обърна към екрана и бялата дъска.

Магьосника стоеше в предната част на помещението. Видеовръзката с Пърт работеше и на компютърния екран се виждаше лицето на Лили.

Магьосника прожектира на екрана цифрова снимка. На нея се виждаше златната плочка, която двамата със Зоуи бяха фотографирали при Първия връх в Абу Симбел — плочката, съдържаща описанието на всички шест Върха:

— Е, какво има? — попита Зоуи.

— Не мога да повярвам, че не го бях видяла досега — рече Лили. — Вгледайте се по-добре в лявата страна на плочката и ще видите Тот-числата за всеки Връх, представени като хоризонтални чертички. Под всяко число обаче ще видите и един V-образен знак. Това е Тот-символът за пречистване.

Зоуи сви рамене.

— Естествено. Пречистването на всеки Стълб от Философския камък.

— Отчасти — каза Лили. — Вгледайте се по-внимателно. Под числата за последните три Върха има по два такива знака.

— Я, вярно… — каза Лаклан.

— Хм… — изсумтя Джулиъс.

Джак се намръщи.

— Какво означава това? Нещо като двойно пречистване ли?

— Да — каза Лили.

— Току-що проверявах базата си данни за споменаване на втора форма на пречистване — обади се Магьосника. — Изглежда, че тъй като Тъмното слънце ще е много по-близо до Земята в края на март и съответно ще излъчва по-силно, на Машината й е необходима допълнителна форма на пречистване за последните три Стълба. Ключовият източник, който намерих, е този.

И прожектира на екрана друго изображение — древноегипетска стена, покрита с йероглифи.

— Това е от една зала в Сакара, южно от Гиза — каза Магьосника. — Надписът гласи:

„Пречисти последните три също в моята купа,

в чистите води на Извора на Черната топола.

Направиш ли го, Близнакът на Ра

ще бъде удовлетворен

и ще изсипе даровете им върху теб.“

— Даровете им? — повтори Стреч. — Тоест последните три награди ли?

— Точно така — отвърна Магьосника.

— Значи за да спрем Тъмното слънце при последните три Върха — рече Джак, — трябва да пречистим последните три Стълба не само чрез Философския камък, но и във водите на този „извор на Черната топола“…

— … и това трябва да бъде направено „в моята купа“, или в чашата на Рамзес II, последния от Шестте свещени камъка — довърши Магьосника.

— Онзи, който така и не успяхме да открием — каза Джак. — Това ще е проблем. Лили, Алби, Магьосник — искам от тук нататък да се занимавате само с този въпрос. Да разберете какво се е случило с тази чаша и къде се намира този извор.

 

 

Проучването продължи.

Между събранията и четенията Джак и другите войници в екипа излизаха, за да поддържат бойната си форма.

Джак и Зоуи правеха дълги сутрешни кросове покрай пустия бряг. Мечо Пух си направи манекен в естествени размери от чувалчета пясък и мяташе по него ножове, а Стреч, който вече почти бе влязъл във форма, се упражняваше в стрелба.

Един ден, по настояване на Лили по видеофона, той нарисува върху манекена усмихнато лице. Лили кръсти мишената „Джордж“. От тук нататък, когато някой излизаше да тренира, обикновено го правеше с думите „Отивам да убия Джордж пет-шест пъти“. Когато прибираха злощастния манекен — изпускащ пясък, понякога обезглавен, обикновено без един или друг крайник — неизменно се намираше някой, който да каже съчувствено: „Горкият Джордж“.

Проучването продължаваше.

Бяха открити още връзки между великите воини и бялата дъска се запълни. Скоро обаче стана ясно, че някои от най-обезпокоителните — и най-важни — връзки се въртят около един конкретен воин.

Исус Назарянина.

 

 

— Нито един човек не е имал по-голямо въздействие върху света от Исус Христос.

Лаклан правеше презентация за групата заедно с брат си Джулиъс. (Както обикновено, близнаците носеха съперничещи си тениски — тази на Лаклан имаше надпис „Стюи Грифин за президент“, на което Джулиъс отговаряше със „Стюи Грифин е зъл гений“.)

