Том Егеланд
Краят на кръга (62)

9.

След закуската, която изяждам толкова късно, че с известна доза основание би могла да се приеме за обяд — и която се състои от препечен хляб, не достатъчно добре изпържени бъркани яйца, кисело мляко със сини сливи и прясно изстискан портокалов сок, тръгвам бавно към библиотеката. В остарялата, подредена по азбучен ред картотека разлиствам на Варна, което ме пренасочва сантиметър напред към „Верне“, където на свой ред намирам препратки към четири книги и един сборник ръкописи, след което трябва да отделя 45 минути, за да проследя местоположението им на лавица, два метра над пода в хранилището на библиотеката. Един библиотекар, който изглежда сякаш е завършил училище за сержанти в Уругвай и повече от всичко би искал да си опресни триковете, научени в избираемата дисциплина „Изтънчени мъчения V-IX век“, изважда ръкописите от кутията и ги поставя на бюро, покрито с филц. Веднага виждам, че няма да са ми от полза: писани са на иврит.

През следващия час седя и прелиствам британски труд за рицарските ордени, където на хоспиталиерите са посветени над двеста страници, а на рицарите тамплиери — три пъти повече. Намирам американска докторска дисертация от 1921 година, анализираща литературните похвати, използвани от евангелист Лука. Според учения, лекарят Лука (който вероятно бил спътник на апостол Павел) в най-голяма степен се доближавал до днешната ни представа за модерен романист. Епическата нотка, с която Лука пише, допадала на вкуса на неговите образовани, изтънчени гръцко-римски читатели. В своето евангелие и в „Деяния на апостолите“ той предава образа на Исус като старозаветен и величествен пророк. Вдъхновен от гръцките поети, той обрисува Христос като полубожествен героичен образ.

Намирам дисертация отпреди 60 години, която разглежда как Лука и Йоан описват разделението между юдейството и зараждащото се християнство. Чета, че Лука изковал понятието „християни“ в своето описание на израстването на новата вяра в Римската империя. Учуден, прочитам, че самият Лука е бил езичник и че неговите читатели преди всичко били хора, които се чудели дали е възможно да бъдеш едновременно християнин и добър гражданин на империята. Йоан не е така изцяло прагматично настроен. Той, повече от останалите евангелисти, е погълнат от духовното, божественото и небесната мистика. Изследовател на име Дж. К. Шулц, роден според заглавната страница през 1916 година, изтъква начина, по който Йоан оставя Исус да произнася дълги монолози, където той самият ясно се обявява за божество. Йоан описва как юдео-християните били гонени от синагогата, а по-късно и от самия юдаизъм. Но това е много повече от теологическа битка, твърди авторът. Борбата между юдеи и християни е битка за политическа и икономическа власт. Накратко — за надмощие.

С часове седя и вниквам в мислите и тълкуванията на другите. Търся нещо, което да ме тласне напред, да ми даде разбиране. Но не знам какво търся и не го намирам.

Когато виждам, че един от компютрите се освобождава, забързано прекосявам залата и изпреварвам един еврейски учен. Компютърът е свързан с базата данни на библиотеката и института.

Влизам в системата с помощта на общо потребителско име, написано с маркер над монитора. Програмата за търсене е проста: мога да търся по теми, ключови думи и автори. Както и комбинации от тях.

За да започна отнякъде, написвам: „Кивотът на свещените тайни“. Получавам 9 резултата. Първият е монографията на татко, Лайлуърт и Де Уит. Полъх на гордост преминава през мен. След това намирам обобщен самия мит. После серия препратки към Беранже Соние, Свитъците от Мъртво море, Варна, Ордена на хоспиталиерите, Манастира на Светия кръст, Камбиз^[1], Рен льо Шато, Плащеницата от Торино, Климент III, Йезекил, Q, Наг Хамади и библиотеката на института „Шимър“. На останалите документи, свързани с мита, е поставена парола.

Нещо покрай препратките събужда неясно и неприятно чувство у мен. Както когато разпознаеш физиономията на съществото, щипало те в детството ти на опашката за автобуса.

Извиквам с ръка един от библиотекарите и го питам дали знае паролата, която би ми дала достъп до блокираните документи. Той ме моли да гледам встрани, докато избира тайните знаци. После се прокашля недоволно. Поглеждам в екрана.

Unauthorized. Level 55 required^[2], блещукат буквите.

През мен преминава хлад.