Том Егеланд
Краят на кръга (63)

10.

Замислен, вървя бавно през дългия коридор към стаята си. Пътеката е тъмнозелена. Стъпките ми са безшумни. Измъквам ключа от джоба на панталона и си отключвам.

Веднага забелязвам.

Купчината разпечатки от интернет са точно там, където ги оставих. Но сивият конец за шиене, който пъхнах между два от листовете, го няма. Парченцето тиксо, което залепих на горния ръб на вратата на гардероба, е паднало. Клечката кибрит, която пъхнах в процепа на куфара, лежи на пода.

Не съм уплашен. Ядосан съм. На тях. На себе си, тъй като не прозрях, че са навсякъде. Тук също. Може би тук повече отколкото на друго място. Питър Леви може би получава заплатата си директно от ОМИ, за онова, което знам. Може той да е личният асистент на Майкъл Макмълин. Може би Лайлуърт седи в стая, пълна с монитори и високоговорители, и ме държи под око с помощта на своите камери за наблюдение и микрофони. И се смее на лъжите, които Питър ми сервира, за да прикрие какво съдържа кивотът.

Обръщам се към тавана и размахвам юмрук срещу висшата сила. В случай, че ме държи под око посредством някоя невидима видеокамера.