Том Егеланд
Краят на кръга (60)

7.

По-късно същата вечер, потиснат от собствените си натрапчиви мисли и абсурдни представи, слизам до рецепцията и след това към бара. Не виждам познат. Но след няколко минути Питър се появява забързан. Поздравяваме си и си намираме маса зад пианото. Келнерът е наблюдателен. Пристига с кафе, чай, коняк, преди да сме помолили за тях. Питър вдига чашата си и казва: „Наздраве!“.

— Мога ли да те попитам нещо? — подхващам аз и отпивам малка глътка от коняка.

— Разбира се.

— Какво мислиш съдържа кивотът?

— The Shrine of Sacred Secrets — изрича той бавно, с благоговение. Сбърчва замислено чело. — Като всеки един мит и този е изопачаване на истината. През столетията Църквата е разкрасявала историята. Както има навика да прави.

— Според теб какво има в него?

— В един от ръкописите, които изучавахме в института, а говорим за текстове от втори век, се загатва, че Исус Христос е оставил сборник с текстове, продиктувани или написани от самия него.

— Сериозно ли говориш?

— Ммм.

— Какви текстове?

— Как бих могъл да знам? Никой не ги е чел. Все пак това е хипотеза.

— Но какво пишеше в ръкописа, където сте прочели това?

— Бе загатнато, че може да става въпрос за система от житейски правила. Заповеди. Нови заповеди, ако щеш. Ръкописът се намираше в запечатана стомна в египетска погребална камера. Не разкрихме информацията. Докато не я разберем по-добре. В началото не съзнавахме значението на това, което сме открили. Но след това прозряхме връзката с мита за кивота на свещените тайни.

— Не е за вярване.

— Ватикана полудя, когато научи новината. Цяла папска делегация се изсипа пред вратата ни. Но ние не ги допуснахме. Ватикана има да се грижи за толкова много неща. Истината е само едно от тях и, да си признаем, тя има доста подчинено положение. Сега те плуват на повърхността на водата и дебнат, знаят, че ние знаем нещо, но не и какво е то. Не са много доволни.

— Почакай! Нима искаш да кажеш, че кивотът, който открихме в манастира „Верне“, може би съдържа ръкопис, диктуван от Исус Христос?

Питър разтваря ръце.

— Всичко е възможно. — Повдига рамене.

— Тогава Ватикана ли е насъскал агентите си по мен? В преследване на кивота?

— Агенти? — Той се смее. — Ватикана, разбира се, си има своите методи. Но дотолкова са свикнали да срещат подчинение, че едва ли знаят как да постъпят с някого, който отказва да прави каквото му казват. Не, не мисля, че Ватикана те преследва.

— Ако този ръкопис съществува, дори и само на теория, то тогава мнозина трябва да са чували за него?

— Или пък някой е имал нуждата да запази в тайна това познание.

— Защо?

— Можеш и сам да се сетиш.

Отпивам от коняка.

— Би било фантастично. Противоречиви религиозни факти… Факти, които биха променили разбирането ни за християнството.

— Плашеща мисъл за мнозина.

— Плашеща?

— Най-сензационната новина в световната история. По-голяма и от кацането на луната. Собственото евангелие на Исус Христос.

От мисълта ми се завива свят. Освен ако не е от коняка.