— Въпросът дали Исус е бил син на божество ще оставим за друг път — каза Лаклан. — Засега е важно, че и атеисти, и вярващи сме съгласни, че е бил човек, живял в района на Юдея преди около две хиляди години. Учението му се разпространява от организацията, известна ни като Църквата, но си остава под въпрос дали въпросната организация не е всъщност просто съживена версия на египетския култ към слънцето…

— Вече имахме дискусии с тях по този повод — каза Джак.

— … да, но даваш ли си сметка колко важен за църквата е Великден тази година? Магьосника дори го споменава в края на обобщителния си лист.

— Осветли ме, ако обичаш.

— Както вероятно знаете, датата на Великден се мени всяка година, но знаете ли как се изчислява тя?

— Как? — попита Мечо Пух.

— Първоначално се е правело по следния начин — неделята на Великден се пада през първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие в северното полукълбо — каза Джулиъс.

— Иначе казано, в неделята след първото пълнолуние на пролетта — обясни по-простичко Лаклан.

— Слънчев култ — отбеляза Стреч.

— През тази година обаче се случва нещо много специално — каза Лаклан. — През две и осма година Великден се пада точно на равноденствието. Денят на пресмятането ни е двадесети март, а тази година на двадесети март е Велики четвъртък, началото на Великденския празник, който отбелязва смъртта на Исус и предполагаемото му възкръсване.

— Слънцето в равноденствие и връщането на Тъмната звезда — каза Джак. — Това е съвършена религиозна буря.

— И това е вярно. За Католическата църква двадесети март две и осма година е върховната свещена дата — каза Лаклан. — Тогава всичко, в което вярват те, се събира в едно.

— Мислиш ли, че са още в играта?

— Църквата може и да е млъкнала след твоята битка с агентите й при Голямата пирамида, но би било грешка да смятаме мълчанието й за бездействие. Лично аз бих приел, че ще наблюдават много внимателно мисията ни, особено с наближаването на двадесети март.

— А сега да се върнем на самия Исус — продължи Джулиъс. — Както повечето от вас знаят, той бил наречен „месия“ — прозвище, което придобива религиозно значение през годините, но което всъщност е термин, свързан с потеклото. Има много изследвания върху произхода на Исус по бащина линия. Баща му Йосиф е от царското коляно на Давид. По бащина линия Исус е от богата фамилия. Не е бил някакъв беден дърводелец. Всъщност абсолютно никъде в Библията не се споменава Исус да е работил.

— По майчина линия обаче нещата стават още по-интересни — продължи Лаклан. — Мария е била от рода на Аарон, който също е царски. Ще ме попитате ли кой е Аарон?

Лаклан се ухили.

— Аарон е бил брат на Моисей. Исус, нашият Втори воин, е бил много, много далечен потомък на семейството на Моисей, който пък е нашият Първи воин.

— Според едно от стихотворенията на доктор Касиди — продължи Джулиъс — Вторият велик воин — Исус — „ще раздели съкровището на две и ще остави завинаги белега си върху света“. Е, знаем, че Исус наистина е оставил белега си върху света. Според нас да „раздели съкровището на две“ означава, че е разделил шестте Стълба на две групи по три. И тъй, след много проучвания и малко запълване на празнини, двамата с Лаки съставихме следната диаграма, която обобщава хипотезите ни относно местоположението на шестте Стълба:

— Изглежда сложно, така че нека обясня — каза Джулиъс. — Първо, трябва да тръгнем назад от онова, което ни е известно в момента — че саудитците са получили Първия стълб, неета — Втория, а англичаните — Четвъртия. Те са отбелязани с латинските цифри I, II и IV на схемата. Като знаем тези крайни точки, нека се върнем назад към Исус. Как е разделил шестте Стълба на две групи? Ами, те са важно родово наследство, така че най-вероятно е искал да ги запази в семейството… Така че ако отново тръгнем от онова, което ни е известно, според нас Исус е задържал три Стълба за най-близките си — станалото вече прочуто семейство на Мария Магдалина, което се появява във Франция малко след разпъването на Исус. Това е свещената владетелска линия или Deus Rex, за представители на която се смятат някои европейски династии. Както знаем, британската кралска фамилия притежава един такъв Стълб — Четвъртия. Смятаме, че благодарение на вековете династически бракове и войни друг един Стълб е бил поделен между датската кралска фамилия и потомците на последния руски цар Николай Втори от династията Романови.

