Мара Белчева
Степ. Широка снежна степ…

Степ. Широка снежна степ.

Пада мрак. Из бездната на вечерта

вихъра зави свиреп.

Скитник стар запря пред тъмните врата

манастирски. Щап подел,

той почука: „Нищ отвърженик нерад!“

— „Всякой е добре дошел,

влез“. Прегърбен влезе старца белобрад.

Влезе и излезе пак.

Не намери той и тука своя Бог,

чийто глас през нощний мрак

го поведе — глас и кротък и жесток.

Влезе и излезе пак.

И през снежното мълчане на нощта,

чут е тежкия му крак,

твърдо стъпащ, как се отеква в степта.