Том Егеланд
Краят на кръга (28)

5.

Веднъж учителката ми по норвежки ми зададе следния въпрос:

— Ако не беше човек, Бьорн, а цвете, кое би искал да бъдеш?

Хрумваха й най-чудновати въпроси. Мисля, че й беше забавно да си играе с мен. Бях една изпълнена с благодарност жертва. Бях на седемнадесет. Тя бе два пъти по-възрастна.

— Цвете, Бьорн? — повтори. Гласът й беше мек, топъл.

Надвеси се над чина ми. Все още си спомням аромата й: топъл, приятен, изпълнен с влажни тайни.

В класната стая беше тихо. Всички се чудеха какво ли цвете би бил Бьорн. Или се надяваха, че ще запелтеча и ще се изчервя, както правех всеки път, когато тя се навеждаше над мен с всичките си аромати и поклащащи се изкушения.

Но поне веднъж аз имах отговор на вечните въпроси.

Разказах й за сребърния меч.

Той расте в кратерите на вулканите на Хаваи. В продължение на двадесет години е едно срамежливо топче, покрито със сребристи власинки. Събира сили. Внезапно някое лято експлодира в пищни цветове, в жълто и пурпурно. И след това умира.

Отговорът ми я остави безмълвна. Известно време стоеше до чина ми и се взираше с любопитство в мен.

Какво, по дяволите, беше очаквала да отговоря? Кактус?