— Каза, че Исус е задържал за себе си три Стълба — обади се Джак. — Дотук стана дума само за два. Какво според вас е станало с третия?

Лаклан погледна Джулиъс.

— Нямаме причина да смятаме, че е изнесен от Юдея след разпъването на Исус. Макар историците да са уверени, че Мария Магдалина е отишла във Франция, никой не може да твърди със сигурност, че Исус изобщо е напускал Юдея. Предполагаме, че е останал там и е задържал Стълба за себе си.

— Какво?! — възкликна Магьосника.

— И какво е станало с него? — попита Зоуи.

— Ами… — Лаклан се поколеба. — Смятаме, че Стълбът е бил погребан заедно с Исус.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да намерим гроба на Исус Христос?! — слиса се Зоуи.

— В общи линии, нещо такова — извинително отговори Джулиъс.

— Независимо дали е възкръснал от мъртвите, или не, никой никога не е откривал гробницата, в която е бил положен да почива, било в Йерусалим или другаде — каза Лаклан.

— И как ще я открием ние? — попита Зоуи.

— Намерихме само един древен документ относно Исус, в който се споменават както вечното му жилище, така и „мъдростта“ му — писмо на арамейски, открито в една църква в Южна Франция, за което се смята, че е от брата на Исус Яков до Мария Магдалина. То е доста смътно, но се превежда по следния начин:

„Той почива в мир

на място, където дори могъщите римляни

се боят да отидат.

В бяло царство,

където не остарява.

Неговата мъдрост лежи все още с него,

защитена от близнак,

който пръв посреща всички крадци.“

— Без имена, без местоположения — каза Зоуи. — Типично.

— Но пък има ясно споменаване на „неговата мъдрост“ — отбеляза Даян.

Зоуи въздъхна.

— Това писмо може да е написано от всекиго…

— Ами другите три Стълба, които е притежавал Исус? — обади се Джак, за да поднови дискусията. — Те къде са отишли?

Лаклан кимна.

— Да, да. В Евангелие на Петър се споменава, че Исус е дал „три мъдрости“ на Яков малко преди да бъде задържан в Гетсиманската градина. Според нас става дума за трите останали Стълба. Да не забравяме, че те са били семейно съкровище, а Яков също е бил наследник. Освен това Исус му е имал огромно доверие.

— Ако отново тръгнем назад от онова, което ни е известно — че тамплиерите са плячкосали Храма и са откраднали Стълба, който в крайна сметка се оказал у неета — можем да стигнем до заключението, че вероятно именно Яков е скрил този Стълб в Храма — каза Джулиъс. — Като потомък от Давидовото коляно, той е имал привилегирован достъп до светая светих.

— Колкото до другите два Стълба, Яков е приключил земния си път в крепостта Ван, голям град в съвременна Турция, между Черно и Каспийско море — каза Лаклан. — Пътят, по който е стигнал дотам, е описан много подробно, селище по селище, пак в Евангелието на Петър.

Лаклан отвори една книга на фотография на стар пергамент, върху който имаше дълъг направен на ръка списък:

— Яков отива във Ван, а познайте кой разграбва града хиляда години по-късно с войските си? — каза Джулиъс. — Чингис хан. Още една връзка между Петимата воини.

— Интересно — каза Джак. — Дали Чингис е нападнал Ван само за да се добере до Стълбовете?

— Не знаем, но е възможно. Така или иначе, Чингис хан се е сдобил с двата Стълба, пазени във Ван, и един от тях — Първият — се озовал в саудитската кралска фамилия. Не е известно как се е озовал там, но знаем, че в знак на благодарност за помощта, оказана на войската му за тайното заобикаляне на Хорезъм от запад, Чингис хан е дал на водача на бедуините „подобен на тухла камък с изумителна красота, каквато никой никога не бил виждал“. Стотици години по-късно въпросното бедуинско племе станало династията Сауд.

— А какво е станало с последния Стълб? — попита Джак. — Вторият, който е попаднал у Чингис хан?

Джулиъс прожектира портрет на Чингис хан от 13 в.

