Том Егеланд
Краят на кръга (70)

1.

Забили са парче нажежено желязо в черепа ми, намазали са лицето ми със сода каустик и са пъхнали ръцете ми в гърнета с вряща лава.

Чувам пулсирането на електронен апарат. Звукът извиква в паметта ми ехото от тиктакането на стенния часовник у дома в старата къща. Кухо и равномерно. Диханието на времето. На всеки час то избухваше в удари на камбана.

Мама спря да го навива в деня, в който погребахме татко. Неподвижен, той свидетелстваше за смъртта на татко и за собствената си вътрешна, тиха смърт.