Том Егеланд
Краят на кръга (59)

6.

Над върха на Потала^[1] кръжеше самотен дракон.

Винаги съм чувствал влечение към манастирите. Спокойствието, размисълът, безвремието. Тихата мистика. Близостта до нещо голямо, неосезаемо. Но нищо в института „Шимър“ не създава в мен усещането, че се намирам в манастир. Мисля си за Потала — обвития в легенди манастир в Лхаса, за златните му покриви и куполи. Обграден от върховете на Тибет. „Над върха на Потала кръжеше самотен дракон.“ Така лирично завършва книгата, която бе моята първа среща с живота в манастир.

Хипарската библия „Третото око“ от 1956 година е автобиография, написана от тибетския лама Лобсанг Рампа^[2]. Завладяващ разказ за живота в и около манастирите в Тибет — съществуване, включващо учение, полети на гърба на дракони, молитви, философия и астрални пътувания. Толкова голямо бе учудването ми, когато научих, че Лобсанг Рампа изобщо не е някакъв нисък монах, увит в източни одежди, а точно обратното, висок англичанин с девънширски диалект и увлечение по мистиката. Той не само гледал на себе си като на тибетски лама в тялото на англичанин. Но и твърдял, че котките са пратени на Земята от друга планета, за да ни наблюдават. Странно ли е, че аз не понасям котки?

Чувствителен съм към илюзии. Всичко, което не е напълно такова, каквото си го представяме. Не възприемам института „Шимър“ като съвсем реален. Това обаче не е непременно толкова важно. Понякога и кабинетът ми в Отдела за старини към университета не ми се струва напълно реален. Или пък апартаментът ми призори някоя неделна утрин.

След почивката, последвала обяда, пиша дълго в дневника си. Харесва ми стържещият звук на писеца, докосващ хартията. Все едно слушаш мислите си. Една от тях, която точно в този момент стърже по хартията, е, че институтът „Шимър“ е инструмент на Макмълин. Възможно е да съм параноичен. В най-лекия случай съм упорит.

Оставям мислите си да обикалят в тъмна мъглива гора от въпроси и страх. Ако институтът има еврейски фундамент, може би е в техен интерес да разкрият съдържанието на кивота, за да покажат веднъж завинаги, че християните са грешали. Но ако институтът е християнски, те навярно искат да унищожат съдържанието на кивота, за да предпазят вярата, църквата, властта. Гората е направо прекалено голяма за мен, мъглата дори прекалено гъста. Но е само въпрос на избор. Две конспирации с цената на една!