От екрана строго и заплашително ги загледа монголец с дълга сива брада. Беше облечен в броня от кожа и бронз, с як шлем и петоъгълен щит в едната ръка, покрит с кабари и релефни изображения. Очите му бяха завладяващи и в тях гореше сила и авторитет.

— „Атакувай свирепо, но винаги имай план за отстъпление“ — каза Джулиъс. — Това е прочутата военна аксиома на Чингис хан, както и основна теза на безброй книги за бизнес самоусъвършенстване от осемдесетте.

— Знаете ли, че Чингис е покорил цял Китай и половината Европа? — попита Лаклан.

— В общи линии — отвърна Джак.

— Но така и не е покорил Япония — каза Лаклан. — А тя е била много по-близко от Европа. Питал ли си се защо?

— Защо? Имам предвид — трябвало ли е да се питам?

— Около хиляда двеста и двадесета година Чингис хан предприел тайно пътуване до най-северния остров на Япония Хокайдо, където уж се срещнал с японския император и неговия първи военачалник, шогуна — каза Джулиъс. — Чингис хан харесал императора, но бил още по-впечатлен от шогуна, който държал реалната власт в Япония. Правилно си дал сметка, че именно шогунът е отговорен за подреденото и почтено управление на японското общество. Предвид хаоса в собствената му империя и постоянните вражди между синовете му заради наследството, по-късно Чингис хан писал, че оставил на шогуна „мъдростта на живота ми“.

— Стълб… — каза Магьосника.

— Смятаме, че това е бил Третият стълб. Въпросният шогун, Хойо Йошитоки, има уникален релеф на надгробния си камък — бял продълговат предмет с три хоризонтални реда текст върху него.

— Шогуните щели да управляват Япония през следващите сто години като военна хунта, със серия императори фигуранти, но в крайна сметка императорската фамилия си възвърнала контрола над страната, вероятно заедно със Стълба — каза Лаклан.

— Това подкрепя историята на Йоланте, че японската императорска фамилия е скрила своя Стълб от Щатите в края на Втората световна война — каза Джак.

— Американците не са били единствените, които са се опитвали да се доберат до него — рече Джулиъс. — Един от внуците на Чингис хан, Кублай, се опитал на два пъти да нахлуе в Япония, но и двата пъти претърпял неуспех и бил отблъснат от войските на шогуна. Намерихме монголски запис за кампаниите му. Любопитното е, че Кублай нападал затънтения северозападен бряг на Хокайдо, известен с отвесните си скали и бурно море. Районът няма абсолютно никаква стратегическа стойност, но въпреки това Кублай го атакувал два пъти.

— Мислите, че Кублай хан е искал да си върне Стълба на дядо си — обади се Морския рейнджър.

— Точно така.

Джак се облегна назад и погледна към Магьосника.

— Всичко това е добре, но…

— И още едно нещо.

Лаклан прожектира на екрана една от снимките на Стоунхендж:

— Нали виждате бреговата линия, отбелязана с тройката? Вдъхновени покрай тайното пътуване на Чингис хан и провалените кампании на Кублай, май успяхме да разберем къде се намира Третият връх.

Джак се наведе напред. Останалите също.

— Къде?

— През хилядолетията бреговата линия се е променила значително и тъкмо затова беше толкова трудно да стигнем до отговора. — Лаклан показа две други изображения. — Отляво имаме близък план на изправения камък в Стоунхендж. Отдясно е съвременна карта.

— Както виждате, цели морета са се намърдали в ниските места на сушата — огромни потопи, които създали Корея и всички японски острови. И точно там е Третият връх — на северозападния бряг на Хокайдо в Япония.

— Великолепна работа, момчета — каза Магьосника. — Но…

— Но Връх без Стълб не ни върши никаква работа — довърши Джак.

— Така е — съгласи се Лаклан. — Още не сме свършили.

— Моите извинения.

Лаклан продължи:

— Малко след смъртта на Чингис хан пристигнали пратеници на шогуна. Заварили на трона сина му Угедай. Според един свитък в музея в Шанхай те поднесли на Угедай изключително странен дар — прекрасно стъклено кълбо с мътнобял цвят и размерите на футболна топка и покрито със сложни рисунки. Заедно с подаръка имало и съобщение от шогуна до Чингис:

„Велики хане, след девет дълги години делото е завършено. В храмовото светилище бе построен лабиринт по наш проект, подобен на вече съществуващия там, който да пази твоя славен дар за моя народ.

