Том Егеланд
Краят на кръга (76)

7.

Зазорява се. Кръпките на полетата се закачват леко едни за други. Правоъгълници от меки цветове в пъзел от охра, зелено, жълто и сиво. Възвишенията са меки, издължени. Търпеливо и внимателно селяните са опитомявали земята и са отглеждали живот в почвата. Но в плодородието има нещо упорито и опърничаво. Земите са се борили и дърпали. Подобно на тумори, планината избива посред парцелите, остри скали отхвърлят земята настрани, полетата са прорязани от каменни рани.

Наблюдавам пейзажа през прозореца. Прозорец на крепост. Средновековна крепост от сиво-червен камък. Има, предполагам, хора, които биха я нарекли замък. Первазът на прозореца е толкова широк, че мога да седна на него.

Крепостта е разположена на обрасъл хребет. Нямам идея къде съм. Предполагам, в Тоскана. Или може би насред испанското плато. Друга възможност е да съм в психиатрия, където всичко, което ми се случва, както и всичко, което виждам и възприемам, да е единствено в главата ми. Точно в този момент последната алтернатива изглежда най-вероятна. И най-привлекателна.