Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sirkelens Ende, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Зорница Савчева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Том Егеланд. Краят на кръга
Норвежка. Първо издание
ИК „Персей“, София, 2009
Технически редактор: Йордан Янчев
Редактор: Петър Величков
Коректор: Елена Спасова
ISBN: 978-954-942-085-2
История
- —Добавяне
11.
Човек трябва да уважава привичките си. Дори и онези, които му е трудно да поддържа. Аз обичам да си почивам следобед. Дори и да не съм обядвал. Това е начин мозъкът да почине.
Гася светлината, спускам бежовите пердета и си лягам. Издърпвам хладния твърд чаршаф върху себе си. Свивам се на топка от крака, кожа и коса.
Спя в продължение на два часа. Сънищата не ми дават покой. Забързани, плашещи, трескави. Чувствам се заобиколен от врагове, които ми се присмиват презрително. Сред тях виждам професор Арнцен и мама. Макмълин и Лайлуърт. Сигюр Лолан и татко. Шептят си, правят намеци, хилят се. Но се отдръпват назад и изчезват в мъглата на съня, когато се опитам да ги доближа.
Когато се събуждам, имам чувството, че в мен се е получила дупка. И че всичко вътре е на път да изтече на пода. Трябват ми 45 минути, за да може съзнанието да намери пътя обратно към себе си.
Когато се появявам по някое време вечерта, Питър Леви седи и ме чака, полускрит в сенките на бара. Очите ми отразяват пламъците на свещта. Вдига чашата с коняк за поздрав. Помахвам му в отговор.
— Не можем да продължаваме да се срещаме по този начин — шегувам се и сядам.
— Откри ли нещо интересно днес?
— А вие? — парирам.
Прави се, че не разбира.
— Тъкмо ставам от следобедния си сън — казвам.
— Толкова късно?
— Спя, когато съм уморен, а не когато часовникът ми смята, че би трябвало да спя.
— Но така няма да можеш да спиш нощес — отбелязва той загрижено.
— Не е толкова страшно. Ще имам достатъчно време за сън, когато умра.
Той се смее.
— Вчера каза нещо, което ме заинтригува — подхващам.
— Да, надявам се!
— Нещо за това как Библията представлявала процес. И как някои разкрасявали историите.
Той ме хваща за ръката, под лакътя.
— Не обичам да говоря за тези неща тук вътре. Толкова много уши слухтят!
— Не можем ли да отидем в горичката? Чувствах се добре там.
Той допива коняка. Мълчаливо ставаме и напускаме бара. Имам чувството, че сто погледа изгарят тила ми. Но когато се обръщам, след нас не гледа никой.