Том Егеланд
Краят на кръга (8)

6.

Преди две години прекарах шест месеца в клиника за нервноболни.

Имах късмет и ме приеха в същото отделение, където бях ходил на групова терапия. Времето там не бе помръднало. Балатумът бе със същия десен. Стените бяха в същия болнаво жълто-зелен цвят и голи. Звуците и миризмите бяха същите. Мартин седеше в своя люлеещ се стол и плетеше. Плетеше един и същи шал от осемнайсет години. Съхраняваше плашещо дългото творение във висок кош от тръстика с капак. Той ми кимна сякаш просто бях отишъл до лавката за нещо. Никога не бяхме говорили един с друг. И все пак той ме позна и ме прие като нещо подобно на приятел.

Дори мама не знаеше за престоя ми в клиниката. Тя толкова лесно се разтревожва. Казах й, че ще участвам в разкопки в Египет.

В един плик за писмо формат А4, който изпратих до централната пощенска станция в Кайро, поставих пачка от шест адресирани плика. Заедно с молба за помощ. Не знам арабски. Затова пъхнах двайсетдоларова банкнота. The universal language.^[1] Някакъв приятелски настроен чиновник схванал смисъла. Франкирал и изпратил писмата на мама. Подпечатани Кайро, Египет. Наистина умно. Като в криминален роман. Моята идея беше да изпраща по едно писмо на месец. Мислех, че е очевидно. Все пак най-отгоре вдясно бях написал имената на всеки месец. Наместо това той изпратил всички писма наведнъж. Глупакът. Измислените случки от шест месеца — грандиозни археологически открития, любовни истории с египетски танцьорки, експедиции в пустинни бури на гърбовете на приведени от вятъра камили — наблъскани в седмица. Показателен за моята фантазия и за доверчивостта на мама е фактът, че успях да намеря някакво задоволително обяснение за всичко това. Няма начин да е била съвсем трезва.

Терапията ме изправи отново на крака. Една болница си има своите рутини. За мен те се превърнаха в опорните точки, на които се крепеше съществуването ми.

Покрай болестта ми нямаше нищо екзотично. Без забавни фантазии, че си Наполеон. Без гласове в главата. Просто живот в непрогледен мрак.

Сега съм по-добре.