Том Егеланд
Краят на кръга (82)

13.

От време на време човек трябва да обърне поглед към природата, за да преоткрие себе си. Към земните пчели, противопоставящи се на законите на аеродинамиката, към лисиците, които прегризват собствената си лапа, за да се измъкнат от капана, към рибите, които се сливат с коралите, за да не бъдат изядени. Сред растителното царство аз винаги съм имал своята слабост — Argyroxiphium sandwicense. Сигурно помните растението, на което, както разказах на моята учителка, бих искал да приличам? Сребърен меч. Година след година то расте — скромно и срамежливо, и не иска да привлича внимание към себе си. Разпознавам себе си в него.

Бавно то се превръща във високо половин метър кълбо, покрито с блестящи в сребърно власинки. След това от него нагоре се изстрелва едно двуметрово стъбло.

След двадесет години то внезапно разцъфтява. Един цвят, така величествен, че с него то завършва и живота си.

Човек не може да не изпита възхищение пред решителното му търпение.