За мен е чест да ти поднеса това яйце на безкрил дракон, открито в храмовото светилище по време на разкопките ни. На него са изобразени величествените скали над входа на светилището, както и пет други най-прекрасни гледки. Майсторската му изработка няма равна на себе си.“

— Значи Чингис хан е дал на японците Третия стълб като дар, а те са го скрили в самия Трети връх — каза Магьосника. — Стълбът е във Върха…

Лаклан се обърна към Джак.

— Връх без Стълб може и наистина да е безполезен, но бих казал, че Връх със съответния му Стълб в него си е направо страхотно…

— Разби ме — отвърна Джак.

— Безкрил дракон? — обади се Мечо Пух. — Това пък какво е?

— Терминът „яйце на безкрил дракон“ е много особен — каза Джулиъс. — Но нека се замислим. Как би изглеждал един дракон без криле?

— Като динозавър… — каза Лили по видеоканала.

— Точно това мислим и ние. — Лаклан кимна. — Предполагаме, че въпросното яйце на безкрил дракон е всъщност някаква вкаменелост на динозавърско яйце или стъклена версия на такова, украсено с рисунки.

Джак се обърна към Магьосника.

— Макс? Да има някакви прочути яйца, за които би трябвало да знаем?

— Само най-прочутите — каза Магьосника. — В края на деветнадесети век руските царе поръчали прочути бижута във формата на яйца на майстора Петер Карл Фаберже. Споменавам ги в обобщителния си лист. Яйцата на Фаберже са великолепни, редки и на практика безценни. Върху едно от тях, изработено от злато и изгубено по време на болшевишката революция, явно е имало изобразени пейзажи като онези, за които говорят близнаците. Като се има предвид връзката на руската царска фамилия с Машината, често съм се питал дали въпросното яйце не е било изработено като дубликат на това или може би на друго подобно драконово яйце. Щом в този Връх е намерено яйце, вероятно има и други, които владетелските фамилии вече притежават.

— Ако е така, това би могло да обясни донякъде познанията на Йоланте — каза Джак.

— Определено.

— Е, каквото и да представлява, това драконово яйце е в основата на всичко — каза Джак. — Ако пейзажите по него изобразяват входовете на този и на останалите пет Върха, ще трябва да го намерим.

— Сред изображенията на племето неета имаше и свещено кълбо като това, което описвате — намеси се и Даян Касиди. — Ако бащата на Джак все още пътува с техния магьосник, най-вероятно също знае за въпросното яйце.

— Ще трябва да приемем, че Вълка прави абсолютно същото, което правим и ние — каза Магьосника. — Проучва и планира. Същото се отнася и за представителите на династиите, особено ако притежават яйцето на Фаберже.

— Имам човек, който държи баща ми под око — каза Джак малко загадъчно. — Според него през последните две седмици Вълка се е окопал в американската база в Диего Гарсия. И да знае за това, все още не е предприел действия.

— Според посланието на шогуна — каза Алби по видеовръзката — драконовото яйце било намерено във Върха, което би трябвало да означава, че е било оставено от древните създатели на Машината.

— А това означава, че ни трябва Лили, за да го разчете. — Джак се обърна към компютъра. — Май пак си в играта, хлапе.

— Иха! — извика радостно Лили.

Джак се обърна към близнаците.

— Намирано ли е голямо непокътнато яйце на динозавър в Монголия или Япония?

— Не — отвърна Джулиъс. — Нито едно.

— Да изясним нещата — обади се Зоуи. — Значи казвате, че ако открием това яйце и съчетаем изображенията върху него с информацията, с която разполагаме за бреговата линия на Хокайдо, можем да намерим Третия връх и Третия стълб, така ли?

— Да — отвърна Джулиъс.

— Да — повтори Лаклан.

— Значи го намираме — решително заяви Джак и се обърна към близнаците. — Добре, мои специалисти по Монголия, къде е отишло то? Къде според вас се е озовало това яйце на безкрил дракон?