Том Егеланд
Краят на кръга (40)

17.

Не съм виждал рецепциониста преди. Мъж. Висок и светлорус, прилича на арийски бог на войната. Обаче, когато си отваря устата да проговори, гласът му се оказва толкова носов, а тонът така кокетен, че ми се струва, че се подиграва с мен. След като ми хвърля един сладък поглед, той ми казва, че трябва да съм един много търсен джентълмен. После ми връчва две съобщения. Един факс и една написана на ръка бележка от кралицата на нощта, Линда. Нейното съобщение е кратко, почти без правописни грешки. Джоуселин де Уит е звъняла.

Факсът е написан на ръка върху хартия за писма на Дирекцията за управление на културното наследство:

„Бьорн! Опитах да позвъня. Къде си, по дяв…

Не успях да открия Грете. Sorry. Има ли някакви роднини, при които може да е отишла? Обади се, моля…“

К.

В стаята всичко е както го оставих. Почти. Преди да изляза, пъхнах клечка за зъби под ключалката на куфара под леглото. За всеки случай. За да убедя сам себе си, че съм параноичен глупак. Сега клечката за зъби лежи на пода.

 

 

Под душа измивам от себе си всички миризми и засъхнали сокове, останали от Даян.

След като съм се преоблякъл и преди да започна с опаковането, позвънявам на Джоуселин де Уит. Не защото трябва да говоря с нея. Ами защото съм учтив млад мъж. И защото, да си призная, съм любопитен.

Телефона вдига икономката. Въпреки че е сложила ръка на слушалката, чувам как обяснява, че се обажда господинът, който е звънял относно мистър Чарлз.

Джоуселин вдига от втори апарат.

Представям се. Бьорн Белтьо. Археолог от Норвегия.

— Археолог? — възкликва тя. — Разбирам. Това обяснява много.

Гласът й е мек и нежен и достига до мен сякаш от друго столетие.

— Обяснява?

— За Чарлз археологията беше самият живот. Въпреки че се превърна и в… Както и да е. Това беше отдавна. Двадесет години.

Нещо ме задържа.

— В Лондон няма много хора с името Де Уит — подхвърлям.

— Родът на съпруга ми е френски. Избягали в Англия по време на Революцията. Какво ви интересува за Чарлз?

Признавам, че съм звънял наслуки на единствения Де Уит, посочен в телефонния указател на Лондон.

— Стана ми любопитно, разбира се — казва. — Чудех се какво искате и кой ли може да сте. Трябва да ме извините, но Чарлз е мъртъв вече толкова отдавна. С какво мога да ви помогна?

 

 

Часът е осем и половина. След час и половина ще дойдат да ме вземат.