Мара Белчева
Шествие тихо. Без поп, без гробари…

Шествие тихо. Без поп, без гробари.

Носят ковчега му братя-другари.

Тъмна, до него пристъпа и тя:

в гроба отнасят й днес радостта.

Пътя под дъбови вейки извива,

вихър ги върху ковчега превива.

Като венци се децата плетат

в шествието му по стръмния път.

Горе на хълма то спря, — и се върна.

Него земята го чужда пригърна.

Вихъра стене. Връх гроба гасней

сетний луч: — сетня молитва му пей.