Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бьорн Белтьо (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sirkelens Ende, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12гласа)

Информация

Сканиране и корекция
Еми(2014)
Форматиране
hrUssI(2014)

Издание:

Том Егеланд. Краят на кръга

Норвежка. Първо издание

ИК „Персей“, София, 2009

Технически редактор: Йордан Янчев

Редактор: Петър Величков

Коректор: Елена Спасова

ISBN: 978-954-942-085-2

История

  1. —Добавяне

11.

Човек трябва да уважава привичките си. Дори и онези, които му е трудно да поддържа. Аз обичам да си почивам следобед. Дори и да не съм обядвал. Това е начин мозъкът да почине.

Гася светлината, спускам бежовите пердета и си лягам. Издърпвам хладния твърд чаршаф върху себе си. Свивам се на топка от крака, кожа и коса.

Спя в продължение на два часа. Сънищата не ми дават покой. Забързани, плашещи, трескави. Чувствам се заобиколен от врагове, които ми се присмиват презрително. Сред тях виждам професор Арнцен и мама. Макмълин и Лайлуърт. Сигюр Лолан и татко. Шептят си, правят намеци, хилят се. Но се отдръпват назад и изчезват в мъглата на съня, когато се опитам да ги доближа.

Когато се събуждам, имам чувството, че в мен се е получила дупка. И че всичко вътре е на път да изтече на пода. Трябват ми 45 минути, за да може съзнанието да намери пътя обратно към себе си.

Когато се появявам по някое време вечерта, Питър Леви седи и ме чака, полускрит в сенките на бара. Очите ми отразяват пламъците на свещта. Вдига чашата с коняк за поздрав. Помахвам му в отговор.

— Не можем да продължаваме да се срещаме по този начин — шегувам се и сядам.

— Откри ли нещо интересно днес?

— А вие? — парирам.

Прави се, че не разбира.

— Тъкмо ставам от следобедния си сън — казвам.

— Толкова късно?

— Спя, когато съм уморен, а не когато часовникът ми смята, че би трябвало да спя.

— Но така няма да можеш да спиш нощес — отбелязва той загрижено.

— Не е толкова страшно. Ще имам достатъчно време за сън, когато умра.

Той се смее.

— Вчера каза нещо, което ме заинтригува — подхващам.

— Да, надявам се!

— Нещо за това как Библията представлявала процес. И как някои разкрасявали историите.

Той ме хваща за ръката, под лакътя.

— Не обичам да говоря за тези неща тук вътре. Толкова много уши слухтят!

— Не можем ли да отидем в горичката? Чувствах се добре там.

Той допива коняка. Мълчаливо ставаме и напускаме бара. Имам чувството, че сто погледа изгарят тила ми. Но когато се обръщам, след нас не гледа никой.