Том Егеланд
Краят на кръга (52)

8.

Неспокойно ходя напред-назад по зеления килим. Въздухът е тежък и топъл. Когато отварям леко прозореца, замирисва на прясно окосена поляна и изгорели газове.

Земна пчела се вмъква през пролуката на прозореца. След това започва неспокойно да се блъска в стъклото. Не й харесва тук и аз мога да я разбера. Голяма е и мъхната. Казват, че според законите на аеродинамиката, земната пчела като цяло не би трябвало да може да лети. Има нещо около земните пчели, което харесвам. Не знам какво точно. Може би разпознавам в тях същото нежелание да се подчинят. Склонен съм да се идентифицирам с какво ли не.

Не разбирам какво може да са направили с Даян. Както и къде я крият. Питам се как ли ще реагира полицията, ако се появя със съобщение за покушение. И обяснение, което само донякъде се доближава до истината. Съмнявам се пискливецът да захвърли работата си и да се втурне да ми помага. Боже, та аз не знам дори каква е фамилията на Даян. Когато поръчвах самолетните ни билети, тя настоя, смеейки се, да бъде въведена като госпожа Белтьо.

Не съм герой. Да разбия вратата, за да търся Даян в множеството стаи е немислимо. Нито ще успея да разбия коя да е врата — най-вероятно само бих си извадил раменната кост от ставата, а дори и да успея да се измъкна от стаята, то всеки мускулест тип е способен да ме усмири само с един сърдит поглед.

Толкова съм плашлив, че се стряскам, когато откривам плика за писмо на нощното шкафче. Обикновен бял плик. Името ми е изписано с големи букви.

Отварям плика с нокътя на показалеца си и изваждам написаното на ръка писмо:

„Бьорн!

Какво бих могла да кажа, мили, освен извинявай!? Само да можеше да ми простиш. Моля те! Толкова съжалявам…

Те не знаят, че ти пиша. Така че не им го показвай. На тях или на някой друг. Тези думи са само между теб и мен. И никой друг.

Сигурно се питаш толкова много неща. Само да можех да ти дам някой отговор, логичен отговор, който да може да обясни поне мъничко от онова, което се случи. Но не мога. Не и сега.

Искам да знаеш едно: влюбена съм в теб! Никога не съм те предавала! Не съм се преструвала, че имам чувства, които да не са били истински. Моля те, довери ми се. Не съм курва. А може и да съм, все пак…

Кой е казал, че нещата ще бъдат така дяволски прости? Животът не е сметка, която да излиза, стига множителите да са верни. Животът е сметка, която никога не излиза. Моят живот? Една непрекъсната катастрофа. Катастрофа, започнала в деня, в който съм се родила.

Бьорн! Съжалявам, че пътищата ни се пресякоха. Прости ми, че се увлякох по теб. И че те замесих в това. Ти заслужаваш повече. Един ден може би ще се науча. Но сега само бръщолевя. И ти не разбираш нищо. Тъй като идеята не е да разбереш.

Ако се притесняваш за мен, то нямаш никакви основания. Те не са ми направили нищо. Може би бих могла да обясня, когато всичко това приключи. Не знам. Може би не. Но всичко има своето обяснение.

Ако само можехме да избягаме! Ти и аз! На някой самотен остров. Където никой няма да може да ни тормози.

Аз, разбира се, трябваше да се досетя. Трябваше да се досетя какво ще се случи. Но съм така упорита, така опърничава, толкова обзета от решителността да следвам собствения си път. Ако татко кажеше: «Облечи си червената рокля, в нея си така хубава», то аз си слагах сивите панталони и розовата блуза. Ако татко кажеше: «Това момче не е за теб», то аз му вземах здравето от секс. Казвам секс, не любов. С теб правех любов, Бьорн.

Разбираш ли изобщо нещо от това, което се опитвам да кажа? Дори и аз самата не знам какво имам предвид. Освен това, че не искам да ме мразиш.

Просто ме забрави! Забрави, че някога си срещнал едно глупаво момиче, което се е казвало Даян! Забрави, че може би си смятал, че е сладичка! Забрави, че тя се влюби в теб! Погледни, това е като една гума, изтрий я от спомените си и от живота си!“

Твой ангел, Даян

Разкъсвам чаршафа на две и връзвам краищата му с плика за одеялото. Отварям прозорците широко. Вързопът се изтърколва навън.

Земната пчела ликува.

Увивам плата няколко пъти около средната рамка на прозореца. След това се покатервам върху него и се спускам надолу. Когато е останал метър и половина, пускам се.